През последните години поредна чуждица активно започна да се употребява в българските бизнес среди — доскоро малко известният термин „клъстер“ стана част от ежедневния речник на предприемачи от различни сфери на икономиката ни. Всъщност проблематиката, отнасяща се до клъстерите, е една от най-дискутираните от 90-те години на ХХ век досега, като се изучават теоретико-приложните им аспекти, изследват се успешни практики на функциониращи такива структури, формират се и се анализират политики за насърчаването им и т.н. Дори самият брой на изследванията е показателен за вниманието, което им се отделя1. Независимо от факта, че генезисът на теорията за свързаните производства се корени в разработките на икономисти от средата на ХIX век3,популяризирането ù безспорно се дължи на трудовете на Майкъл Портър. Дефиницията, която той дава, е най-често цитирана и възприемана с по-малко или повече условности. Според него клъстерът (промишлена група) е географска концентрация от взаимносвързани компании, специализирани доставчици, доставчици на услуги, фирми от свързаните индустрии и асоциираните институции (напр. университети, агенции за стандартизация и търговски асоциации) в определена област, които се конкурират, но и се кооперират. Основните групи участници в него и връзките, които възникват между тях, могат да се демонстрират чрез фигура 1.
По-малко изследвана и не толкова анонсирана в публичното пространство област в сферата на изучаване на клъстерите е тази за възможните ползи и рискове от работата. Тя придобива особена актуалност във време на криза, когато негативните ефекти върху предприятията са значителни и се налага да се търсят разнопосочни варианти за изход от сложната и враждебна ситуация. Немалко предприемачи все по-често обръщат поглед към бизнес сдружавания, в това число и към клъстериране с доскорошните им конкуренти. За да могат обаче да се вземат оптимални стратегически решения, е нужно познаването и на двете страни на монетата — какво ще се спечели от участието в клъстер и какви евентуално ще са рисковете. Познаването им е важно и за регионите (държавата/държавите), в които тези формирования осъществяват дейността си. Така регионалните и държавни политики и програми ще са много по-адекватни.
Немалко изследвания в заключителната си част извеждат потенциални ползи и евентуални рискове от работата на клъстерите, но твърде малко от тях тестват реалността, като сравняват клъстерните ефекти с такива на други форми на бизнес формирования. Налице е тенденция към представяне на емпирични изследвания,които показват пристрастие към най-успешните казуси и липса на критична маса от други проучвания, които да оценяват и сравняват данните на фирмите от клъстерите с тези на неклъстерирани фирми5. Въпреки съществуването на такива изследвания причинно-следствената връзка между специализираните географски концентрации на взаимносвързани фирми и икономическия успех остава в голяма степен недоказана6.
В значителна част от научните публикации се твърди, че развитието на групи свързани предприятия води до генериране на значителни предимства7. Тези ползи от клъстерите стартират от статични ефекти (икономии от мащаба и размера) и продължават в по-динамични такива, каквито са ефектите, свързани с ученето.
За предприятията като преимущества могат да се отбележат:
1. увеличена производителност вследствие ползи от икономии на мащаба, възможни от специализацията на факторите (трудов пазар, специализирани научни, развойни и технологични източници, специализиран венчърен капитал и т.н.). Тези ползи могат да се получат благодарение присъствието на критична маса от икономически действащи лица, специализирани в същата област;
2. намаляване на част от разходите поради по-ниски трансакционни разходи и по-добри възможности за прилагане на системата „точно навреме“, предлагани поради географската близост;
3. обогатени перспективи за индустриално реорганизиране с продуктивна структура, комбинираща гъвкавостта на малкомащабните икономически субекти с ресурсите на големомащабните;
4. увеличено внимание към иновациите и динамизиране на прилагането им; повишени възможности за колективно учене посредством съвместно търсене на иновативни дейности, използване на гратиси и синергията между фирмите;
5. възможности за по-бързо разпространение на знание (технологично знание, управленски практики, маркетингови възможности и др.), тъй като близкото разположение на фирмите и научните институции, специализирани в съответната област, предполага улесняването на такива потоци. Главният аргумент тук е, че кодифицираната част от знанието по-добре се разпространява посредством личен контакт, отколкото при дистанционен вариант;
6. подобрен достъп до информация относно пазарните и технологични промени;
7. улеснени контакти между фирмите.
Регионите, на чиято територия има функциониращи клъстерни формирования, също извличат определени ползи, изявени в следните няколко насоки:
1. създава се възможност за развитие и утвърждаване на бранд име, което да се превърне в ценен инструмент в маркетинга на продуктите и услугите на клъстера и да представя целия регион на национални и международни форуми;
2. целенасоченото развитие на клъстерите прави регионите, на чиято територия функционират, с по-висок икономически растеж и социално благополучие;
3. наблюдава се подобрена бизнес среда, насърчаваща конкурентната способност на предприятията;
4. повишава се заетостта в района;
5. увеличават се данъчните постъпления;
6. наблюдават се по-добри възможности за привличане на външни фирми, вкл. чуждестранни, и за формиране на нови такива;
7. повишава се инвестиционната привлекателност на региона.
Като „тесни места“ или ограничения при функционирането на клъстери най-често се посочват:
8. снижаване на конкурентното напрежение: в някои от типовете клъстери опасността може да се породи от това, че съвместните практики имат предимство пред процесите на конкуренция. Това може да навреди на иновационните процеси, тъй като главната движеща сила за иновации се знае, че е породена от натиска на конкурентите;
9. синдром на „самодоволност“: има опасност за фирмите, част от клъстер, да го разглеждат като затворена общност и да загубят поглед върху възможностите и тенденциите извън клъстера. С други думи, фирмите могат да страдат от „слабостта на силните връзки“;
10. упадък на клъстера: при твърде голяма зависимост от технологиите и прекалена зависимост от малък брой компании е възможно в условията на бързо променящи се технологии фирмите да станат по-уязвими, ако работят със стари технологии и не развиват достатъчно гъвкавостта си, за да се адаптират към тези промени;
11. заключващи ефекти: прекаленото специализиране в областта на дейност може да доведе до провал в случаите, когато тази дейност претърпява процеси на упадък. Концентрацията на ресурси и субекти около тази дейност ще затрудни осъществяването на преструктуриране и пренасочване към нови дейности;
12. ограниченост на потребителите на клъстера: ако клъстерните фирми разчитат на няколко, малко на брой потребители или на една голяма компания, при евентуално преместване или закриване на компанията/компаниите, дори клъстерът да е конкурентен, той ще се провали.
Избягването на тези рискове за предприятията, които работят или възнамеряват да участват в клъстер, се осъществява, като развиват непрекъснато гъвкавостта и адаптивността си, работят в мрежи, демонстрират готовност да споделят информация, да придобиват вътрешни способности, за да са атрактивни за съществуващите и потенциалните си партньори. Ограничаването на рисковете за регионите и дори за цялата страна е функция на премерени политически въздействия (или бездействия), които в настоящия момент са особено критични и за предприемачите, и за заетите в предприятията лица.