PolyGrafia

През последните години поредна чуждица активно запо­чна да се употребява в българските бизнес среди — дос­коро малко известният термин „клъстер“ стана част от ежедневния речник на предприемачи от различни сфери на икономиката ни. Всъщност проблематиката, отнасяща се до клъстерите, е една от най-дискутира­ните от 90-те години на ХХ век досега, като се изуча­ват теоретико-приложните им аспекти, изследват се успешни практики на функциониращи такива структури, формират се и се анализират политики за насърчаване­то им и т.н. Дори самият брой на изследванията е пока­зателен за вниманието, което им се отделя1. Независи­мо от факта, че генезисът на теорията за свързаните производства се корени в разработките на икономисти от средата на ХIX век3,популяризирането ù безспорно се дължи на трудовете на Майкъл Портър. Дефиницията, която той дава, е най-често цитирана и възприемана с по-малко или повече условности. Според него клъсте­рът (промишлена група) е географска концентрация от взаимносвързани компании, специализирани доставчици, доставчици на услуги, фирми от свързаните индустрии и асоциираните институции (напр. университети, аген­ции за стандартизация и търговски асоциации) в опреде­лена област, които се конкурират, но и се кооперират. Основните групи участници в него и връзките, които възникват между тях, могат да се демонстрират чрез фигура 1.

По-малко изследвана и не толкова анонсирана в пуб­личното пространство област в сферата на изуча­ване на клъстерите е тази за възможните ползи и ри­скове от работата. Тя придобива особена актуалност във време на криза, когато негативните ефекти върху предприятията са значителни и се налага да се търсят разнопосочни варианти за изход от сложната и враж­дебна ситуация. Немалко предприемачи все по-често обръщат поглед към бизнес сдружавания, в това число и към клъстериране с доскорошните им конкуренти. За да могат обаче да се вземат оптимални стратегиче­ски решения, е нужно познаването и на двете страни на монетата — какво ще се спечели от участието в клъс­тер и какви евентуално ще са рисковете. Познаването им е важно и за регионите (държавата/държавите), в които тези формирования осъществяват дейността си. Така регионалните и държавни политики и програми ще са много по-адекватни.

Немалко изследвания в заключителната си част из­веждат потенциални ползи и евентуални рискове от работата на клъстерите, но твърде малко от тях тестват реалността, като сравняват клъстерните ефекти с такива на други форми на бизнес формирова­ния. Налице е тенденция към представяне на емпирич­ни изследвания,които показват пристрастие към най-успешните казуси и липса на критична маса от други проучвания, които да оценяват и сравняват данните на фирмите от клъстерите с тези на неклъстерира­ни фирми5. Въпреки съществуването на такива изслед­вания причинно-следствената връзка между специализи­раните географски концентрации на взаимносвързани фирми и икономическия успех остава в голяма степен недоказана6.

В значителна част от научните публикации се твър­ди, че развитието на групи свързани предприятия води до генериране на значителни предимства7. Тези ползи от клъстерите стартират от статични ефекти (иконо­мии от мащаба и размера) и продължават в по-динамич­ни такива, каквито са ефектите, свързани с ученето.

За предприятията като преимущества могат да се отбележат:

1. увеличена производителност вследствие ползи от икономии на мащаба, възможни от специализацията на факторите (трудов пазар, специализирани научни, развойни и технологични източници, специализиран венчърен капитал и т.н.). Тези ползи могат да се полу­чат благодарение присъствието на критична маса от икономически действащи лица, специализирани в същата област;

2. намаляване на част от разходите поради по-ниски трансакционни разходи и по-добри възможности за прилагане на системата „точно навреме“, предлага­ни поради географската близост;

3. обогатени перспективи за индустриално реоргани­зиране с продуктивна структура, комбинираща гъв­кавостта на малкомащабните икономически субе­кти с ресурсите на големомащабните;

4. увеличено внимание към иновациите и динамизиране на прилагането им; повишени възможности за колек­тивно учене посредством съвместно търсене на иновативни дейности, използване на гратиси и си­нергията между фирмите;

5. възможности за по-бързо разпространение на зна­ние (технологично знание, управленски практики, маркетингови възможности и др.), тъй като близко­то разположение на фирмите и научните институ­ции, специализирани в съответната област, предпо­лага улесняването на такива потоци. Главният аргу­мент тук е, че кодифицираната част от знанието по-добре се разпространява посредством личен кон­такт, отколкото при дистанционен вариант;

6. подобрен достъп до информация относно пазарните и технологични промени;

7. улеснени контакти между фирмите.

Регионите, на чиято територия има функционира­щи клъстерни формирования, също извличат определени ползи, изявени в следните няколко насоки:

1. създава се възможност за развитие и утвърждава­не на бранд име, което да се превърне в ценен ин­струмент в маркетинга на продуктите и услугите на клъстера и да представя целия регион на нацио­нални и международни форуми;

2. целенасоченото развитие на клъстерите прави ре­гионите, на чиято територия функционират, с по-висок икономически растеж и социално благополучие;

3. наблюдава се подобрена бизнес среда, насърчаваща конкурентната способност на предприятията;

4. повишава се заетостта в района;

5. увеличават се данъчните постъпления;

6. наблюдават се по-добри възможности за привлича­не на външни фирми, вкл. чуждестранни, и за форми­ране на нови такива;

7. повишава се инвестиционната привлекателност на региона.

Като „тесни места“ или ограничения при функционира­нето на клъстери най-често се посочват:

8. снижаване на конкурентното напрежение: в някои от типовете клъстери опасността може да се по­роди от това, че съвместните практики имат пре­димство пред процесите на конкуренция. Това може да навреди на иновационните процеси, тъй като главната движеща сила за иновации се знае, че е по­родена от натиска на конкурентите;

9. синдром на „самодоволност“: има опасност за фир­мите, част от клъстер, да го разглеждат като за­творена общност и да загубят поглед върху въз­можностите и тенденциите извън клъстера. С други думи, фирмите могат да страдат от „сла­бостта на силните връзки“;

10. упадък на клъстера: при твърде голяма зависимост от технологиите и прекалена зависимост от малък брой компании е възможно в условията на бързо про­менящи се технологии фирмите да станат по-уяз­вими, ако работят със стари технологии и не раз­виват достатъчно гъвкавостта си, за да се адап­тират към тези промени;

11. заключващи ефекти: прекаленото специализиране в областта на дейност може да доведе до провал в случаите, когато тази дейност претърпява проце­си на упадък. Концентрацията на ресурси и субекти около тази дейност ще затрудни осъществяване­то на преструктуриране и пренасочване към нови дейности;

12. ограниченост на потребителите на клъстера: ако клъстерните фирми разчитат на няколко, малко на брой потребители или на една голяма компания, при евентуално преместване или закриване на компа­нията/компаниите, дори клъстерът да е конкурен­тен, той ще се провали.

Избягването на тези рискове за предприятията, кои­то работят или възнамеряват да участват в клъстер, се осъществява, като развиват непрекъснато гъвка­востта и адаптивността си, работят в мрежи, демон­стрират готовност да споделят информация, да придо­биват вътрешни способности, за да са атрактивни за съществуващите и потенциалните си партньори. Огра­ничаването на рисковете за регионите и дори за цялата страна е функция на премерени политически въздейст­вия (или бездействия), които в настоящия момент са особено критични и за предприемачите, и за заетите в предприятията лица.