Уважаеми читатели,
В миналия брой обявихме началото на новата ни рубрика „Човешки фактор“. В пилотния материал бяха обяснени необходимостта, целите, формата и евентуалните теми в рубриката. Бе уточнено, че във всеки брой на списанието ще се задава ключова (водеща) тема, към която ще бъдат представени кратък увод и отговори на поставени от читателите въпроси. Припомням първата ни водеща тема „Заплащане на труда“. Ако сравним управлението и развитието на човешкия капитал с океан, то аз бих сравнила заплащането на труда с най-дълбоката част на океана, а мотивацията – с Бермудския триъгълник. И така, защо трябва да „навлизаме в океана откъм дълбоката му част“? Логично и естествено е да се влиза откъм плиткото, лесното, безопасното... Отговорът е: Защото този въпрос в нашата страна е от огромно значение.
Практиката и теорията по развитие и управление на персонала тръбят, че заплащането като мотиватор заема между трето и пето място според различните и многобройни сериозни проучвания. Изненадващо, но факт! Специалистите по Човешки капитал обаче знаят, че тази констатация е вярна при едно условие – ако е постигнато задоволяване на определен минимум от основни физиологични и психологични нужди на индивида, т.е. ако работещият е сит, финансово спокоен за семейството си и що-годе сигурен за работата. Тогава действително на преден план излизат други демотиватори като липса на възможност за израстване в кариерата, за професионално и личностно развитие, липса на признание, липса на ръководни качества у прекия ръководител, липса на уважение, липса на възможност за вземане на каквито и да е решения относно работата, еднообразност на работата и др. Но тъй като в България в повечето случаи въпросният минимум не е преодолян, темата за заплащането на труда се изправя пред бизнеса с цялата си актуалност, многопластовост, отговорност и значимост.
Заплащането на труда се състои от материално (основно и допълнително) възнаграждение и нематериално стимулиране. Още при вземане на решение за назначаване на нов служител ръководството трябва да e наясно с това, какъв пакет от възнаграждения и придобивки ще предложи на кандидата. Разбира се, този офериран пакет може да бъде променен в резултат на интервюто, но готова предварителна концепция трябва да съществува. Всяка фирма, дори и малка, трябва да има разработена цялостна система на заплащане, която задължително обхваща няколко основни вътрешни документа, служещи за вземане на правилни и справедливи решения, като Органиграма (Организационна структура), Поименно и Подлъжностно щатно разписание, Класификатор (Нива на заплащане), Вътрешни правила за работна заплата. По-големите фирми имат допълнителни документи като Описание на длъжността, Система за корекция на заплащането, различни Бонусни системи и др. В изработването и/или одобряването на тези отправни документи трябва да участват ръководителите на направления/дирекции/отдели, т.е. ръководители от първо ниво след изпълнителния директор/управителя. Ако те не бъдат включени, е възможно на по-късен етап да се появят разногласия от рода на: „Защо в отдел Х основната заплата на определена позиция се различава от тази на идентична позиция в отдел У?“ Тук трябва да се вземат предвид не само вътрешните фактори – сложност на трудовия процес; отговорност на изпълняваните задължения; значимост на трудовата дейност за цялостната дейност на дружеството; многообразие на трудовите функции; образователно ниво, изисквано за даденото работно място; директно или индиректно влияние върху резултатите на фирмата; уникалност на професията за фирмата; съвместяване на две длъжности; минимално изискван стаж за заемане на определената длъжност – но така също и външни фактори като заплащане в бранша, позициониране на длъжността на пазара на труда, проучвания на заплащането в страната от големи консултантски компании и др. Само на базата на задълбочен анализ на всички вътрешни и външни фактори може да се изготви една справедлива, логична, прозрачна, мотивираща и финансово обвързана система на заплащане. Защото, ако си разпишем прекрасни правила и политики, а няма обвързаност с фирмените, екипните и индивидуалните цели и постижения, е все едно да „гребем в лодка с неспасяема пробойна в дъното“. Някои фирми са в състояние да си изработят сами такава цялостна система, други нямат подобен капацитет и се обръщат към външни специализирани фирми. Но и при двата случая този процес отнема доста време в зависимост от големината на фирмата, многоетапността и многообразието на дейностите ù по изготвяне на продукти или предоставяне на услуги. Изразходваното време и средства обаче си струват, защото тази система представлява „гръбнака“ на бъдещи адекватни решения. Ако там нещо се пропуква, деформациите следват обикновено лавинообразно. И така или иначе се стига – след грешки и проблеми – до извода, че трябва да се изготви цялостна система на заплащане.
След това кратко въведение в темата искам да пристъпя към разглеждане на получените два въпроса:
Въпрос № 1 от анонимен Управител на печатница: Как да въведа такава бонусна система, че тя да бъде справедлива?
За да бъде бонусната система справедлива, тя трябва да е измерима. Иначе ще породи вълна от коментари за „мои“ и „твои“. Аз бих добавила още, че тя трябва да бъде и ефективна. Бонусът трябва не само да покаже на работещия, че е адекватно оценен, но и да го накара да дава и в бъдеще в дългосрочен план най-доброто от себе си, или както обичаме да казваме, да го стимулира да бъде отдаден на фирмата. Проектирането на една бонусна система зависи от това, което целим да запазим, подобрим или развием. В зависимост от обхвата системите биват за индивидуално, екипно или фирмено премиране; в зависимост от измеримостта – системи по критерии или по цели; в зависимост от периодичността – месечни, тримесечни, годишни. Колегата Управител трябва да реши какъв тип система по обхват, измеримост и периодичност иска да въведе, а след това да определи много внимателно, със съдействието на отдел/специалист Човешки ресурси и другите ръководители от първо ниво, критериите и целите, да създаде точкуване и връзка с конкретния размер на бонуса. Например, при максимална обща оценка на екипното представяне се дава 100% от определения бонус, при минимална – 0%, при средна оценка – 50%, и т.н. Разбира се, тук има много варианти, може да се прояви много творчество. Важното е тези критерии и цели да бъдат по възможност реалистични, постижими, измерими, с определен срок за изпълнение и прозрачни.
Въпрос № 2 от анонимен Ръководител на търговски отдел: Кои служители трябва да получават по-високи заплати – търговците или счетоводителите?
Да, това е „препъни-камъчето“ във взаимоотношенията между тези два отдела в много фирми, независимо от бранша. И това камъче, ако не се отстрани от пътя, може да се превърне в скала, която съвсем ще стесни и без това тесните пътеки на вътрешните комуникации.
За съжаление нямам еднозначен отговор. Нивата на заплащане зависят от всичко изредено по-горе. А аз нямам пред себе си цялата конкретика. Но ще Ви дам реален пример от моята практика (между другото, това ми се е случвало два пъти). След смяната на собствеността на дружеството, за което работех, новият Съвет на директорите взе решение да се промени кардинално ролята на отдел „Търговски“ – от администратор и координатор на продажбите да се превърне в стратегически проактивен бизнес партньор. Пред него бяха поставени грандиозни цели за увеличаване на продажбите с огромен процент, увеличаване на броя на активните клиенти, увеличаване на печалбата от продажби, утвърждаване на търговска марка, завладяване на значим дял от външни пазари и др. Разбира се, това наложи цялостно преструктуриране на търговския отдел – назначаване на нови хора, бързото им обучение – на място и в чужбина, преразглеждане на нивата на заплащане, въвеждане на бонусни системи и др. Голяма част от назначените бяха висшисти с поне един чужд език (имаше и търговци с 3, дори с 4 чужди езика). Естествено, тези хора имат цена. И те бяха назначени със заплати, по-високи, отколкото на повечето им колеги във Финансово-счетоводен отдел. Но на този етап от развитието на фирмата те бяха хвърлени на предната бойна линия, от тях се очакваха бързи и значими резултати. Следователно, за това трябваше да бъдат подобаващо възнаградени. От друга страна, при възлагане на допълнителни отговорни функции на специалисти от Финансово-счетоводния отдел, техните заплати набъбват – например на тези, които поемат управленското счетоводство или изготвят и отговарят за обобщените отчети за централата. Те рядко могат да си тръгнат навреме, а от техните отчети се изготвят общите отчети на холдинга и при грешка – разбирате какво се случва... Така че правилният отговор зависи от конкретната ситуация. Но когато има прозрачност, т.е. когато се обясни какви са целите и приоритетите (без, разбира се, да се уравняват възнагражденията на отделните служители) и когато се работи активно по всички фактори, заздравяващи екипността, тогава препъни-камъчето става малка прашинка.
До нови срещи на страниците на нашата рубрика!
Напомням, че очакваме Вашите въпроси и коментари на: epekaj@gmail.com.
Заплащането на труда – „дълбоките води на океана Човешки капитал“

Още статии от същата категория
-
Автор: Стефан Пеев
0 Интервю с Генади Фридман -
Автор: Албена Спасова
0 Българските букви през очите на ... -
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Подобряване на ресурсната ... -
Автор: Ивайло Дишков
0 Самопубликуването -
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Покана за бизнес курс -
Автор: Симеон Марков
0 Европейски университети с ...