PolyGrafia

В началото на 50-те години на ХХ век на тогавашния булевард „Ленин“, сега „Цариградско шосе“, е изграден Дър­жавният полиграфически комбинат, който получава името на създате­ля на Българската социалдемокра­тическа партия Димитър Благоев. Новосъздаденият комбинат е най-големият полиграфически комплекс в България. Тогавашната преса го оп­ределя като „нова рожба на живо­творната българо-съветска друж­ба“, „ярка манифестация на успехите на нашето родно социалистическо строителство и крупно постижение в развитието на нашата социалис­тическа култура“.

Шестдесет години по-късно об­новеният Полиграфически комбинат, който все още носи името на поли­тика, философа, издателя и печата­ря Димитър Благоев1, напусна сгра­дата, с която всички го свързваме, и намери своя нов дом — производ­ствен комплекс, заемащ разгъната площ от 11 000 м2, разполагащ с пар­кинг, 2 покрити рампи, 6000 м2 произ­водствени площи и 2000 м2 складови помещения.

Макар и да е една от най-впечат­ляващите постройки в София, обяве­на за паметник на културата, досе­гашната сграда трудно може да се сравни с функционалността на но­вата. Самото местоположение на красивата и помпозна сграда не е твърде комуникативно предвид бли­зостта до централната част на града, трудностите с паркирането, проблемите с логистиката на суро­вини, материали и готова продукция. Днес много от изискванията към съ­временните производства поста­вят пред невъзможност старите предприятия из цяла Европа и те из­оставят централните части на гра­довете, за да намерят своята нова идентичност в промишлените ра­йони. Нещо подобно се случи и с По­лиграфическия комбинат. Изоставяй­ки сградата на „Цариградско шосе“, комбинатът потърси и намери въз­можност за реализиране на една нова производствена схема, напълно съ­ответстваща на сегашните произ­водствени и организационни потреб­ности на фирмата, отговаряща на всички съвременни изисквания и да­ваща перспектива за по-нататъш­но развитие. Определено може да се твърди, че с преустройства на ста­рата сграда това трудно можеше да се реализира, а и би струвало прека­лено много усилия, време и средства.

За разлика от нея новата произ­водствена сграда е съвременна и функционална, със специално предви­дена конструкция, която е съобра­зена с вибрациите на машините — сигурна, удобна и в същото време комфортна и модерна. За разлика от предишното състояние, при което поради факта, че производствени­те и складови помещения са били раз­пръснати по петте етажа на ста­рата сграда, се губело много време и са били нарушени технологичните потоци, новото разпределение на машините и хората само на два ета­жа създава предпоставки за песте­не на време и усилия, а резултати­те от това стават ясни още след преместването. Те могат да бъдат резюмирани така: подобряване на качеството и съкращаване на време­то за производство. Какво повече? И всичко това идва от съкращаване на технологичните пътища, оптимизи­ране на работните потоци и елими­ ниране на паразитното време между операциите. Струва си да се зами­слим, нали?

Макар и да създава екстремно напрежение поради късия срок за из­пълнение (само 8 месеца), строи­телството на новия производствен комплекс на комбината дава възмож­ност да се оптимизират не само технологичните и организационни фактори на производството. Благо­дарение на новите съвременни реше­ния и технологии в строителство­то се създават условия за икономия на енергия, а оттам и за снижаване на общите разходи на предприятие­то. При това всичко се прави не за сметка на условията на производ­ството, а напротив — създавайки идеални предпоставки за протичане на технологичните процеси. Клима­тизацията на помещенията създава целогодишно константни условия за работа. Постоянните температу­ра и влажност на въздуха са в осно­вата на качествените довършител­ни процеси и най-вече по отношение качеството на твърдата подвързия.

Реализирането на тези идеални и вероятно мечтани от всички коле­ги условия се постига с помощта на щадящи природата средства. За кли­матизирането е избрано авангардно решение като термопомпите. Така, използвайки достиженията на съвре­менната наука и практика и темпе­ратурата на подпочвените води, ръ­ководството на комбината постига снижаване на разходите за издръжка на сградата с 50%. Тази потресаваща икономия на енергия е белег не само за точна икономическа преценка, но и за обществено отговорно поведе­ние, към което всички трябва да се стремим.

Ето как, в резултат от добре на­правена инвестиция, Полиграфиче­ският комбинат получава икономи­чески предимства, изразяващи се в снижаване на себестойността и по­вишаване на качеството. Тези пре­димства идват от намаляване на за­губите на енергия, оптимизиране на производствения процес и повиша­ване на качеството на продукцията. Конкретните измерения на процеси­те са споменатата 50% икономия на енергия за климатизиране на сграда­та, намаляването на персонала — от 190 на 115 души при запазване и дори увеличение на обема на произвежда­ната продукция, повишен интерес от страна на чуждестранните клиенти.

Звучи парадоксално, но в период на рецесия, съпътстван от намаля­ващия интерес към книгата в свето­вен мащаб, всички тези целесъобраз­ни действия водят до подобряване на пазарните позиции на фирмата. Бла­годарение на високото качество на продукцията, атрактивната цена и късите срокове на производство и логистика, комбинатът успява да из­превари много от конкурентите си от Западна Европа и по трите на­правления (качество, цена и срок на доставка) и работи успешно за френ­ския, немския и гръцкия пазар. Незави­симо от транспорта, който се от­разява както на цената, така и на сроковете, при късите и средни ти­ражи Полиграфическият комбинат е предпочитан доставчик в Европа. Мечтата на ръководството е да се увеличи износът от 50% на 70% и всич­ки предпоставки за това са налице.

Авангардното мислене се проя­вява не само в полето на производ­ството, но и в търговско отношение. Създадената книжна борса на гара „Искър“ приютява под покрива си множество издатели и книгораз­пространители, които обитават 60–70 от офисите ù. Най-сигурният белег за това мислене обаче е обръ­щането към електронната книга, ко­ято с основание се счита за основ­ния конкурент и заплаха за добрата стара класическа книга.

През последните 20 години се на­гледахме на сгромолясването или по­степенното обезличаване на произ­водствени структури — комбинати, обединения, заводи, фабрики, цехове. При едни причината беше неефек­тивната организация, при други — разточителството на труд или енергия при производството, при трети — желанието на този или онзи да ги придобие „за 1 стотин­ка“, при четвърти — нецелесъобраз­ното пазарно поведение... В случая с „гордостта на социалистическата полиграфия“ нещата седят другоя­че. Комбинатът е преведен не само през подводните скали на всички тези опасности, той е основно пре­оборудван и най-важното — има реал­на цел и я преследва, а това е поло­вината от необходимото за успеха.