PolyGrafia

Една информация броди из гилдията: Гутенбергова преса в естествен раз­мер у нас. Тази информация беше из­пратена от колегата Красимир Или­ев до цялата общност, за да могат онези, които проявяват интерес, да видят пресата на живо и да придо­бият отпечатък от нея. Интересът не закъсня. За около два часа някол­ко отзива по темата бяха изпрате­ни до всички колеги. В единия от тях Ники Влаев пише: „Не знам дали знае­те, че в света има останали две ори­гинални Гутенбергови преси. Едната, естествено, е в един музей в Герма­ния, мисля, че беше в гр. Майнц, а дру­гата е купена от... наши сънародници и се намира в едно ателие в гр. Ох­рид. Там пред вас правят хартия на ръка, а после я сушат и отпечатват на тази машина (преса), която е из­работена от дърво и е добре запазе­на. Там са печатали църковни книги. Който има път натам, си заслужава да го види. Печатат качествено, ма­кар и доста бавно.“ В отговор на ка­заното друг колега — Чавдар Дишков, ни информира: „За да не се заблужда­ваме, трябва да ви информирам, че оригинална печатна преса на Гутен­берг не съществува. Тя е изгоряла в голям пожар в Майнц, който е изпе­пелил почти целия град. Има копия на тази печатна преса, възстанове­на по оригиналните чертежи на Гу­тенберг. Най-старото копие на пре­сата се намира в музея на Гутенберг в Майнц... При всички случаи ще бъде интересно да се види Гутенбергова­та преса в България, но препоръчвам на всички, които имат път и възмож­ност, да посетят музея на Гутен­берг в Майнц и не само да завъртят на ръка пробен отпечатък от стра­ница на Библията, както направих аз, но и да видят с какво качество се е печатало преди столетия с прими­тивна техника. Тогава печатарство­то не е било занаят, а изкуство...“

Със силно възбудено любопитство, воден както от личния си интерес към Гутенберговата преса, така и от желанието да информирам оне­зи, които не са имали възможност да видят на живо емблематичната ма­шина, се озовах в зала 4 на Национал­ния дворец на културата. Както ста­ваше ясно от съобщението на Краси Илиев, изложбата беше посветена на Библията. И макар че всеки (или поч­ти всеки) от нас притежава Библия, чели сме много от и за тази удиви­телна книга, срещали сме какви ли не издания, преразкази и трактовки на библейските текстове, изложбата поднесе поне на мен много и инте­ресна информация за Библията.

Групите посетители, с помощта на няколко души, изпълняващи роля­та на екскурзоводи, имат възмож­ност да се запознаят с Библията от различни ъгли. Беседата започ­ва със създателите на великата кни­га, с езиците, на които е била напи­сана, с материалите, върху които е била писана и преписвана. Специално внимание е отделено на разпростра­нението ù, на преписването и първи­те преводи. И докато за Септуагин­та и Библия Вулгата се говори много, то за преписването и преписвачите, за проверките и точността се шири по-скоро мнението, че са хаотични и неточни, че при преписването и пре­комбинирането се е получила едва ли не случайна комбинация от тексто­ве, които значително се различават от онези от времето преди и първи­те столетия след Христос. А органи­заторите на изложбата се опитват да ни убедят точно в обратното — че разполагаме с текст, който е много близък до първоизточника. За Новия завет например казват, че различните преписи са 85% идентич­ни, а от останалите 15% само в 2 се засяга смисълът и само в 0,1 той е реално променен... Един от екскурзо­водите дори опитал да препише по примера на древните преписвачи Но­вия завет. Преписът му е изложен в един от кътовете. Той е на ролна хартия, навита досущ като папиру­сите от времето на Стария завет.

Разбира се, в общото информаци­онно послание присъства и опреде­лена гледна точка към въпросите на вярата, общуването между хората и Бога, Библията като артефакт... Струва ми се, че една подобна гледна точка е неминуема. Дали се харесва на посетителя и дали съвпада с не­говата гледна точка (в случаите, ко­гато е налице такава, разбира се) е вече друг въпрос.

Няколко интересни експоната са на разположение на любопитния по­сетител. Това са нетипични Библии и изобщо книги, любопитни експона­ти, които не могат да бъдат виде­ни всеки ден, неочаквани и странни факти... Ето например всички с въз­хищение гледат най-малката печат­на книга, която е само няколко мили­метра и съдържа молитвата „Отче наш“ на 7 езика; микроскопско изда­ние на Еремия, разположено на пло­щта на монета от 5 стотинки, Еван­гелието от Йоан, отпечатано на непромокаема хартия, което е било пренасяно в трюма на кораб, за да бъде четено в Съветския съюз. Два макета насочват вниманието към старозаветната Скиния (мащаб 1:25), като акцентът на беседата е поставен върху промяната, която Христос внася в общуването с Бога, и към Ноевия ковчег в мащаб 1:100. Копие на Розетския камък напомня за един от първите езици, на който са написани Мойсеевите книги — копт­ски (последната фаза от развитие­то на древния египетски език). Нека напомним, че благодарение на Розет­ския камък Жан-Франсоа Шамполион разчита египетските йероглифи...

За мен беше интересна изчис­лената вероятност всички проро­чества за Месията да се сбъднат в личността на един човек. Тази веро­ятност беше представена като 1 към броя атоми във Вселената. Този брой бил 1х1080. Лично на мен тази цифра ми се видя малка, но пък веро­ятността си е направо нищожна...

Интересен е и представеният на­чин, по който се разпознавали христи­яните в първите години, когато са били преследвани. Единият надраск­вал една дъга и ако събеседникът му също бил последовател на Христос, драсвал другата. Получавала се ето такава фигура — риба. Гръцкото на­именование на риба ΙΧΘΥΣ било акро­ним на израза Ιησούς Χριστός Θεού υιός σωτήρ (Исус Христос е Божият Син — Спасителят).

ΙΗΣΟΥΣ (Iēsoûs „Исус“)

ΧΡΙΣΤΟΣ (Christós „Христос“)

ΘΕΟΥ (Theoû „Божият“)

ΥΙΟΣ (Hyiós „Син“)

ΣΩΤΗΡ (Sōtér „Спасителят“)

По-нататък вече става дума за по-съвременното разпространение на Библията. Днес тя е най-продава­ната книга — от 1815 година до наши дни са продадени 2,5 милиарда екзем­пляра. Най-скъпо продаваната книга в света също е Библия — един от 48-те запазени екземпляра на 42-редовата Библия през 1987 година е бил прода­ден за 9 млн. 790 хил. марки, равнос­тойни на близо 5 млн. евро.

Всичко това се дължи на други ре­корди, които Библията е поставила. До времето, когато реформаторът Мартин Лутер превежда Библията на немски (1521 година), са съществува­ли едва 15 превода на свещената кни­га (за отбелязване е, че един от тях е на старобългарски). Скок в броя на преводите се наблюдава към начало­то на ХХ век (600 превода), в края на същото столетие те са вече 2100, а днес са повече от 2900. Библията е преведена на 24541 от езиците в све­та. В изложбата бяха включени Биб­лии на 51 езика, най-интересните от които са — турски, гагаузки (с кири­лица), китайски, скандинавски, араб­ски, езикът на ескимосите, Библия с брайлово писмо и дори на цигански с кирилски букви... От българските пре­води е обърнато внимание на Кирило-Методиевия, на превода на Неофит Рилски (всъщност това не е превод на цялата книга, а само на Новия за­вет) и на прословутия Цариградски превод. За мен беше странно, че за Синодалния превод от 1925 г., за Пра­вославния от 1992 г., за Съвременния от 2000 г., за Верния от 2001 г.и дори за Протестантския от 1940 г., кой­то най-често разпространява Бъл­гарското библейско дружество, в из­ложбата не е спомената и дума.

Както е известно, основният въ­прос в историята е „Защо?“... И за щастие на нашата гилдия отговорът на този въпрос в случая е: „Бла­годарение на книгопечатането.“ На­истина огромното разпространение и всички тези рекорди, поставени от Библията, биха били невъзможни без тласъка, който дава Гутенберго­вото изобретение. Благодарение на книгопечатането Библията се пре­връща от една суперскъпа ръчно пре­писвана книга, в лесно тиражирана и много по-широко достъпна печат­на книга. Благодарение на книгопеча­тането рязко се увеличава броят на грамотните хора през последните пет столетия. Благодарение на кни­гопечатането стават възможни и всички „чудеса“ на съвремието...

И тук идваме до повода за моето посещение в зала 4. В средата, на по­четно място, организаторите бяха поставили модел на машината на Гу­тенберг. Информацията, която ни поднесе един от двамата младежи, облечени като средновековни май­стори, които обслужваха машината и пред очите на посетителите пе­чатаха на това „чудо“, беше свърза­на с прословутата 42-редова Библия. За отпечатването на цялата книга били необходими 46 000 оловни букви, а за една страница — 2500. Първият тираж включвал 180 книги, чиято па­рична равностойност била 160 тога­вашни годишни заплати, или почти по една заплата за екземпляр. За из­работването били потребни 2 годи­ни. За рекордната стойност на една от запазените 48 Библии, отпечата­ни от Гутенберг, вече стана дума.

Технологичната информация, коя­то ни подадоха за книгопечатането от онази епоха, беше свързана с хар­тията с дървесни частици и с тампо­ните от кучешка кожа, които използ­вали за намастиляване по причина на това, че кучето няма потни жлези и мастилото се задържа на повърх­ността. Демонстрацията включва­ше отпечатване на един стих от Библията на машината. После все­ки получава за спомен по един отпе­чатък и с това нещата се изчерп­ват. Обикновено хората благодарят и поемат по своя път. Главният ре­дактор на списание полиграфия оба­че се нуждае от още информация. Представиха ми собственика на из­ложбата г-н Стефан Пилц. Той беше така добър да ми разкаже за преса­та и нейното създаване. Физически тя била изработена в България от един русенски майстор. Изработка­та е направена по чертежи, които г-н Пилц получил от свои приятели от Германия. Той познавал там някой, който също имал такава преса. Из­вестно му е, че в Германия има две такива преси — в музея на Гутенберг в Майнц и при неговия приятел. И две­те са изработени по копия от ори­гиналните чертежи на Гутенберг. Относно тази преса научих, че тя до­мува в Библейския център във Варна. През последните две години е била показвана няколко пъти в рамките на същата изложба във Варна, Русе и сега в София. Научих, че предстои нова изложба във Фестивалния и кон­гресен център във Варна. После, ро­вейки в интернет, научих, че г-н Пилц чрез своята фирма „Пилц“ ООД про­дава Библии и вече от няколко години прави гореизложените факти досто­яние на широк кръг хора чрез въпрос­ните изложби. Жълтата информация е, че миналата година във Варна са откраднали екземпляр от миниатюр­ната книга, за която стана дума, но веднага бил поръчан нов от Герма­ния, за да се попълни липсата, защо­то явно надеждата, че крадецът ще върне книгата, не се е оправдала.

Накрая му разказах за наученото от колегите по време на имейл дис­кусията в нашия съюз. Той каза, че не знае за машината в Македония, но... ме информира, че от посетители на­учил за още една Гутенбергова пре­са, която се намира в България. Каза ми дори точно къде е тя. Аз отидох там и я открих, дори се свързах със собственичката ù... Но за тази маши­на ще ви разкажа в следващия брой на списание полиграфия.