Една информация броди из гилдията: Гутенбергова преса в естествен размер у нас. Тази информация беше изпратена от колегата Красимир Илиев до цялата общност, за да могат онези, които проявяват интерес, да видят пресата на живо и да придобият отпечатък от нея. Интересът не закъсня. За около два часа няколко отзива по темата бяха изпратени до всички колеги. В единия от тях Ники Влаев пише: „Не знам дали знаете, че в света има останали две оригинални Гутенбергови преси. Едната, естествено, е в един музей в Германия, мисля, че беше в гр. Майнц, а другата е купена от... наши сънародници и се намира в едно ателие в гр. Охрид. Там пред вас правят хартия на ръка, а после я сушат и отпечатват на тази машина (преса), която е изработена от дърво и е добре запазена. Там са печатали църковни книги. Който има път натам, си заслужава да го види. Печатат качествено, макар и доста бавно.“ В отговор на казаното друг колега — Чавдар Дишков, ни информира: „За да не се заблуждаваме, трябва да ви информирам, че оригинална печатна преса на Гутенберг не съществува. Тя е изгоряла в голям пожар в Майнц, който е изпепелил почти целия град. Има копия на тази печатна преса, възстановена по оригиналните чертежи на Гутенберг. Най-старото копие на пресата се намира в музея на Гутенберг в Майнц... При всички случаи ще бъде интересно да се види Гутенберговата преса в България, но препоръчвам на всички, които имат път и възможност, да посетят музея на Гутенберг в Майнц и не само да завъртят на ръка пробен отпечатък от страница на Библията, както направих аз, но и да видят с какво качество се е печатало преди столетия с примитивна техника. Тогава печатарството не е било занаят, а изкуство...“
Със силно възбудено любопитство, воден както от личния си интерес към Гутенберговата преса, така и от желанието да информирам онези, които не са имали възможност да видят на живо емблематичната машина, се озовах в зала 4 на Националния дворец на културата. Както ставаше ясно от съобщението на Краси Илиев, изложбата беше посветена на Библията. И макар че всеки (или почти всеки) от нас притежава Библия, чели сме много от и за тази удивителна книга, срещали сме какви ли не издания, преразкази и трактовки на библейските текстове, изложбата поднесе поне на мен много и интересна информация за Библията.
Групите посетители, с помощта на няколко души, изпълняващи ролята на екскурзоводи, имат възможност да се запознаят с Библията от различни ъгли. Беседата започва със създателите на великата книга, с езиците, на които е била написана, с материалите, върху които е била писана и преписвана. Специално внимание е отделено на разпространението ù, на преписването и първите преводи. И докато за Септуагинта и Библия Вулгата се говори много, то за преписването и преписвачите, за проверките и точността се шири по-скоро мнението, че са хаотични и неточни, че при преписването и прекомбинирането се е получила едва ли не случайна комбинация от текстове, които значително се различават от онези от времето преди и първите столетия след Христос. А организаторите на изложбата се опитват да ни убедят точно в обратното — че разполагаме с текст, който е много близък до първоизточника. За Новия завет например казват, че различните преписи са 85% идентични, а от останалите 15% само в 2 се засяга смисълът и само в 0,1 той е реално променен... Един от екскурзоводите дори опитал да препише по примера на древните преписвачи Новия завет. Преписът му е изложен в един от кътовете. Той е на ролна хартия, навита досущ като папирусите от времето на Стария завет.
Разбира се, в общото информационно послание присъства и определена гледна точка към въпросите на вярата, общуването между хората и Бога, Библията като артефакт... Струва ми се, че една подобна гледна точка е неминуема. Дали се харесва на посетителя и дали съвпада с неговата гледна точка (в случаите, когато е налице такава, разбира се) е вече друг въпрос.
Няколко интересни експоната са на разположение на любопитния посетител. Това са нетипични Библии и изобщо книги, любопитни експонати, които не могат да бъдат видени всеки ден, неочаквани и странни факти... Ето например всички с възхищение гледат най-малката печатна книга, която е само няколко милиметра и съдържа молитвата „Отче наш“ на 7 езика; микроскопско издание на Еремия, разположено на площта на монета от 5 стотинки, Евангелието от Йоан, отпечатано на непромокаема хартия, което е било пренасяно в трюма на кораб, за да бъде четено в Съветския съюз. Два макета насочват вниманието към старозаветната Скиния (мащаб 1:25), като акцентът на беседата е поставен върху промяната, която Христос внася в общуването с Бога, и към Ноевия ковчег в мащаб 1:100. Копие на Розетския камък напомня за един от първите езици, на който са написани Мойсеевите книги — коптски (последната фаза от развитието на древния египетски език). Нека напомним, че благодарение на Розетския камък Жан-Франсоа Шамполион разчита египетските йероглифи...
За мен беше интересна изчислената вероятност всички пророчества за Месията да се сбъднат в личността на един човек. Тази вероятност беше представена като 1 към броя атоми във Вселената. Този брой бил 1х1080. Лично на мен тази цифра ми се видя малка, но пък вероятността си е направо нищожна...
Интересен е и представеният начин, по който се разпознавали християните в първите години, когато са били преследвани. Единият надрасквал една дъга и ако събеседникът му също бил последовател на Христос, драсвал другата. Получавала се ето такава фигура — риба. Гръцкото наименование на риба ΙΧΘΥΣ било акроним на израза Ιησούς Χριστός Θεού υιός σωτήρ (Исус Христос е Божият Син — Спасителят).
ΙΗΣΟΥΣ (Iēsoûs „Исус“)
ΧΡΙΣΤΟΣ (Christós „Христос“)
ΘΕΟΥ (Theoû „Божият“)
ΥΙΟΣ (Hyiós „Син“)
ΣΩΤΗΡ (Sōtér „Спасителят“)
По-нататък вече става дума за по-съвременното разпространение на Библията. Днес тя е най-продаваната книга — от 1815 година до наши дни са продадени 2,5 милиарда екземпляра. Най-скъпо продаваната книга в света също е Библия — един от 48-те запазени екземпляра на 42-редовата Библия през 1987 година е бил продаден за 9 млн. 790 хил. марки, равностойни на близо 5 млн. евро.
Всичко това се дължи на други рекорди, които Библията е поставила. До времето, когато реформаторът Мартин Лутер превежда Библията на немски (1521 година), са съществували едва 15 превода на свещената книга (за отбелязване е, че един от тях е на старобългарски). Скок в броя на преводите се наблюдава към началото на ХХ век (600 превода), в края на същото столетие те са вече 2100, а днес са повече от 2900. Библията е преведена на 24541 от езиците в света. В изложбата бяха включени Библии на 51 езика, най-интересните от които са — турски, гагаузки (с кирилица), китайски, скандинавски, арабски, езикът на ескимосите, Библия с брайлово писмо и дори на цигански с кирилски букви... От българските преводи е обърнато внимание на Кирило-Методиевия, на превода на Неофит Рилски (всъщност това не е превод на цялата книга, а само на Новия завет) и на прословутия Цариградски превод. За мен беше странно, че за Синодалния превод от 1925 г., за Православния от 1992 г., за Съвременния от 2000 г., за Верния от 2001 г.и дори за Протестантския от 1940 г., който най-често разпространява Българското библейско дружество, в изложбата не е спомената и дума.
Както е известно, основният въпрос в историята е „Защо?“... И за щастие на нашата гилдия отговорът на този въпрос в случая е: „Благодарение на книгопечатането.“ Наистина огромното разпространение и всички тези рекорди, поставени от Библията, биха били невъзможни без тласъка, който дава Гутенберговото изобретение. Благодарение на книгопечатането Библията се превръща от една суперскъпа ръчно преписвана книга, в лесно тиражирана и много по-широко достъпна печатна книга. Благодарение на книгопечатането рязко се увеличава броят на грамотните хора през последните пет столетия. Благодарение на книгопечатането стават възможни и всички „чудеса“ на съвремието...
И тук идваме до повода за моето посещение в зала 4. В средата, на почетно място, организаторите бяха поставили модел на машината на Гутенберг. Информацията, която ни поднесе един от двамата младежи, облечени като средновековни майстори, които обслужваха машината и пред очите на посетителите печатаха на това „чудо“, беше свързана с прословутата 42-редова Библия. За отпечатването на цялата книга били необходими 46 000 оловни букви, а за една страница — 2500. Първият тираж включвал 180 книги, чиято парична равностойност била 160 тогавашни годишни заплати, или почти по една заплата за екземпляр. За изработването били потребни 2 години. За рекордната стойност на една от запазените 48 Библии, отпечатани от Гутенберг, вече стана дума.
Технологичната информация, която ни подадоха за книгопечатането от онази епоха, беше свързана с хартията с дървесни частици и с тампоните от кучешка кожа, които използвали за намастиляване по причина на това, че кучето няма потни жлези и мастилото се задържа на повърхността. Демонстрацията включваше отпечатване на един стих от Библията на машината. После всеки получава за спомен по един отпечатък и с това нещата се изчерпват. Обикновено хората благодарят и поемат по своя път. Главният редактор на списание полиграфия обаче се нуждае от още информация. Представиха ми собственика на изложбата г-н Стефан Пилц. Той беше така добър да ми разкаже за пресата и нейното създаване. Физически тя била изработена в България от един русенски майстор. Изработката е направена по чертежи, които г-н Пилц получил от свои приятели от Германия. Той познавал там някой, който също имал такава преса. Известно му е, че в Германия има две такива преси — в музея на Гутенберг в Майнц и при неговия приятел. И двете са изработени по копия от оригиналните чертежи на Гутенберг. Относно тази преса научих, че тя домува в Библейския център във Варна. През последните две години е била показвана няколко пъти в рамките на същата изложба във Варна, Русе и сега в София. Научих, че предстои нова изложба във Фестивалния и конгресен център във Варна. После, ровейки в интернет, научих, че г-н Пилц чрез своята фирма „Пилц“ ООД продава Библии и вече от няколко години прави гореизложените факти достояние на широк кръг хора чрез въпросните изложби. Жълтата информация е, че миналата година във Варна са откраднали екземпляр от миниатюрната книга, за която стана дума, но веднага бил поръчан нов от Германия, за да се попълни липсата, защото явно надеждата, че крадецът ще върне книгата, не се е оправдала.
Накрая му разказах за наученото от колегите по време на имейл дискусията в нашия съюз. Той каза, че не знае за машината в Македония, но... ме информира, че от посетители научил за още една Гутенбергова преса, която се намира в България. Каза ми дори точно къде е тя. Аз отидох там и я открих, дори се свързах със собственичката ù... Но за тази машина ще ви разкажа в следващия брой на списание полиграфия.