Продължение от бр. 4/2011
За горещите новини в интернет и в хартиените медии
Въпрос: С появата на новините в интернет стана по-лесно да се чете много и точно това, което те интересува. Искам да кажа, че по-рано вестникът като че ли определяше „окръжаващия ни свят“. Той казваше – светът е такъв или онакъв. Всеки вестник имаше своя аудитория, на която едно или друго виждане за света беше близко, но той все пак я ограничаваше в своите рамки. Сега човек има по-голям избор и сам в по-голяма степен „твори своя свят“. Това добре ли е, или не?
Василий Гатов: Безусловно това е истина, а дали е добре, или не – трябва да сме наясно, че далеч не на всички потребители на информация, на новини и на всичко това, което наричаме медии, са им необходими новини в реално време. По-голямата част от хората имат нужда от една-две порции новини на ден. Това не е свързано с факта, че новините са лоши или са лоши каналите за набавянето им. Просто пакетното получаване на информация е установен навик и въобще не е задължително да е обвързано с определена медия.
Много дълго време се смяташе, че на преобладаващото мнозинство потребители не са им нужни новини 24 часа в денонощието. Решението на Тед Търнър да пусне CNN като денонощен канал за непрекъснати новини беше много смело за началото на 80-те години. В цяла Америка тогава съществуваха буквално единици денонощни новинарски радиостанции в този формат, в който днес е „Коммерсантъ-FM“. Тогава бяха две радиостанции в Ню-Йорк, по една в Ню-Джърси и в Калифорния и може би още една станция в Чикаго – пет новинарски радиостанции за цяла Америка. Те бяха достатъчно и даже в повече, за да покрият потребностите на тези, които на английски наричат news junkies – хора, които просто не могат да се откъснат от новинарския поток. Още тогава Майкъл Блумберг попадна на истинска златоносна жила със своята идея за новинарски и търговски терминал. Той обхвана тясна аудитория, която, както се оказа, беше готова да плаща хиляди долари за това новините да ù се доставят по-бързо, отколкото на всички останали.
Не съм сигурен, че днес определящо е търсенето на неограничени новини, които не се свеждат просто до „най-важното от деня“. Мисля, че е прав генералният директор на ИК „Коммерсантъ“ Демян Кудрявцев, като казва, че това са един милион души, за които се борят всички медии. Всички заедно тъпчат в един кръг.Тези хора имат безкрайно желание за новинарско потребление. На тях може да им се пробута Twitter и Facebook, можем да им пробутаме „Россия-24“, „Коммерсантъ-ТВ“ и „Коммерсантъ-FM“. Търсене ще има, но тези хора са малко. На останалите 139 милиона това просто не им е нужно. На тях им трябва новинарско „пакетче“. Те избират между различните автори на „пакетчето“ според това, чий „комплект“ повече им харесва — на Първи канал или на „Коммерсантъ“.
Въпрос: С удоволствие чета както хартиената преса, така и статии и книги на своя iРad. Едното не пречи на другото. Защо хартиената преса толкова малко прокламира себе си именно като„ хартиена“? Нека допуснем, че в самолета не можеш да четеш електронна версия цели 40–50 минути, докато трае излитането и кацането. А хартиената става, например. Сред въпросите беше и такъв за вредностите при производството на хартия. Тук също можем да рекламираме печата върху рециклирани хартии и т.н.
Василий Гатов: За самолета не съм съгласен. В самолетите има вестници и бордови списания. Всяка чуждестранна авиокомпания е крупен дистрибуционен партньор на медиите в своята страна. На самолетите на Air France има на практика пълен комплект от ежедневните френски вестници, на борда на американските авиокомпании винаги има USA Today, The Wall Street Journal и The International Herald Tribune, английските авиокомпании имат английски вестници и т.н. Печатните медии използват тази възможност. Тя не е евтина, но затова пък получаваш качествена аудитория. Засега още никой ефективно не е реализирал рекламен модел с тази безплатна преса. Авиокомпаниите, разбиращи мощта на този маркетингов лост, не плащат за вестниците, които разпространяват. А ако се замислите колко копия „поглъща“ летище „Шарл де Гол“ например с неговите хиляди полета на ден — 500–600 екземпляра на вход и на изход. Можем да си представим какви загуби понасят издателствата. Този проблем съществува и аз не знам дали някой ефективно го е решил. Доколкото знам, някои авиокомпании плащат на издателствата, но не и в Русия. У нас по-скоро авиокомпаниите искат да им се плаща. От този канал се ползват и от това живеят бордовите списания.
Вестникарските формати днес и в бъдеще
Въпрос: Защо у нас няма вестници с формат „берлинер“1? Старите печатни преси не могат ли да печатат такъв формат? Каква е причината?
Въпрос: Безплатните вестници , които ни пускат в пощенските кутии, спам ли са? Какво да правя, ако не искам да ги получавам? Мога ли да ги съдя?
Въпрос: Вярвате ли, че вестниците върху хартия ще изчезнат? Нали има хора, които не ползват компютър и интернет.
Василий Гатов: Първата причина е в това, че има много малко оборудване, на което може да се печата с този формат. Доколкото знам, в момента в Москва има само две печатници, които могат да печатат „берлинер“, но това е достатъчно за тираж само 40–50 хиляди екземпляра дневно. В провинцията такивапечатници са още по-малко. Всичко е свързано с това, че за производството на „берлинер“ или на други формати, различаващи се от традиционните ГОСТовски, трябва оборудване с други цилиндри. Ние сме свързани с формата по ГОСТ. Само малка част от машините позволяват да се печатат по-съвременните и модерни формати, но това не е само наш проблем. В Щатите на практика няма да намерите вестник с формат „берлинер“. Американците преминават на „компакт“ – например Village Voice, който е във формат А3, но по-широк, близък до квадрата. Или, обратно, на много тесен формат – вестник с ширина както при „берлинер“, но с по-голяма дължина, като broadsheet (например USA Today или The New York Times).
Основната причина е липсата на оборудване за общонационалните (централните) вестници, които се печатат в големи тиражи. Теоретично би могло да се направи „берлинер“ за Москва, но в този случайтрябва да се направят две-три странирания в повече. (В Русия, поради огромната територия, не е възможно да се печатат целите тиражи на вестниците централизирано. Дори при старите „оловни“ технологии на стереотипите те се печатаха децентрализирано.) За местните (регионалните) вестници проблемът е може би в това, че смяната на формата изисква определена редакторска смелост: не може да смениш формата просто така, необходимо е да направиш нещо по-решително.
Въпрос: В коя нишаили ниши, освен нискотиражните издания, хартията ще издържи по-дълго?
Василий Гатов: Дълго ще издържат лайфстайл списанията, защото там е нужен цял комплекс от елементи, свързани с полиграфическото изпълнение, до които цифровите принтери не могат дори да се доближат. Освен това принтеритене могат да вградят тестери на парфюми, кремове или какъвто да е друг елемент за фактическа презентация на продукта. Също така доста дълго ще издържат детските издания, защото нецифровото поколение ще се стреми колкото е възможно по-дълго да запази връзката между децата и хартията. Не съм сигурен, че това е правилно, нодокато традицията не бъде надживяна, хартията ще се търси. Колкото и да ви се струва странно, доста дълго ще издържат и големите национални вестници: „Комсомолка“, „МК“, „Аргументы и факты“, „Российская газета“. Те имат може би максимално дълга перспектива за оцеляване. Ако, разбира се, не бъдат направени някои открития в областта на носителите на информация, които да се окажат решаващи – но да се предскаже това е невъзможно.
Въпрос: Смятате ли, че печатът върху хартия може да оцелее, като започне да интерпретира новините, а не просто да ги съобщава?
Въпрос: Къде в развитието си е нашата полиграфия в сравнение със западната?
Василий Гатов: Нашата вестникарска полиграфия е доста прилично развита, имайки предвид размерите на страната и разстоянията, на които се налага да се транспортира продукцията. В региона на Москва и Питер полиграфията, честно казано, е развита добре. Има редица региони, които в резултат на повече или по-малко разумна държавна политика успяват да се развиват синхронно със столиците: Перм, Татарстан, Нижний Новгород, Екатеринбург, Новосибирск. При списанията е по-зле, защото този тип полиграфия във времената на активни инвестиции е била централизирана, и то предимно в Москва. За Питер е по-евтино списанията да се отпечатват във Финландия. Там са по-ниски митническите разходи за хромовите хартии и ДДС-то, а и да доставиш тиража оттам е с цяло денонощие по-бързо, отколкото от Москва.
Що се отнася до печата на вестници, аз съм убеден, че машините, които бяха инсталирани в последните години на криза, са последни – оттук нататък оборудването в най-добрия случай ще се модернизира. А за печата на списания има определен пазар на развитие. Първо, на някои издания от журнален тип или днешните вестници ще им се наложи да се трансформират в списания – заради изискванията на пазара на рекламата, и ще имат нужда от централизиран печат. Второ, защото има търсене на реклама в качествено отпечатваните списания. Няма да казвам, че това е интересен бизнес, но е напълно сериозен.
Качеството на печата и излъчваните телевизионни програми и качеството на съдържанието
Въпрос: Как оценявате медийния пазар? Какъв е неговият качествен процент (в смисъл процентът на сериозни, интересни материали)? Ако вземем известните брандове, тяхното качество с годините расте или пада? Дали аудиторията е станала по-зряла?
Василий Гатов: Медийният пазар е твърде широко понятие. Ако обединим под думата „пазар“ медиите, които съществуват в Русия нормално, тоест регистрирани са като средства за масова информация, то тук ще попаднат огромно количество извънпазарни субекти, сред които са многото областни и районни вестници. Там ще бъдат и телеканалите, които не печелят нито една рубла, но въпреки това живеят доста охолно за сметка на политическите или социалните инвестиции. По въпроса за качеството съществува неопределеност. Кои медии са качествени – тези, които са сериозни носители на информация, или тези, които са качествено направени?
Лента.Ру: Изглежда, нашият читател има предвид качеството на информацията, а не качеството на изпълнението.
Василий Гатов към читателя: Смятате ли „Първи канал“ за качествен? „Първи канал“ е мегакачествена медия от гледната точка на това, как е направен, но аз съм с крайно противоречиви чувства по отношение на това, коетосе говори. Вие можете да видите по „Първи канал“ предаване с Лев Николаев, което има повече достойнства от гледна точка на качеството, или филми на Парфенов, или сериали, които съответстват на текущите стандарти за операторска, режисьорска и даже на актьорска работа. Но всъщото време съдържанието на тези сериали или програми може изобщо да не ви хареса.
От гледна точка на либералния читател или зрител, в Русия по-малко от една трета от медиите са качествени. От гледна точка на формалните показатели за качество – вероятно повече от половината. Промяната и по двата показателя е положителна. Кризата оказа сериозно положително въздействие в областта на новите проекти поради големите трудности по привличане на капитали и издатели, така че продуцентите и разпространителите на сигнала на електрнните медии инвестират крайно внимателно, стремейки се доколкото е възможно да повишат качеството на продукта в замяна на вложените свои пари. Не става въпрос за качеството на съдържанието. От друга страна, трашът (trash – от англ., в смисъл на трудни за идентифициране продукти, „боклук“) се произвежда в същите количества.
Въпрос: В своето послание към Федералното събрание президентът Медведев се обяви за раздържавяване на регионалните медии. За комерсиалните и обществено-политическите издания всичко е ясно, те имат алтернативен източник на доходи – рекламата. Но в Русия традиционно за сметка на държавата са съществували и различни просветителски, литературно-художествени, краеведчески, историко-литературни „дебели“ списания. В тези списания реклама, като правило, не се публикува или ако я има, е съвсем малко. Меценати и спонсориза тези списния е невъзможно да бъдат намерени, особено в провинцията. Как, според Вас, такива издания ще съществуват без помощта на държавата? Нима този уникален елемент на нашата култура ще изчезне?
Въпрос: Не Ви ли се струва, че докато интернет не придобие правов (юридически) статут, сериозните научни публикации (а също така различните правови актове) ще продължат да бъдат осъществявани посредством печатната преса?
Василий Гатов: Доколкото знам, това, за което говори Президентът, се отнася за медиите, които принадлежат на различните органи на властта (преди всичко на изпълнителната), финансирането на които се осъществява за сметка на преразпределение на бюджетните пари или други форми на административния ресурс, с който разполагат техните учредители. В по-голямата си част това са издания, неспособни да съществуват в пазарна ситуация, те нямат ярко изразено търсене. Ако не се дотират пряко или косвено от местната власт, те не биха могли да съществуват. Освен това тези издания или медии са използвани от местната власт като своего рода медиен ресурс, като лост за управление на общественото мнение, понякога на политическите събития на подведомствената територия.
Смятам, че държавата има право на един канал, единвестник, една радиостанция, едно издателство, отговарящо за издаване на литература, която се отнася към задълженията на държавата от гледна точка на реформиране на обществото. Принципът може да бъде разпространен надолу, доколкото е конституционно право на гражданите да получават информация за дейността на органите на държавната власт и е конституционно задължение на органите на властта да информират гражданите за това, което правят. Реализацията на подобен принцип в държава като Русия не би донесла нищо лошо.
Що се отнася за „дебелите“ и просветителски списания, то „Роспечать“ и Министерството на масовите комуникации поддържат най-значимите списания с грантове. Грантовете се дават в обеми, достатъчни, за да могат тези списания да продължат да съществуват. Доколкото знам, изявлението на Президента не се отнася за тях, тъй като те не принадлежат на държавата.
Журналистите или блогърите
Въпрос: Как, според Вас, повсеместното внедряване на микроблоговете повлия на работата на традиционните медии?
Въпрос: В какво се състои предимството и недостатъкът на хартиената и електронната преса? Какво мислите за блогърите и могат ли те да заменят журналистиката (аз смятам, че не)? И още,има ли абсолютно независима преса?
Въпрос: Колко е силна тенденцията да се вземат блогъри на работа в медиите? Често блогърите са интересни, но струва ми се, че медиите са по-отговорни към издаването на материала. Не ви ли се струваинтересна комбинацията „блогър + редакция“ (когато блогърите започват работа в медии)? И как се отнасяте към проекти, когато вестници привличат свои читатели (писмо до редактора, отзиви на публикации)?
Василий Гатов: Не познавам медия цивилизации, където да е бил решен или където да съществуват каквито и да е окончателни позиции по повод взаимоотношениятамеждуинициативните и системните медии. Специално се поинтересувах от своите немски, френски, английски и американски колеги – навсякъде продължава активната дискусия по темата какво е взаимодействието натези два типа масови комуникации.
По първи въпрос: блоговете и тяхното появяване в масово количество бяха естествена реакция на достъпността на безплатната дистрибуция и всъщност — безплатното размножаване. Имено когато се появи блог-платформата, много хора разбраха, че пресата на Гутенберг вече няма власт над съдържанието. Именно блоговетесъс своята простота и минимални изисквания от гледна точка на технологични знания, позволиха рязко да се разшири кръгът от автори, пишещи както за самите себе си, така и за професионалните медии. В това е техният огромен плюс. Блоговете позволиха да бъде осветен и частично да се развие проблемът, който съществува в днешната медияцивилизация: журналистите са малко, а събитията са много. Сега въобще не е задължително да имаш кореспондент във всяка точка на земното кълбо, може просто да се намерят адекватни автори – те може да са или да не са блогъри, но подобен род платформи позволяват да бъдат показани пред света адекватността и уменията на тези хора.
Същевременно стана по-ясно, че наистина сътрудникът на професионалната медия се различава от блогъра.Не обичам постановката на въпроса дали блогърът може да се смята за журналист, защото един човек може да не се смята за журналист, да не желае да се смята за журналист, но ако той спазва неписаните правила за подготовка на информационния материал, то той дефакто е журналист. Не е нужно това да е подкрепено деюре, не е нужно лицензиране, регистрация и тем подобни. Ако ти си поел отговорността да съобщаваш определена информация така, както това е длъжна да прави една медия, това означава, че си медия и си длъжен да се ползваш с правата на медия и да носиш съответстващите отговорности.
Медийността на интернет и туитър
Василий Гатов: Интернет достатъчно дълго измисля своето позициониране като среда. Сега, с развитието на широколентовия достъп, става ясно, че наистина това е универсална среда за връзки, на която ù е абсолютно безразлично какво пренася: видео, звук, текст, картинка. Даже обем – триизмерните принтери са екзотика, но ги има. Холограми, всякакъв друг виртуален или реален начин за пренос на информация може да бъде напъхан в пропускателното пространство на интернет.
Медийността на интернет днес е следствие от това, как той се появява и израства. Когато интернет разпространяваше текст, той имаше претенциите за позицията на вестник. Когато стана достатъчно бърз, за да препредава картинки, той започна да посяга към територията на списанията. Когато започна да пренася звук, той се обърна срещу музикалната индустрия и радиото. Те пострадаха повече, отколкото всички останали, взети заедно.
Интернет стана ефективен начин за разпространение на видео – ние още не виждаме нивото, но, повярвайте, скоростта на преноса на видеосигнала ще е много голяма. Тук е в сила максимата „the medium is the message“. Разликата между телевизионния канал „Дождь“ и всички останали руски телевизии дава представа в каква степен начинът на разпространение влияе върху съдържанието на съобщението.
Twitter е в някакъв смисъл последното поле на битката за територията на информационните агенции. От развитието и ръста на Twitter не страда нито една медия. Twitter е източник, посредник, начин за първична дистрибуция на собствената ни изключителност. Единствената медийнасистема, която се оказва реално застрашена от страна на Twitter, са информационните агенции. Но и за тях това е по-скоро временна заплаха, защото ще възникват нови инструменти за филтрация, куриране, ранжиране на туитърите. Някои ползватели, които са поели пълноценната отговорност на журналиста, ще получат чрез Twitter достъп към информационните ленти на всяка агенция по света. Разбираемо е, че туитърът на Президента е първоизточникът. Смятам, че сега това е предизвикателство, а не враг.
Регламентиран ли е обемът на рекламите? Реклама и печатни медии
Въпрос: Ограничено ли е по някакъв начин количеството на рекламата в печатните издания. Може би има смисъл, ако не е ограничено, издателите да бъдат принудени по някакъв начин да събират цялата реклама в рекламни блокове, така че да не пречи на статиите, например рекламата да се печата само на отделни страници във вестниците. Обикновено отбелязват поръчковите материали с някакъв знак или определено название, а какво се крие зад това става ясно под тях в дребния шрифт на последната страница на вестника, като това е въвеждане в заблуда на читателите. Може би си струва вместо традиционния абонамент да се премине към електронен абонамент, когато вестникът във формат PDF или подобен ще пристига по електронната поща, но в този вестник изобщо не трябва да има реклама – ако е платен абонаментът, иначе няма да има никакъв смисъл, всичко може да се прочете и на сайтовете на вестниците.
Въпрос: По-рано хората четяха новините върху хартия с лошо качество, която цапаше ръцете, а сега ще четем на амолед-дисплеи2? Какво лошо има в това и защо от него да правим трагедия?
Относно разходите, та нали производството на удовлетворение от радиото и телевизията сигурно също не е по-евтино, което не им пречи да са с безплатен достъп за зрителите и слушателите. Какво пречи печатните медии да постъпят по същия начин? Алчността.
Въпрос: А какво можете да кажете за рекламния пазар (рекламата във вестниците)? Разбираемо е, че до клиничната смърт на печатната реклама още е далеч, но пазарът като цяло намалява, отстъпвайки позициите си на интернет. Кои издания ще оцелеят? Кои ще изчезнат? Ще се появят ли нови? Как смятате Вие?
Въпрос: Правилно ли разбирам: докато продължават да четат пресата върху хартия, ще има и реклама в нея?
Василий Гатов: Рекламата в печатните медии е ограничена косвено чрез данъчния статус на издателя. Ако искате да получите данъчни облекчения на ДДС, вие сте длъжни да поддържате във всеки брой на изданието съотношение 60:40. Така че трябва да имате минимум 60 процентасъдържание и 40 процента реклама, но по-добре по-малко, защото Федералната антимонополна служба, на която е възложен контролът на тази пропорция, понякога приема за рекламнии материали, които не са такива. Най-обемните в рекламо отношение издания спазват нормата 65:35. Доколкото това ограничение е косвено, то за икономически успешните издания практически няма значение. В частност, преди кризата през 2009 година много от лъскавите списания се пререгистрираха като рекламно-информационни, при които ограничението 60:40 не съществува, те могат да печатат толкова реклама, колкото поберат. Лошо ли е това, или добре? Ще опитам да ви опиша колко би струвало едно или друго издание, ако рекламата я нямаше напълно. Например, за един брой от вестник „Коммерсантъ“ трябва да заплатите 110–115 рубли. За един брой от вестник „Ведомости“ — около 200 рубли. За един брой на списание Cosmopolitan — около 600 рубли. За „Аргументы и факты“ — 90 (благодарение само на това, че тиражите им са много големи). За списанието Rolling Stone — предполагам, 3–4 хиляди рубли. Това е цената на наличните в тях реклами.
Ако се съгласите с идеята, че рекламата може да се разполага само на определени страници, то това би било, първо, ограничаване на свободата на словото, макар да звучи парадоксално, защито законът за медиите не прави никакви фундаментални ограничения за публикуване на реклама, ако тя е правилно оформена. Ако тя се поднася на читателя като реклама, то може да бъде отпечатана даже и на корицата – в това няма нарушение, в някакъв смисъл това е свобода на словото на рекламодателя. Ако той е готов да заплати неговата реклама да заема първа страница, то това е негово право.
Лента.Ру: Тимур Бекмамбетов рекламира по такъв начин своя филм „Особено опасен“ — на първа страница на „МК“.
Василий Гатов: Издателите много пъти са опитвали да поместят рекламата в определени зони в своите издания, но това предизвиква рязко понижаване на търсенето и на цените на такава реклама. Рекламодателите не искат да виждат себе си в компанията на други рекламодатели, а да присъстват в този контекст, който им е интересен, тоест в контекста на статиите, красивите фотографии, премислената логика на рубриките и тъй нататък.
Морал и позиция на честната гражданска журналистика
Въпрос: Какво е Вашето отношение към неотдавнашната реч на Парфьонов при награждаването му?
Въпрос: Каква е Вашата оценка за журналистиката и нивото на журналистите днес? Какви, според Вас, са целите на журналистиката? Какво мислите за гражданската журналистика? Как се относяте към журналистическите разследвания? Бихте ли ни дали съвет за интересни безплатни интернет ресурси за хора, които нямат пари за обучение по специалността журналистика, но които искат сами да се образоват (освен Gipp.ru)?
Въпрос: Много от централните издания представляват интерес и не ще ги смени нито интернет, нитотелевизията. А областните вестници и местните „районки“ по правило са сладникави, пълни с официозна или куха информация вследствие на абсолютната си зависимост от властта. Какво е необходимо, за да почнат местните издания да публикуват все пак остри (критични) статии, смели репортажи и неудобни въпроси?
Василий Гатов: Ще започнем от това, че журналистиката не е като практикуването на лекарската професия, никой не полага Хипократовата клетва. Журналистиката не изисква лицензиране и специфично образование, водещи към специфичните задължения, които за лекарите са формулирани в Хипократовата клетва. Това може да бъде фиксирано в неформалните документи на редакцията, като при „Ведомости“, или в устава на някои редакции, а може да е отразено в различни обществени харти, които съществуват даже в Русия. Доброволен журналистически дълг е да не се „промива“ мозъкът на читателя.
Въпросът за морала във връзка с това, което правят журналистите, се появява винаги. Моралните изисквания ни се струват малко абсурдни, по-рано изглеждаха направо идиотски, а утре ще бъдат оправдани. Преди сто години, когато е започнала да се конституира професията репортер, професионален журналист, медийното потребление във времево измерение е заемало броени часове за седмица. Това е било важно събитие в живота: хората заедно са четяли вестник, събирали са се около радиоприемника, после пред телевизора. Системните информационни канали донасяха до тях епохалните събития на времето: войните, първия полет в Космоса, кацането на Луната, убийството на Кенеди и др.
Сега средният потребител получава повече от 90 часа седмично. Той спи по-малко, работи по-малко, яде по-малко, прави секс десет пъти по-малко, даже боледува по-малко. Като следствие, тези провайдъри, които осигуряват най-голямата част от заетостта на човека през седмицата, се оказват под все по-голямо, непрекъснато и съсредоточено наблюдение: на базата на какви принципи, на базата на какъв мандат, на базата на какви социално-етични и други предпоставки се занимават с тази дейност?
Това, че тези въпроси се поставят, не е съвсем обичайно за журналистите, които са свикнали никой да не се интересува от техния живот, акопишат това, което потребителят чете 15 минути на път за работа или гледа половин час по телевизията, релаксирайки вкъщи. Днес журналистите се добират твърде близо до мозъка, защото ангажират за твърде дълго време съзнанието на човека. Въпросите какви качества трябва да притежава журналистът и на базата на какви условия работи, стават по-важни, отколкото бяха преди.
Според мен най-правилното регулиране в такива случаи идва отвътре, от професионалната корпорация. За съжаление в нашите реалности тази корпорация изобщо не е единна, разбита е на фракции, партии, типове медии и тем подобни.
Леонид Генадиевич Парфьонов е забележителен деец на телевизионното изкуство. Той каза нещо напълно очевидно: тези хора, които днес са се заели с работата в телевизията (преди всичко с новините), в 95 процента от случаите изпълняват своята работа зле, нечестно, неискрено, с постоянни вътрешни конфликти на дву- и трисмислие. И най-главното, невинаги „на ползу роду“ (в полза на обществото).
Разбира се, че това, което каза, и обстоятелствата, при които беше произнесена речта, заслужават уважение. Аз мисля, че хората, които въобще не се измъчват от този дисонанс, не са толкова много – независимо дали работят в Останкино, в „Газпром-медия“ или на други места. Смятам, че не е голямо и количеството на немислещите и безкритично отнасящи се към своята работа телевизионери. Навярно в казаното от Парфьонов имаше смисъл за професията, за тези, които се колебаят, съмняват, които се опитват да намерят повече или по-малко адекватен отговор, макар и за самите себе си, на въпроса: „Страхливец ли съм, или върша това, което знам, че е правилно?“
Аз самият внимавам и не използвам никакви резки думи, защото не съм любител на революциите и войните. Тази конструкция, която се оформи днес в руското медийно общество, и без това се намира в революционна ситуация: върхушката не може, низините не искат, и всичко това не се връзва. Всички признаци на революционна ситуация са налице – може би не си струва да я форсираме, може би е необходимо време да се развие. Медийнитевойни също са лоши, както и медийните пустини. Аз, като човек, излязъл от средите на съветската журналистика, мога да потвърдя това.
Лента.Ру: Ще се завърне ли при нас политическата телевизия?
Василий Гатов: Мисля, че тя вече се е завърнала. Ние виждаме това не само в наличието на очевидното търсене, макар и на имитацията на политическа дискусия, но и в това, че обществото се нуждае от определено количество идеи за обсъждане, различни от общоприетите, държавните, от антилибералната идея, която доминира последните няколко години. Затова си мисля, че и появата на „Дождь“, и размразяването на цял ред формати на напълно държавни канали е свидетелство, че търсенето на политическата дискусия се усеща и ще се удовлетворява. Доколко това ще бъде качествено и добре, в голяма степен зависи от тези, които го правят, а не от тези, които го управляват.
Въпрос: Какво за Вас означават понятията „добър журналист“ и „слаб журналист“? Колко често информацията просто се перефразира и подава като собствен продукт? Т.е. някакви си журналисти стават просто преразказвачи (перефразьори).
Василий Гатов: Според мен добрият журналист е човек, който е многолюбопитен, много внимателен. Добрият журналист е този, който искате да четете във всички обеми. Дори и това, че искате да прочетете следващата негова забележка, защото сте прочели нещо друго от него преди това. Каквото и да напише журналистът, ако ви харесва, означава, че той е добър журналист.
Ако подходим по-обективно, от гледната точка на пишещите, снимащите, говорещите, на хората от професията, то това е човек, който напълно си дава сметка за това, какво прави, замисля се не само за това, което пише, снима, говори и тъй нататък, но и за кого, защо и в рамките на каква мисия (социална, политическа, комерсиална, комуникационна) го прави. Ако тези неща са осъзнати, вашият кратък материал, филм, сюжет в новините ще бъде интересен. Ако сте произвели халтура, ако не знаете за кого пишете, не си представяте аудиторията, на която това би било интересно, ако не разбирате контекста на това, с което сте се заели, не разбирате, че всеки, даже най-незначителният от гледна точка на обществото, комуникационен акт има своята социална роля, мисия и отговорност – това е лошата журналистика.
Въпрос: Как мислите, проект като http://dieredaktion.de/3 ще бъде ли успешен в комерсиален план? Ще се намерят ли изобщо достатъчно количество продавачи и купувачи?
Василий Гатов: Те не са първите, които са направили това, даже и на такова ниво. В някакъв вид това е развитие на идеите, които преди 50–60 години се залагаха при развитието на бизнеса на синдикирането4. Синдикираното съдържание започна като борса, където стойността на единица съдържание се определя от формални показатели, от борсовата цена. Стана ясно колко струва това да се препечата, колкострува работата на автора по довършването, колко струва работата на редактора по съкращенията. Всички големи вестникарски синдикати предоставят пълен спектър на информационно-борсовите услуги. Те и сега си живеят добре – това е високодоходен и напълно жизнен бизнес. Проблемът е в това, че в световен мащаб старите концепции на копирайта умират, това става все по-безинтересно, все по-малко издатели са готови да спазват тези отмиращи правила, които определяха създаването на синдикирано съдържание. Даже в рамките на съществуващата концепция това вече е маргинална история. Може ли да предположим, че там ще има някакъв бизнес? Съмнявам се. Уверен съм, че това ще съществува по-скоро като някаква витрина, но и витрината понякога става бизнес, нали?