PolyGrafia

Продължение от бр. 4/2011

За горещите новини в интернет и в хартиените медии

Въпрос: С появата на новините в интернет стана по-лесно да се чете много и точно това, което те интересува. Искам да кажа, че по-рано вестникът като че ли определяше „окръ­жаващия ни свят“. Той казваше – светът е такъв или она­къв. Всеки вестник имаше своя аудитория, на която едно или друго виждане за света беше близко, но той все пак я ограни­чаваше в своите рамки. Сега човек има по-голям избор и сам в по-голяма степен „твори своя свят“. Това добре ли е, или не?

Василий Гатов: Безусловно това е истина, а дали е добре, или не – трябва да сме наясно, че далеч не на всички по­требители на информация, на новини и на всичко това, което наричаме медии, са им необходими новини в реално време. По-голямата част от хората имат нужда от ед­на-две порции новини на ден. Това не е свързано с факта, че новините са лоши или са лоши каналите за набавянето им. Просто пакетното получаване на информация е уста­новен навик и въобще не е задължително да е обвързано с определена медия.

Много дълго време се смяташе, че на преобладава­щото мнозинство потребители не са им нужни новини 24 часа в денонощието. Решението на Тед Търнър да пус­не CNN като денонощен канал за непрекъснати новини беше много смело за началото на 80-те години. В цяла Америка тогава съществуваха буквално единици дено­нощни новинарски радиостанции в този формат, в който днес е „Коммерсантъ-FM“. Тогава бяха две радиостанции в Ню-Йорк, по една в Ню-Джърси и в Калифорния и може би още една станция в Чикаго – пет новинарски радиостан­ции за цяла Америка. Те бяха достатъчно и даже в повече, за да покрият потребностите на тези, които на англий­ски наричат news junkies – хора, които просто не могат да се откъснат от новинарския поток. Още тогава Май­къл Блумберг попадна на истинска златоносна жила със своята идея за новинарски и търговски терминал. Той об­хвана тясна аудитория, която, както се оказа, беше го­това да плаща хиляди долари за това новините да ù се доставят по-бързо, отколкото на всички останали.

Не съм сигурен, че днес определящо е търсенето на неограничени новини, които не се свеждат просто до „най-важното от деня“. Мисля, че е прав генералният ди­ректор на ИК „Коммерсантъ“ Демян Кудрявцев, като каз­ва, че това са един милион души, за които се борят всички медии. Всички заедно тъпчат в един кръг.Тези хора имат безкрайно желание за новинарско потребление. На тях може да им се пробута Twitter и Facebook, можем да им пробутаме „Россия-24“, „Коммерсантъ-ТВ“ и „Коммерсан­тъ-FM“. Търсене ще има, но тези хора са малко. На остана­лите 139 милиона това просто не им е нужно. На тях им трябва новинарско „пакетче“. Те избират между различни­те автори на „пакетчето“ според това, чий „комплект“ повече им харесва — на Първи канал или на „Коммерсантъ“.

Въпрос: С удоволствие чета както хартиената преса, така и статии и книги на своя iРad. Едното не пречи на другото. Защо хартиената преса толкова малко проклами­ра себе си именно като„ хартиена“? Нека допуснем, че в са­молета не можеш да четеш електронна версия цели 40–50 минути, докато трае излитането и кацането. А хартиена­та става, например. Сред въпросите беше и такъв за вред­ностите при производството на хартия. Тук също можем да рекламираме печата върху рециклирани хартии и т.н.

Василий Гатов: За самолета не съм съгласен. В самоле­тите има вестници и бордови списания. Всяка чуждес­транна авиокомпания е крупен дистрибуционен парт­ньор на медиите в своята страна. На самолетите на Air France има на практика пълен комплект от ежедневни­те френски вестници, на борда на американските авио­компании винаги има USA Today, The Wall Street Journal и The International Herald Tribune, английските авиокомпании имат английски вестници и т.н. Печатните медии из­ползват тази възможност. Тя не е евтина, но затова пък получаваш качествена аудитория. Засега още никой ефек­тивно не е реализирал рекламен модел с тази безплатна преса. Авиокомпаниите, разбиращи мощта на този мар­кетингов лост, не плащат за вестниците, които раз­пространяват. А ако се замислите колко копия „поглъща“ летище „Шарл де Гол“ например с неговите хиляди поле­та на ден — 500–600 екземпляра на вход и на изход. Можем да си представим какви загуби понасят издателствата. Този проблем съществува и аз не знам дали някой ефек­тивно го е решил. Доколкото знам, някои авиокомпании плащат на издателствата, но не и в Русия. У нас по-скоро авиокомпаниите искат да им се плаща. От този канал се ползват и от това живеят бордовите списания.

Вестникарските формати днес и в бъдеще

Въпрос: Защо у нас няма вестници с формат „берлинер“1? Старите печатни преси не могат ли да печатат такъв формат? Каква е причината?

Въпрос: Безплатните вестници , които ни пускат в по­щенските кутии, спам ли са? Какво да правя, ако не искам да ги получавам? Мога ли да ги съдя?

Въпрос: Вярвате ли, че вестниците върху хартия ще из­чезнат? Нали има хора, които не ползват компютър и интернет.

Василий Гатов: Първата причина е в това, че има много малко оборудване, на което може да се печата с този фор­мат. Доколкото знам, в момента в Москва има само две печатници, които могат да печатат „берлинер“, но това е достатъчно за тираж само 40–50 хиляди екземпляра днев­но. В провинцията такивапечатници са още по-малко. Всич­ко е свързано с това, че за производството на „берлинер“ или на други формати, различаващи се от традиционните ГОСТовски, трябва оборудване с други цилиндри. Ние сме свързани с формата по ГОСТ. Само малка част от машини­те позволяват да се печатат по-съвременните и модер­ни формати, но това не е само наш проблем. В Щатите на практика няма да намерите вестник с формат „берлинер“. Американците преминават на „компакт“ – например Village Voice, който е във формат А3, но по-широк, близък до ква­драта. Или, обратно, на много тесен формат – вестник с ширина както при „берлинер“, но с по-голяма дължина, като broadsheet (например USA Today или The New York Times).

Основната причина е липсата на оборудване за общона­ционалните (централните) вестници, които се печатат в големи тиражи. Теоретично би могло да се направи „берли­нер“ за Москва, но в този случайтрябва да се направят две-три странирания в повече. (В Русия, поради огромната те­ритория, не е възможно да се печатат целите тиражи на вестниците централизирано. Дори при старите „оловни“ технологии на стереотипите те се печатаха децентрали­зирано.) За местните (регионалните) вестници проблемът е може би в това, че смяната на формата изисква определе­на редакторска смелост: не може да смениш формата прос­то така, необходимо е да направиш нещо по-решително.

Въпрос: В коя нишаили ниши, освен нискотиражни­те издания, хартията ще издържи по-дълго?

Василий Гатов: Дълго ще издържат лайфстайл списанията, защото там е нужен цял комплекс от елементи, свързани с полиграфическото изпълнение, до които цифровите прин­тери не могат дори да се доближат. Освен това принте­ритене могат да вградят тестери на парфюми, кремове или какъвто да е друг елемент за фактическа презентация на продукта. Също така доста дълго ще издържат детски­те издания, защото нецифровото поколение ще се стреми колкото е възможно по-дълго да запази връзката между де­цата и хартията. Не съм сигурен, че това е правилно, но­докато традицията не бъде надживяна, хартията ще се търси. Колкото и да ви се струва странно, доста дълго ще издържат и големите национални вестници: „Комсомолка“, „МК“, „Аргументы и факты“, „Российская газета“. Те имат може би максимално дълга перспектива за оцеляване. Ако, разбира се, не бъдат направени някои открития в облас­тта на носителите на информация, които да се окажат решаващи – но да се предскаже това е невъзможно.

Въпрос: Смятате ли, че печатът върху хартия може да оцелее, като започне да интерпретира нови­ните, а не просто да ги съобщава?

Въпрос: Къде в развитието си е нашата полигра­фия в сравнение със западната?

Василий Гатов: Нашата вестникарска полиграфия е доста прилично развита, имайки предвид размерите на страна­та и разстоянията, на които се налага да се транспорти­ра продукцията. В региона на Москва и Питер полиграфия­та, честно казано, е развита добре. Има редица региони, които в резултат на повече или по-малко разумна държав­на политика успяват да се развиват синхронно със сто­лиците: Перм, Татарстан, Нижний Новгород, Екатеринб­ург, Новосибирск. При списанията е по-зле, защото този тип полиграфия във времената на активни инвестиции е била централизирана, и то предимно в Москва. За Пи­тер е по-евтино списанията да се отпечатват във Фин­ландия. Там са по-ниски митническите разходи за хромови­те хартии и ДДС-то, а и да доставиш тиража оттам е с цяло денонощие по-бързо, отколкото от Москва.

Що се отнася до печата на вестници, аз съм убеден, че машините, които бяха инсталирани в последните го­дини на криза, са последни – оттук нататък оборудване­то в най-добрия случай ще се модернизира. А за печата на списания има определен пазар на развитие. Първо, на ня­кои издания от журнален тип или днешните вестници ще им се наложи да се трансформират в списания – заради из­искванията на пазара на рекламата, и ще имат нужда от централизиран печат. Второ, защото има търсене на ре­клама в качествено отпечатваните списания. Няма да каз­вам, че това е интересен бизнес, но е напълно сериозен.

Качеството на печата и излъчваните телевизи­онни програми и качеството на съдържанието

Въпрос: Как оценявате медийния пазар? Какъв е не­говият качествен процент (в смисъл процентът на сериозни, интересни материали)? Ако вземем извест­ните брандове, тяхното качество с годините расте или пада? Дали аудиторията е станала по-зряла?

Василий Гатов: Медийният пазар е твърде широко поня­тие. Ако обединим под думата „пазар“ медиите, които съществуват в Русия нормално, тоест регистрирани са като средства за масова информация, то тук ще попад­нат огромно количество извънпазарни субекти, сред ко­ито са многото областни и районни вестници. Там ще бъдат и телеканалите, които не печелят нито една руб­ла, но въпреки това живеят доста охолно за сметка на политическите или социалните инвестиции. По въпроса за качеството съществува неопределеност. Кои медии са качествени – тези, които са сериозни носители на ин­формация, или тези, които са качествено направени?

Лента.Ру: Изглежда, нашият читател има предвид качеството на информацията, а не качеството на изпълнението.

Василий Гатов към читателя: Смятате ли „Първи канал“ за качествен? „Първи канал“ е мегакачествена медия от гледната точка на това, как е направен, но аз съм с край­но противоречиви чувства по отношение на това, кое­тосе говори. Вие можете да видите по „Първи канал“ пре­даване с Лев Николаев, което има повече достойнства от гледна точка на качеството, или филми на Парфенов, или сериали, които съответстват на текущите стан­дарти за операторска, режисьорска и даже на актьорска работа. Но всъщото време съдържанието на тези сери­али или програми може изобщо да не ви хареса.

От гледна точка на либералния читател или зрител, в Русия по-малко от една трета от медиите са качест­вени. От гледна точка на формалните показатели за ка­чество – вероятно повече от половината. Промяната и по двата показателя е положителна. Кризата оказа се­риозно положително въздействие в областта на нови­те проекти поради големите трудности по привличане на капитали и издатели, така че продуцентите и разпро­странителите на сигнала на електрнните медии инвес­тират крайно внимателно, стремейки се доколкото е възможно да повишат качеството на продукта в замяна на вложените свои пари. Не става въпрос за качеството на съдържанието. От друга страна, трашът (trash – от англ., в смисъл на трудни за идентифициране продукти, „боклук“) се произвежда в същите количества.

Въпрос: В своето послание към Федералното събрание президентът Медведев се обяви за раздържавяване на регионалните медии. За комерсиалните и обществено-политическите издания всичко е ясно, те имат алтер­нативен източник на доходи – рекламата. Но в Русия традиционно за сметка на държавата са съществували и различни просветителски, литературно-художествени, краеведчески, историко-литературни „дебели“ списания. В тези списания реклама, като правило, не се публику­ва или ако я има, е съвсем малко. Меценати и спонсори­за тези списния е невъзможно да бъдат намерени, особе­но в провинцията. Как, според Вас, такива издания ще съществуват без помощта на държавата? Нима този уникален елемент на нашата култура ще изчезне?

Въпрос: Не Ви ли се струва, че докато интернет не придобие правов (юридически) статут, сериозните научни публикации (а също така различните право­ви актове) ще продължат да бъдат осъществявани посредством печатната преса?

Василий Гатов: Доколкото знам, това, за което говори Пре­зидентът, се отнася за медиите, които принадлежат на различните органи на властта (преди всичко на изпълнител­ната), финансирането на които се осъществява за сметка на преразпределение на бюджетните пари или други форми на административния ресурс, с който разполагат техни­те учредители. В по-голямата си част това са издания, не­способни да съществуват в пазарна ситуация, те нямат ярко изразено търсене. Ако не се дотират пряко или косве­но от местната власт, те не биха могли да съществуват. Освен това тези издания или медии са използвани от мест­ната власт като своего рода медиен ресурс, като лост за управление на общественото мнение, понякога на полити­ческите събития на подведомствената територия.

Смятам, че държавата има право на един канал, един­вестник, една радиостанция, едно издателство, отгова­рящо за издаване на литература, която се отнася към задълженията на държавата от гледна точка на рефор­миране на обществото. Принципът може да бъде раз­пространен надолу, доколкото е конституционно право на гражданите да получават информация за дейността на органите на държавната власт и е конституционно за­дължение на органите на властта да информират граж­даните за това, което правят. Реализацията на подобен принцип в държава като Русия не би донесла нищо лошо.

Що се отнася за „дебелите“ и просветителски спи­сания, то „Роспечать“ и Министерството на масовите комуникации поддържат най-значимите списания с гран­тове. Грантовете се дават в обеми, достатъчни, за да могат тези списания да продължат да съществуват. До­колкото знам, изявлението на Президента не се отнася за тях, тъй като те не принадлежат на държавата.

Журналистите или блогърите

Въпрос: Как, според Вас, повсеместното внедряване на микроблоговете повлия на работата на традици­онните медии?

Въпрос: В какво се състои предимството и недоста­тъкът на хартиената и електронната преса? Как­во мислите за блогърите и могат ли те да заменят журналистиката (аз смятам, че не)? И още,има ли абсолютно независима преса?

Въпрос: Колко е силна тенденцията да се вземат бло­гъри на работа в медиите? Често блогърите са инте­ресни, но струва ми се, че медиите са по-отговорни към издаването на материала. Не ви ли се струваинтерес­на комбинацията „блогър + редакция“ (когато блогъ­рите започват работа в медии)? И как се отнасяте към проекти, когато вестници привличат свои чита­тели (писмо до редактора, отзиви на публикации)?

Василий Гатов: Не познавам медия цивилизации, където да е бил решен или където да съществуват каквито и да е окончателни позиции по повод взаимоотношенията­междуинициативните и системните медии. Специално се поинтересувах от своите немски, френски, английски и американски колеги – навсякъде продължава активната дискусия по темата какво е взаимодействието натези два типа масови комуникации.

По първи въпрос: блоговете и тяхното появяване в масово количество бяха естествена реакция на достъп­ността на безплатната дистрибуция и всъщност — без­платното размножаване. Имено когато се появи блог-плат­формата, много хора разбраха, че пресата на Гутенберг вече няма власт над съдържанието. Именно блоговетесъс своята простота и минимални изисквания от гледна точ­ка на технологични знания, позволиха рязко да се разшири кръгът от автори, пишещи както за самите себе си, така и за професионалните медии. В това е техният огромен плюс. Блоговете позволиха да бъде осветен и частично да се развие проблемът, който съществува в днешната меди­яцивилизация: журналистите са малко, а събитията са мно­го. Сега въобще не е задължително да имаш кореспондент във всяка точка на земното кълбо, може просто да се на­мерят адекватни автори – те може да са или да не са бло­гъри, но подобен род платформи позволяват да бъдат пока­зани пред света адекватността и уменията на тези хора.

Същевременно стана по-ясно, че наистина сътрудни­кът на професионалната медия се различава от блогъра.Не обичам постановката на въпроса дали блогърът може да се смята за журналист, защото един човек може да не се смята за журналист, да не желае да се смята за жур­налист, но ако той спазва неписаните правила за подго­товка на информационния материал, то той дефакто е журналист. Не е нужно това да е подкрепено деюре, не е нужно лицензиране, регистрация и тем подобни. Ако ти си поел отговорността да съобщаваш определена информа­ция така, както това е длъжна да прави една медия, това означава, че си медия и си длъжен да се ползваш с правата на медия и да носиш съответстващите отговорности.

Медийността на интернет и туитър

Василий Гатов: Интернет достатъчно дълго измис­ля своето позициониране като среда. Сега, с развитие­то на широколентовия достъп, става ясно, че наистина това е универсална среда за връзки, на която ù е абсо­лютно безразлично какво пренася: видео, звук, текст, кар­тинка. Даже обем – триизмерните принтери са екзо­тика, но ги има. Холограми, всякакъв друг виртуален или реален начин за пренос на информация може да бъде напъ­хан в пропускателното пространство на интернет.

Медийността на интернет днес е следствие от това, как той се появява и израства. Когато интернет разпрос­траняваше текст, той имаше претенциите за позицията на вестник. Когато стана достатъчно бърз, за да препре­дава картинки, той започна да посяга към територията на списанията. Когато започна да пренася звук, той се обърна срещу музикалната индустрия и радиото. Те пострадаха повече, отколкото всички останали, взети заедно.

Интернет стана ефективен начин за разпространение на видео – ние още не виждаме нивото, но, повярвайте, ско­ростта на преноса на видеосигнала ще е много голяма. Тук е в сила максимата „the medium is the message“. Разликата между телевизионния канал „Дождь“ и всички останали руски телевизии дава представа в каква степен начинът на раз­пространение влияе върху съдържанието на съобщението.

Twitter е в някакъв смисъл последното поле на битката за територията на информационните агенции. От разви­тието и ръста на Twitter не страда нито една медия. Twitter е източник, посредник, начин за първична дистрибуция на собствената ни изключителност. Единствената медийна­система, която се оказва реално застрашена от страна на Twitter, са информационните агенции. Но и за тях това е по-скоро временна заплаха, защото ще възникват нови ин­струменти за филтрация, куриране, ранжиране на туитъри­те. Някои ползватели, които са поели пълноценната отго­ворност на журналиста, ще получат чрез Twitter достъп към информационните ленти на всяка агенция по света. Разби­раемо е, че туитърът на Президента е първоизточникът. Смятам, че сега това е предизвикателство, а не враг.

Регламентиран ли е обемът на рекламите? Реклама и печатни медии

Въпрос: Ограничено ли е по някакъв начин количество­то на рекламата в печатните издания. Може би има смисъл, ако не е ограничено, издателите да бъдат при­нудени по някакъв начин да събират цялата реклама в рекламни блокове, така че да не пречи на статиите, например рекламата да се печата само на отделни страници във вестниците. Обикновено отбелязват поръчковите материали с някакъв знак или опреде­лено название, а какво се крие зад това става ясно под тях в дребния шрифт на последната страница на вестника, като това е въвеждане в заблуда на чи­тателите. Може би си струва вместо традиционния абонамент да се премине към електронен абонамент, когато вестникът във формат PDF или подобен ще пристига по електронната поща, но в този вестник изобщо не трябва да има реклама – ако е платен або­наментът, иначе няма да има никакъв смисъл, всич­ко може да се прочете и на сайтовете на вестниците.

Въпрос: По-рано хората четяха новините върху хар­тия с лошо качество, която цапаше ръцете, а сега ще четем на амолед-дисплеи2? Какво лошо има в това и защо от него да правим трагедия?

Относно разходите, та нали производството на удовлетворение от радиото и телевизията сигурно също не е по-евтино, което не им пречи да са с безпла­тен достъп за зрителите и слушателите. Какво пре­чи печатните медии да постъпят по същия начин? Алчността.

Въпрос: А какво можете да кажете за рекламния пазар (рекламата във вестниците)? Разбираемо е, че до кли­ничната смърт на печатната реклама още е далеч, но пазарът като цяло намалява, отстъпвайки позиции­те си на интернет. Кои издания ще оцелеят? Кои ще изчезнат? Ще се появят ли нови? Как смятате Вие?

Въпрос: Правилно ли разбирам: докато продължават да четат пресата върху хартия, ще има и реклама в нея?

Василий Гатов: Рекламата в печатните медии е ограниче­на косвено чрез данъчния статус на издателя. Ако искате да получите данъчни облекчения на ДДС, вие сте длъжни да поддържате във всеки брой на изданието съотноше­ние 60:40. Така че трябва да имате минимум 60 процента­съдържание и 40 процента реклама, но по-добре по-малко, защото Федералната антимонополна служба, на която е възложен контролът на тази пропорция, понякога при­ема за рекламнии материали, които не са такива. Най-обемните в рекламо отношение издания спазват норма­та 65:35. Доколкото това ограничение е косвено, то за икономически успешните издания практически няма зна­чение. В частност, преди кризата през 2009 година мно­го от лъскавите списания се пререгистрираха като ре­кламно-информационни, при които ограничението 60:40 не съществува, те могат да печатат толкова рекла­ма, колкото поберат. Лошо ли е това, или добре? Ще оп­итам да ви опиша колко би струвало едно или друго изда­ние, ако рекламата я нямаше напълно. Например, за един брой от вестник „Коммерсантъ“ трябва да заплатите 110–115 рубли. За един брой от вестник „Ведомости“ — около 200 рубли. За един брой на списание Cosmopolitan — около 600 рубли. За „Аргументы и факты“ — 90 (благодаре­ние само на това, че тиражите им са много големи). За списанието Rolling Stone — предполагам, 3–4 хиляди рубли. Това е цената на наличните в тях реклами.

Ако се съгласите с идеята, че рекламата може да се разполага само на определени страници, то това би било, първо, ограничаване на свободата на словото, макар да звучи парадоксално, защито законът за медиите не пра­ви никакви фундаментални ограничения за публикуване на реклама, ако тя е правилно оформена. Ако тя се поднася на читателя като реклама, то може да бъде отпечатана даже и на корицата – в това няма нарушение, в някакъв смисъл това е свобода на словото на рекламодателя. Ако той е готов да заплати неговата реклама да заема пър­ва страница, то това е негово право.

Лента.Ру: Тимур Бекмамбетов рекламира по такъв начин своя филм „Особено опасен“ — на първа стра­ница на „МК“.

Василий Гатов: Издателите много пъти са опитвали да поместят рекламата в определени зони в своите издания, но това предизвиква рязко понижаване на търсенето и на цените на такава реклама. Рекламодателите не искат да виждат себе си в компанията на други рекламодатели, а да присъстват в този контекст, който им е интересен, тоест в контекста на статиите, красивите фотогра­фии, премислената логика на рубриките и тъй нататък.

Морал и позиция на честната гражданска журналистика

Въпрос: Какво е Вашето отношение към неотдав­нашната реч на Парфьонов при награждаването му?

Въпрос: Каква е Вашата оценка за журналистиката и нивото на журналистите днес? Какви, според Вас, са целите на журналистиката? Какво мислите за граж­данската журналистика? Как се относяте към журна­листическите разследвания? Бихте ли ни дали съвет за интересни безплатни интернет ресурси за хора, които нямат пари за обучение по специалността журналисти­ка, но които искат сами да се образоват (освен Gipp.ru)?

Въпрос: Много от централните издания представля­ват интерес и не ще ги смени нито интернет, нито­телевизията. А областните вестници и местните „районки“ по правило са сладникави, пълни с офици­озна или куха информация вследствие на абсолютна­та си зависимост от властта. Какво е необходимо, за да почнат местните издания да публикуват все пак остри (критични) статии, смели репортажи и неудобни въпроси?

Василий Гатов: Ще започнем от това, че журналистика­та не е като практикуването на лекарската професия, никой не полага Хипократовата клетва. Журналистика­та не изисква лицензиране и специфично образование, во­дещи към специфичните задължения, които за лекарите са формулирани в Хипократовата клетва. Това може да бъде фиксирано в неформалните документи на редакци­ята, като при „Ведомости“, или в устава на някои редак­ции, а може да е отразено в различни обществени харти, които съществуват даже в Русия. Доброволен журналис­тически дълг е да не се „промива“ мозъкът на читателя.

Въпросът за морала във връзка с това, което правят журналистите, се появява винаги. Моралните изисква­ния ни се струват малко абсурдни, по-рано изглеждаха на­право идиотски, а утре ще бъдат оправдани. Преди сто години, когато е започнала да се конституира професи­ята репортер, професионален журналист, медийното по­требление във времево измерение е заемало броени ча­сове за седмица. Това е било важно събитие в живота: хората заедно са четяли вестник, събирали са се около радиоприемника, после пред телевизора. Системните ин­формационни канали донасяха до тях епохалните съби­тия на времето: войните, първия полет в Космоса, каца­нето на Луната, убийството на Кенеди и др.

Сега средният потребител получава повече от 90 часа седмично. Той спи по-малко, работи по-малко, яде по-малко, прави секс десет пъти по-малко, даже боледува по-малко. Като следствие, тези провайдъри, които осигу­ряват най-голямата част от заетостта на човека през седмицата, се оказват под все по-голямо, непрекъснато и съсредоточено наблюдение: на базата на какви принци­пи, на базата на какъв мандат, на базата на какви соци­ално-етични и други предпоставки се занимават с тази дейност?

Това, че тези въпроси се поставят, не е съвсем оби­чайно за журналистите, които са свикнали никой да не се интересува от техния живот, акопишат това, което по­требителят чете 15 минути на път за работа или гледа половин час по телевизията, релаксирайки вкъщи. Днес журналистите се добират твърде близо до мозъка, защо­то ангажират за твърде дълго време съзнанието на чо­века. Въпросите какви качества трябва да притежава журналистът и на базата на какви условия работи, ста­ват по-важни, отколкото бяха преди.

Според мен най-правилното регулиране в такива слу­чаи идва отвътре, от професионалната корпорация. За съжаление в нашите реалности тази корпорация изобщо не е единна, разбита е на фракции, партии, типове медии и тем подобни.

Леонид Генадиевич Парфьонов е забележителен деец на телевизионното изкуство. Той каза нещо напълно оче­видно: тези хора, които днес са се заели с работата в телевизията (преди всичко с новините), в 95 процента от случаите изпълняват своята работа зле, нечестно, неискрено, с постоянни вътрешни конфликти на дву- и трисмислие. И най-главното, невинаги „на ползу роду“ (в полза на обществото).

Разбира се, че това, което каза, и обстоятелства­та, при които беше произнесена речта, заслужават ува­жение. Аз мисля, че хората, които въобще не се измъч­ват от този дисонанс, не са толкова много – независимо дали работят в Останкино, в „Газпром-медия“ или на дру­ги места. Смятам, че не е голямо и количеството на не­мислещите и безкритично отнасящи се към своята ра­бота телевизионери. Навярно в казаното от Парфьонов имаше смисъл за професията, за тези, които се колеба­ят, съмняват, които се опитват да намерят повече или по-малко адекватен отговор, макар и за самите себе си, на въпроса: „Страхливец ли съм, или върша това, което знам, че е правилно?“

Аз самият внимавам и не използвам никакви резки думи, защото не съм любител на революциите и войни­те. Тази конструкция, която се оформи днес в руското медийно общество, и без това се намира в революцион­на ситуация: върхушката не може, низините не искат, и всичко това не се връзва. Всички признаци на революцион­на ситуация са налице – може би не си струва да я форси­раме, може би е необходимо време да се развие. Медийни­тевойни също са лоши, както и медийните пустини. Аз, като човек, излязъл от средите на съветската журналис­тика, мога да потвърдя това.

Лента.Ру: Ще се завърне ли при нас политическата телевизия?

Василий Гатов: Мисля, че тя вече се е завърнала. Ние виж­даме това не само в наличието на очевидното търсе­не, макар и на имитацията на политическа дискусия, но и в това, че обществото се нуждае от определено коли­чество идеи за обсъждане, различни от общоприетите, държавните, от антилибералната идея, която доминира последните няколко години. Затова си мисля, че и поява­та на „Дождь“, и размразяването на цял ред формати на напълно държавни канали е свидетелство, че търсенето на политическата дискусия се усеща и ще се удовлетво­рява. Доколко това ще бъде качествено и добре, в голяма степен зависи от тези, които го правят, а не от тези, които го управляват.

Въпрос: Какво за Вас означават понятията „добър журналист“ и „слаб журналист“? Колко често ин­формацията просто се перефразира и подава като собствен продукт? Т.е. някакви си журналисти ста­ват просто преразказвачи (перефразьори).

Василий Гатов: Според мен добрият журналист е човек, който е многолюбопитен, много внимателен. Добрият журналист е този, който искате да четете във всички обеми. Дори и това, че искате да прочетете следваща­та негова забележка, защото сте прочели нещо друго от него преди това. Каквото и да напише журналистът, ако ви харесва, означава, че той е добър журналист.

Ако подходим по-обективно, от гледната точка на пи­шещите, снимащите, говорещите, на хората от профе­сията, то това е човек, който напълно си дава сметка за това, какво прави, замисля се не само за това, което пише, снима, говори и тъй нататък, но и за кого, защо и в рамките на каква мисия (социална, политическа, комер­сиална, комуникационна) го прави. Ако тези неща са осъз­нати, вашият кратък материал, филм, сюжет в новини­те ще бъде интересен. Ако сте произвели халтура, ако не знаете за кого пишете, не си представяте аудито­рията, на която това би било интересно, ако не разби­рате контекста на това, с което сте се заели, не раз­бирате, че всеки, даже най-незначителният от гледна точка на обществото, комуникационен акт има своя­та социална роля, мисия и отговорност – това е лоша­та журналистика.

Въпрос: Как мислите, проект като http://dieredaktion.de/3 ще бъде ли успешен в комерсиален план? Ще се намерят ли изобщо достатъчно количе­ство продавачи и купувачи?

Василий Гатов: Те не са първите, които са направили това, даже и на такова ниво. В някакъв вид това е разви­тие на идеите, които преди 50–60 години се залагаха при развитието на бизнеса на синдикирането4. Синдикирано­то съдържание започна като борса, където стойност­та на единица съдържание се определя от формални по­казатели, от борсовата цена. Стана ясно колко струва това да се препечата, колкострува работата на автора по довършването, колко струва работата на редактора по съкращенията. Всички големи вестникарски синдика­ти предоставят пълен спектър на информационно-бор­совите услуги. Те и сега си живеят добре – това е висо­кодоходен и напълно жизнен бизнес. Проблемът е в това, че в световен мащаб старите концепции на копирайта умират, това става все по-безинтересно, все по-малко издатели са готови да спазват тези отмиращи правила, които определяха създаването на синдикирано съдър­жание. Даже в рамките на съществуващата концепция това вече е маргинална история. Може ли да предполо­жим, че там ще има някакъв бизнес? Съмнявам се. Уве­рен съм, че това ще съществува по-скоро като някаква витрина, но и витрината понякога става бизнес, нали?