Този материал е подготвен на базата на въпроси, задавани на Василий Гатов — вицепрезидент на Гилдията на издателите на периодичен печат, и отговорите му във форума на Лента.ру. Акцентът е върху редица проблеми на печата, телевизията, радиото и интернет, журналистиката и блогърството, бъдещето на медиите и морала на пишещите.
Лента.ру е водещ руски новинарски сайт, основан през 1999 г. Работи денонощно, отразявайки световните и вътрешните новини. Официалното му име е Електронно периодично издание „Лента.ру“ интернет-вестник (lenta.ru). Изданието е собственост на холдинга Rambler Media Group.
Рамблер е първата търсачка на рускоезичния сегмент в интернет. Създадена е през 1996 г. от разработчици в Пушчино, малко градче в Московска област, един от научните центрове на Руската академия на науките. С времето, добавяйки търсачки, електронна поща и други сервизи, от локална градска мрежа Рамблер става един от лидерите в предоставянето на медийни и интернет услуги на рускоезичната аудитория в интернет. През 2009 г. Рамблер печели наградата на Рунет1 в раздела „Култура и масови комуникации“.
Има ли бъдеще печатът върху хартия?
В началото на 2011 г. Националната тиражна служба обвини лъскавите списания в безогледно завишаване на тиражите (средно над три пъти). По данни на Роспечат тиражите на хартиените медии (в оригинал СМИ — средства за масова информация)2се понижават средно с 2% годишно. Освен това Асоциацията на разпространителите на печатна продукция упреква руската поща за неспособността да осигури разпространението на вестниците и списанията до абонатите. Състоянието на руската полиграфия е такова, че болшинството издатели на лъскави списания предпочитат да печатат в чужбина. В същото време бурните събития в Северна Африка отново ни принудиха да говорим за растящата роля на „новите медии“ в разпространението на информация и самоорганизацията на обществото. Означава ли всичко това, че пресата върху хартия няма никаква перспектива? Струва ли си да се борим за нейното запазване? Какви ще бъдат медиите на бъдещето? На въпросите на читателите на Лента.ру отговори вицепрезидентът на Гилдията на издателите на периодичен печат, членът на управителния съвет на WAN-IFRA (Световна вестникарска асоциация за медия технологии), медийният експерт Василий Гатов.
За тиражите и печата
Въпрос: Нашият век е век на цифрите. Всичко, което е на хартия, отмира — не само пресата, но и парите, фотографиите, даже паспортите. Струва ли си да се противопоставяме на това? Посочете макар и две-три предимства на печата върху хартия?
Въпрос: Има ли днес печатът върху хартия някакви предимства, освен че е по-евтин?
Въпрос: Защо печатът върху хартия все още е жив? Какво го държи?
Василий Гатов: Фундаменталното предимство на отпечатаните върху хартия издания е тяхната портативност. Вие не сте вързани нито към източник на данни, нито към източник на електричество. Портативността предопределя и затвореността на формата. Тоест, когато купувате вестник или списание, вие знаете, че ще получите точно толкова информация, колкото са страниците. За някои групи читатели това е от принципно значение — те се осъзнават като медийни потребители с ограничени възможности и желания.
И още едно предимство на изданията върху хартия — в повечето случаи вътрешно. Хората, създаващи печатните издания, в преобладаващо си мнозинство имат по-сериозни изисквания към качеството и авторитетността на това, което пишат, отколкото хората, работещи за цифровата среда. Това в никакъв случай не означава, че всеки пишещ, снимащ или „туитващ“ (от twitter) в интернет твори само грешки. Просто установеният днес принцип „написаното остава“ е по-действен на хартия, отколкото в цифров вид.
Въпрос: Считате ли, че печатната журналистика има сили да се конкурира с радиото, телевизията и интернет? И защо? Какво е Вашето мнение за медийната конвергенция — полезна или вредна е тя?
Въпрос: Защо едва сега се заеха с Федералната антимонополна служба и историята със завишените тиражи на периодичните издания? Тези мерки за борба ефективни и полезни ли са за печатните медии? Всичко за издигане на ново ниво на печатната журналистика ли се прави?
Въпрос: Смятате ли, че има някакви други причини за съществуването на хартиената печатна преса (хартиените медии), освен че все още е налице недостатъчна компютърна грамотност сред населението и има недостатъчно собственици на компютри в мрежата? По-просто казано, вестникът на хартия временно компромисно решение ли е за тези, които засега не са си купили iPad?
Въпрос: Смятате ли, че вестниците ще съществуват след 50–60 години? Аз мисля, че ще ги сменят електронните носители във вид на вестници и списания, в които пресата ще се зарежда (сваля). Мисля, че хартиените медии постепенно ще преминават на нови носители.
Василий Гатов: Ще се постарая да игнорирам думата „конвергенция“, защото често я използват без особено основание.
Нашето общество, не само руското, но изобщо, се ръководи от хора, родени в друга епоха. Хора, за които досега традиционните канали на медиите са по-важни, по-значими и по-социално отговорни от всички други. Според класическата американска теория на Уилбър Шрам за пресата, съществуват четири вида преса: либерална, тоталитарна, социално отговорна и социалистическа (не в смисъл, че изповядва социалистически възгледи — това е пресата на СССР, рудименти от която и досега има в цял свят). Аз бих искал да обърна внимание на факта, че с времето практически всички традиционни медийни канали се изместиха в зоната на социално отговорната преса. Телевизията, радиото, вестниците и ранният интернет поеха върху себе си повишени ангажименти пред обществото по отношение на социалната релевантност на това, което правят. Както е известно, това още не означава, че тези ангажименти се изпълняват, но те са поети. Хората, управляващи обществото, тоест изпълняващи друга социална функция, се отнасят по-сериозно към традиционните канали за масова информация, защото те достатъчно добре (макар невинаги правилно) си представят аудиторията на хартиените или традиционните електронни медии. За определен период от време практически във всяко общество ще продължи съвместното съществуване на старите и новите медии (медии в реално време, интернет, Twitter, Facebook или техните професионализирани аналози). Възможно е даже това съвместно съществуване да затегне бавния си ход и да продължи.
Имам хипотеза, че ние недооценяваме демографския фактор, когато предсказваме срока на смъртта на „хартията“. Поколението, родено в средата на XX век, ще живее много дълго. В развитите страни то е израсло с качествено хранене, с прилично потребителско образование, сравнително рано се оказва под въздействието на концепцията за здравословен начин на живот. Мисля, че при поколението на късните бейби-бумъри на Америка или при поколението на „затоплянето“ в Русия количеството на дълголетниците ще бъде огромно. Те ще живеят още 20–30, даже и 40 години. Имено те и ще бъдат източникът на търсене на хартиената преса, на хартиените книги. Те ще формират търсенето и към съвършено остарялата форма в този момент на класическа интернет комуникация (към която принадлежи и Лента.ру).
Това е единият момент. Вторият е, че зад традиционните медии стои не само носител, не само дистрибуция, но и редакционен метод. Това е много могъщ инструмент, един от първите, създадени от човека колективни алгоритми, който позволява да се решават задачи с висока степен на сложност под натиска на времето, икономиката и други обстоятелства.
Въпрос: Завишаването на тиражите не е ли правено с цел привличане на рекламодателите?
Въпрос: Може ли да се твърди, че повечето от съществуващите лъскави списания не са за удовлетворяване потребностите на читателите, а за измъкване на пари от рекламодателите?
Въпрос: Има множество обществено-политически издания, чийто абонамент се ограничава само за Москва и Питер. Често се сблъсквам с това, че не можеш да се абонираш за тях, а да купиш броя в будките на Роспечат (и други подобни) не винаги е възможно. Каква е причината за географските ограничения в абонамента?
Въпрос: За сметка на какво могат да оцелеят (и да се развиват) хартиените медии? Ще имат ли свои рекламодатели?
В целия цивилизован свят е развита практиката на тиражния одит, с други думи мониторинг и верификация от независими одиторски структури на тиражите на пресата. Причините са две: първо, рекламодателят има право да знае в какво количество копия е размножено неговото рекламно съобщение; второ, не всяко издание е в състояние да заплаща и поддържа изследванията на аудиторията, които са много скъпи. Без да се впускам в детайли, мога да кажа, че присъствието в златния списък на TNS (компания за поръчкови изследвания) струва на издателя десетки хиляди евро на година, което невинаги се изплаща. Това се отнася особено за първата година от съществуването на изданието. Тиражният одит предлага не само стратегическа алтернатива на изследване на аудиторията, а и по-евтина и по-бърза такава, защото адекватният одиторски резултат е възможно да бъде реализиран примерно на третия-четвъртия цикъл на измерванията. Понеже TNS Gallup Media предоставя данните на тримесечие, това означава, че за да се научи тиражът на едно или друго издание, се налага да се чака цяла година.
Тиражният одит за състоянието, примерно след три месеца, дава отговор за фактическия тираж и продажба на всеки брой, ако издателят иска да знае тази цифра. Тиражният одит е измислен преди десетилетия за лекуване на болестта на завишените тиражи, от която боледуваха всички медийни култури с изключение на протестантските, за които беше просто неприлично да лъжат. Издателят завишава тиража, за да създаде у рекламодателя впечатление, че плаща адекватна цена за контакта с получателя на рекламата. Ако предположим, че тиражите съответстват на декларираните, то стойността на контакта във вестниците трябва да бъде три-четири пъти по-висока от тази на телевизията, а в списанията — десет-дванадесет пъти. Ако разгледаме фактическите тиражи на едни или други издания, то средната цифра е увеличена за вестниците примерно осем пъти, а за списанията — до двайсет. Съответно, да се конкурират с продукти, които в действителност не се отличават принципно, при такава разлика в цените, е много трудно. Това е причината за завишаването на тиражите.
Дали това не е опит за преразпределение на рекламния пазар? Тук аз не съм много обективен, тъй като съм един от инициаторите за създаване на Бюрото за тиражния одит, което се появи в качеството си на алтернатива на Националната тиражна служба (НТС). То се появи преди всичко защото крупните издатели не бяха удовлетворени от прозрачността на дейността на самата служба, която, провеждайки мероприятия за увеличаване прозрачността на другите, трябваше самата да бъде извън подозрения. За съжаление имаше основания за подозрения, и то не само във връзка с истинността на тиражите, които НТС сертифицираше, а по-скоро в частта искреност на намеренията и адекватност на управлението от страна на мениджмънта на НТС.
Най-големите издатели пробваха, ползвайки се от демократичните процедури, които не бяха в нарушение на устава на НТС, да въздействат на процеса и да получат по-голяма прозрачност. В отговор бяха обвинени от генералния директор на НТС г-н Яковенко в опит за агресивно присвояване на неговия бизнес, въпреки че НТС по презумпция е нетърговска организация и партнира на издателите и обществените организации, в това число и на Съюза на журналистите. И няма никакъв бизнес на одиторската компания, занимаваща се с такава специфична зона, като тиражния одит — това е обществена функция. В цял свят тиражният одит съществува във вид на обществена организация, обикновено на съвместна дотация от рекламния пазар и издателите.
Създавайки Бюрото за тиражен одит, ние се постарахме — и в бъдеще ще се стараем, да осигуряваме максимална прозрачност на операциите. Още повече, поради определени ограничения, които налага руското законодателство, ние бяхме принудени формално да създадем търговска организация, но тя ще се управлява, отчита, ще представя своята дейност като публична компания и даже като абсолютно прозрачна нетърговска организация.
За истината в медиите и за цензурата
Въпрос: Съществува мнение, че интернет е по-малко подложен на цензура, така ли е? По-високо ли е влиянието на цензурата върху хартиения печат? Струва ли си да я поставяме редом със „зомби-телевизията“?
Василий Гатов: Аз бих формулирал нещата така: влиянието на цензурата върху хартиения печат е съществено по-малко, отколкото върху телевизията, но то има абсолютно една и съща природа, защото е смес от контрол и самоконтрол. Истината е, че контролът е много слаб. Често неговата степен на действие се преувеличава, при това и от контролиращите органи, и от контролираните медии. В много по-голяма степен това е самоконтрол и автоцензура на редакторите и издателите, основани на тяхната, по мое мнение, достатъчно лъжовна представа за потребностите на действащата власт — да чува само това, което е приятно, да дискутира само с онези, които са удобни, и т.н.
Струва ми се, че редакторите в периода на пиковото медийно могъщество на предишния президент така се изплашиха от съдбата на НТВ — от една страна, и Ходорковски — от друга, че прекалиха. Това доведе до съществено намаляване на способността им да формулират темата на деня и да предоставят дискусионни студиа и трибуни за харизматични демонстрации. Именно затова интернет днес ни се струва значително по-свободен. Преди седем-осем години интернет ресурсите имаха микроскопична аудитория, тяхната реална власт на комуникация беше равна на нула, ако до тях достигаше нещо, това беше през втора-трета ръка. В интернет достъпността на личната медия непрекъснато нарастваше. Дори ако човек не разполагаше с никакви фактически основания да бъде медийна фигура, с малко усилия той все пак се превръщаше в такава. Затова днес в интернет е съществено по-широк спектърът от хора, изказващи своето мнение, даващи оценка за темите на деня, отправящи своите съобщения към обществото.
За горещите новини в интернет и в хартиените медии
Въпрос: Терористичното нападение в Домодедово нагледно показа, че „горещите“ новини се появяват в интернет в рамките на 5–10 минути, в телевизията — в течение на 1–2 часа, а в хартиените медии — едва на следващия ден. Аз, например, престанах да купувам автомобилните списания, защото всичко, за което пишат, отдавна вече съм го прочел в интернет. Във връзка с този въпрос — как хартиените медии ще се конкурират по скорост на подаване на информацията с интернет?
Въпрос: Как виждате бъдещето на печатните медии? Как отчитате и използвате предложенията на редовите граждани за вдигане рейтинга на печатната продукция?
Василий Гатов: Отговорът е твърде лесен: всички, които се готвеха да се конкурират, вече отдавна изчезнаха или спряха да се конкурират. Невъзможно е да си в конкуренция със средствата за доставка на информация в реално време. Даже и за информационните агенции това е почти нерешима задача. В Домодедово РИА Новости имаше късмет, че в този момент техен кореспондент имаше полет или пристигаше, затова получиха информация от първа ръка за своя видеорепортаж практически едновременно с началото на разпространението на информацията в LJ – LIVEJOURNAL (б.пр. ЖИВОЙ ЖУРНАЛ – страница на руски. Излиза в руска версия, която е известна като ЖЖ) и в Twitter. Но подобен „късмет“ далеч не е сигурно, че ще се повтори. Това е по-скоро изключение, потвърждаващо правилото.
Често в събитие на деня се превръща не нещо наистина значимо, което се е случило, а това, на което е бил свидетел човек, имащ в този момент достъп до скоростни канали за предаване на информация. Това е характеристика на света, в който фактът на присъствието означава повече, отколкото реалната значимост на събитието. Този медиакратичен модел беше създаден след 2000 г. в Русия. Взаимният интерес, да речем, между президента и журналистите е построен върху медиакратичната увереност, че ако събитието не е отразено, не го е имало. В някакъв смисъл безкрайното мелене в новините какво днес е направил Путин, къде е бил Медведев, какво е казал Гризлов — е своеобразен „туитър за големите“.
Въпрос от Лента.ру: Ако е невъзможно да се конкурират със скоростта на подаването на информация, остава ли ниша за хартиените медии?
Василий Гатов: Разбира се, че остава. От новинарски медии те се превръщат в медии, които анализират и коментират новината. И хартиените медии ще вървят все повече в тази посока.
Следва продължение
превод: инж. Стефан Славчев
1Рунет е интернет домейна .ru — за рускоезични ресурси.
2 Навсякъде в материала СМИ (средства за масова информация) е заменено с медии.