PolyGrafia

Полиграфическите предприятия станаха частни

След перестройката в Русия се появиха нов тип полиграфи­чески предприятия — недържавните. „Родиха“ се нови част­ни печатници и много държавни станаха колективна соб­ственост. Същото се случи и с издателствата — основни­те клиенти на печатниците.

Формирането и развитието на пазара роди нов тип пе­чатна продукция — печатната реклама — листовки, букле­ти, каталози, сувенирни издания, интериорна и реклама в транспортните средства, реклама на пътя — билбордове­те, и много други. Бяха създадени неправителствени (част­ни) рекламни дизайнерски бюра и рекламни агенции, които станаха клиенти и посредници за изработване на печатна­та реклама.

Развитието на стоковото производство в условията на пазарната икономика и на конкуренцията рязко повиши потребността от качествени етикети и опаковки на про­извежданата продукция.

Усъвършенстването на много производства до съвре­менното технологично ниво, в условията на голяма конку­ренция, изискваше и използването на полиграфически техно­логии за създаване на материали, използвани при довърши­телните процеси на готовата продукция. Например, в ме­белната промишленост — производство на фолио с отпе­чатани шарки на ценни дървесни видове, за ламиниране по­върхността на мебелите, или при създаване на интериора в строителството, например — печатане на нов тип тапе­ти или репродукции на картини.

До какво доведе това?

Създадоха се множество малки и средни предприятия, меж­ду които рязко нарасна конкуренцията за клиента. Разнообразието на услугите и поръчките доведе до голямо понижа­ване на тиражите на печатната продукция. В периода „пре­ди перестройката“ тираж от 50 000 се считаше за среден за издателската продукция, а днес 10 000 — това е вече голям тираж. Тираж от 3000 до 5000 за специализираните издания се смята за среден. Масовите периодични издания — вестни­ците и списанията, не превишават 100 000. Еднократните общодостъпни издания като брошури с кулинарни рецепти, за отглеждане на цветя или изданията за „виладжиите“ (бел. ред. — Голяма част от населението в Русия притежава вили и вилни места, които обработват сами и отглеждат различни земеделски култури) рядко надхвърлят 300 000 броя.

При такова многообразие, изискванията към качество­то нараснаха в пъти. Клиентът не признава стандартите. Неговият аргумент е „аз плащам, аз искам това“ — и избо­рът е негов. Особено в големите градове, където полигра­фическите предприятия са много и най-различни по техноло­гия, обеми на производството, ценова политика и натоваре­ност. Борбата за клиента в условията на пазарната иконо­мика и безпощадната конкуренция доведоха до понижаване на цените, повишаване на изискванията към изпълнителите и прилаганите технологии, включително към оборудването, материалите, контролните прибори и специалистите.

Какво да се прави?

Да се смени старото оборудване с ново — високо автома­тизирано. Тъй като няма полиграфическо предприятие без печатарска машина (макар че сама по себе си тя „не прави“ печатницата), печатарското оборудване определя пазарна­та ниша, печалбата, качеството и не само тях. Затова об­новлението започна със смяна на машинния парк в печатни­ците. Старите „Ромайорки“, „Доминанти“, „Планети“, „Хай­делберги“ и „Роланди“ много бързо бяха заменени с новите им модели, като към тях се присъединиха „Рийоби“, „Хамади“, „Рапиди“, а по-късно и „Комори“, „Шинохара“, „Мицубиши“, „Яки­яма“ и много други. Който нямаше пари за нови машини, ку­пуваше печатарско оборудване втора ръка в добро състоя­ние от Европа.

През първия етап, когато инвестициите бяха много ограничени, се купуваха машини малък и среден формат (не повече от четирицветни), а по-късно — цял формат (70 х 100 см). Днес вече се купуват 5- и повече цветни машини, цело­форматни или даже с двоен формат. Печатница в Санкт Пе­тербург преди три години закупи КВА Rapida 205 с формат 151 х 205 см.

През последните години нараства инвестирането в многоцветни ролни офсетови машини за печат на вестници, списания и книги, работещи с няколко роли (засега до шест).

Изискванията на пазара дадоха силен тласък на развити­ето на технологиите за производство на етикети и опаков­ки. Флексографската и ситотехнологията станаха търсени при печата и лакирането. Преговането, щанцоването, лами­нирането, залепването на прозрачни прозорчета (при про­изводството на кутии) станаха нещо обикновено при след­печатната и довършителната обработка на етикетите и опаковките. През 2000 година настъпи звездният час на флексографията. Даже в някои реклами се появиха кресливи и самохвалебствени гласове — „Печатаме флексо с качество­то на офсета“. За печатарите беше ясно, че това са само маркетингови трикове, защото и най-добрата флексография не може да достигне до качеството на посредствения оф­сет, ако флексоформите не бъдат доведени по твърдост до формите на високия печат.

Днес в Русия се възраждат технологиите за дълбок пе­чат. Тиражите на опаковките растат, защото се възраж­да производството на промишлени и хранителни стоки. В Русия се наситиха на „вкусотиите“ на западната хранител­на индустрия в красиви опаковки и се обърнаха към родната си продукция, което оказва силно влияние върху нейното раз­витие днес.

Качеството и икономическата изгода на дълбокопечат­ната технология нямат конкуренция при тиражи по-високи от 300 000, както и при многократни повторения на тиража, което е отличителна черта на производството на етикети и опаковки. Масовото производство, което беше характер­но за СССР, днес се възражда и в Русия. Възраждат се даже социалистическите брандове — сладолед „Ленинградски“ и „Ескимо“, шоколад „Алёнка“, шоколадовите бонбони „Мишка“ и „Коровка“, познатите на всички „Пельмени“, „Тушёнка“ и бис­квити „Юбилейное“.

Печатната реклама донесе много пари в полиграфията и вдигна високо летвата на качеството на печатната про­дукция. Малките тиражи, кратките срокове за изпълнение, неимоверната взискателност към качеството на печата и съвременните довършителни процеси на продукцията до­ведоха до по-високи цени за клиента. По-доброто заплащане „ободри“ печатарите и даде възможност за цялостно раз­витие на производството и полиграфическите технологии в страната.

Клиентите на печатна продукция се разделиха на три ка­тегории: такива, които искат да печатат евтино и цената за тях е най-важният фактор; такива, за които качеството е решаващо и са готови да платят повече, за да го получат и такива, които искат всичко бързо и качествено. Няма да разглеждаме четвъртата разновидност. В Русия за тях каз­ват „валяют дурака“ — такива, които искат хем много евти­но, хем бързо и качествено. На всички е ясно, че времето и качеството имат своята цена.

И още една особеност: в полиграфията влязоха доста спе­циалисти от други области и много бързо станаха „полигра­фисти“. Може да се каже, че по-голямата част от клиенти­те на етикети, опаковки и печатна реклама не са запознати с полиграфическите технологии (изключения са издателства­та и то не всички). Тези аспекти и особености водят към въз­никването на проблеми и взаимни претенции.

Какво се прави?

След разпадането на СССР много научни разработки и всич­ки авторски свидетелства станаха безстопанствени и дос­та западни компании се възползваха от това.

Тъжно е да се чете как еди-коя си фирма за първи път е разработила, например, технологията CtP (computer to plate). Истината е, че технологията CtP с името „прямое изгото­вление печатных форм“ (директно производство на печатни форми) беше разработена в московския технологичен инсти­тут (ВНИИ полиграфии — Всероссийский научно-исследова­тельский институт полиграфии). Във военен завод пък беше разработено (автор Мачьолка) и се произвеждаше извежда­щото устройство — CtP (по терминологиите, употребявани днес), което работеше от 1970 година при подготовката за печат на областните вестници. Всички технологии за подго­товка за печат с използване на репродуцируеми оригинал ма­кети (РОМ) представляват технологията CtP — широко раз­пространена технология в СССР. И за да не се ограничаваме с един пример, ще допълня: вакуумните ремъци на самоподава­чите на листовите машини са дипломен проект на моя коле­га (фирма ХГС) Вадим Голдберг. Аз имам две авторски свиде­телства на СССР за честотния растер и начините за него­вото изготвяне. Честотното цифрово растеризиране беше разработено с получени авторски свидетелства на СССР от професор Лев Артюшин. Много от випускниците на Москов­ския полиграфически институт през 70-те и 80-те години на ХХ век знаят този учен и преподавател. Честотният растер днес се наричат стохастичен, а растеризирането — стохас­тично, което е западна терминология.

Всички тези последствия дойдоха благодарение на разпа­дането на СССР, слабостта на Русия до 2000 година, незнани­ето на многото „специалисти“ в полиграфията и увлечение­то по Запада.

Дойде време Русия „да бере плодовете“

Днес ситуацията е променена. На правителствено ниво се обсъжда въпроса за строителство на нов комбинат за произ­водство на хартия, старите предприятия са преоборудвани, а много печатници работят с руски хартии и картони.

След разпадането на СССР няколко завода за полиграфи­ческо оборудване (например в Одеса и Харков) останаха из­вън границите на руската държава. Днес заводите в Русия се възраждат — в Рибинск вече произвеждат офсетови листо­ви и ролни печатарски машини; машини за разкрояване на хар­тиените роли на листове (също и в Тула); в Петербург се про­извеждат малки офсетови машини от типа на Ромайор; в За­райск — формни офсетови материали. Частната компания „Аквалон“ дори произвежда ролни многоцветни флексографски машини от два типа конструкции — секционни и планетарни.

Полиграфията е особен отрасъл на промишлеността. Докато тя осъществява само печата, всички консумативи за това се произвеждат от близки до отрасъла фирми.

Днес промишлеността на Русия се възражда като фе­никс. А полиграфията е такава част от руската промишле­ност, която има голямо бъдеще.

Полиграфията утре

Утрешният ден — това са нашите мисли за бъдещето. Същ­ността на полиграфията може да се определи с една фра­за — пренос на текст и/или изображение от печатащите елементи на фòрмата върху повърхността на печатаемия материал. Подготовката за печат и обработката на отпе­чатъците са „антураж“.

Високият, плоският, дълбокият и сито печатът са в ос­новата на всички печатни технологии, прилагани в полигра­фията вчера и днес. Но за нас е важен и утрешният ден.

Новите многослойни фотополимерни формни материа­ли създадоха предпоставки за възраждането на технологи­ята на високия печат. Сигурен съм, че ще станем свидете­ли на това как малките и средните тиражи на вестниците, списанията и изданията на книги ще започнат отново да бъдат отпечатвани по технологията на високия печат — с използване на фотополимерни печатни форми, например по­средством флексографския печат.

Високият печат възпроизвежда тънките щрихи и текст по-добре от другите видове печат. Различните по твър­дост и еластичност слоеве на печатната форма при него изключват класическите манипулации преди печат на тира­жа, което намалява времето за подготовка на машината и гарантира по-високо качество на продукцията.

Офсетовите технологии за плосък печат с овлажняване в бъдеще ще бъдат принудени да се „посвият“ под натиска на развитието на технологиите на високия и дълбокия пе­чат. Най-вероятно развитието на офсетовите технологии ще бъде в посока на технологиите за плосък печат без ов­лажняване (сух офсет). Развитие може да се очаква и в мас­тилено-струйния печат, чието качество на отпечатъка е близко до фотографското изображение.

Големите тиражи ще бъдат превзети от дълбокия пе­чат, особено в областта на опаковките, масовите илю­стрирани списания и продукцията без прекъсване на печат­ния сюжет — тапети, декоративни отпечатъци за кашира­не върху картон, гофриран картон, дървесина и други.

Бъдещето е на цифровите печатни технологии

Мастилено-струйният печат днес е незаменима технология при отпечатването на единични бройки плакати, засега с ширина до 5 метра. Тази технология има голям потенциал. Развитието й ще бъде в посока на подобряване на качест­вото и печат върху нови видове материали. Днес принте­рите и плотерите са построени по една и съща схема, коя­то много силно се отличава от конструкцията на машини­те на другите печатни технологии. Тук се очакваше разви­тие и то вече настъпи — в Израел е създадена многоцвет­на секционна машина за мастилено-струен печат с линейна конструкция.

Появата на технологиите на дълбокия печат на manro­land (на изложението drupa`95) и елкографията1 (на изложени­ето drupa`2000) говори за ново възраждане на дълбокопечат­ната технология — като база за цифровите печатни техно­логии. Технологията на дълбокия печат на manroland не полу­чи по-нататъшно развитие, а за елкографията тепърва ще очакваме да видим.

Новите материали

Развитието на промишлеността доведе до създаване на нови материали и продукти, на които днес се налага да се печати. Ето защо се изобретяват нови печатни техноло­гии и нови мастила.

Целофанът в средата на ХХ век постави изискването за създаване на нова печатна технология и така беше изобре­тена флексографията (анилиновият печат); новите мате­риали и продукти (часовници, осветителни тела, химикалки) породиха тампонния печат; необходимостта от печат на единични екземпляри на плакати с голям формат (билбордо­ве) способства развитието на технологията на мастилено-струйния печат на плотерите. Новите материали и печат­ната реклама поставиха изискването за създаване на прин­ципно нови видове лакове и мастила. И те бяха създадени — дисперсионни лакове и мастила, лакове и мастила с ултрави­олетово сушене (UV лакове и UV мастила).

Лазерните технологии създадоха холографското фолио и холограмното изображение при отразена светлина, прилага­но при оформление на печатната продукция. Холограмата на мери приложение и за защита на печатната продукция от подправяне и фалшификация. Лазерът се прилага още и при производство на печатните форми.

В стремежа си да изпъкнат повече, използвайки печатна­та реклама, опаковката и етикетът възродиха и полузабра­вени технологии, като фототипията, анаглифическия (лен­титикулярния, варио-стерео) печат, топлия печат.

Нищо не стимулира развитието на техническия прогрес така, както потребностите на пазара.

Направления в развитието на печатното оборудване

Създаването на новите печатни технологии донесе със себе си създаването на ново оборудване и материали за негово­то производство. Може да се каже, че оборудването ста­ва по-производително не само поради по-високата скорост на машините, но и поради по-краткото време за подготов­ка на машините, пренастройката, регулировката и управле­нието. Цифровите технологии на управление и програмното осигуряване ще бъдат определящи в печатарското оборуд­ване (и не само в него).

Днес и листовите печатарски машини станаха огромни съоръжения. На пазара вече се предлагат листови офсетови машини с 18 печатни секции, листови офсетови машини с ли­нейна и етажна конструкция, с двойни лакови секции, с печат на „лице“ и „гръб“ посредством едно преминаване на листа (без обръщане). Предлагат се даже листови офсетови машини с лакова секция в началото или в средата на самата машина.

Ролните офсетови машини удивляват с работната си скорост и с гигантските си възможности — до 90 000 обо­рота/час, с 12 роли едновременно. Те извеждат вестниците и списанията в опакован вид с отпечатани адреси на получа­теля. Това са вече цели „фабрики“ за производство на печат­ни издания. В същото време ширината на хартиената лента в дълбокия печат достигна вече 432 см.

Идеите като катализатори за развитието на Цивилизациите

Дори гениалната идея няма да проработи, ако не е желана от обществото. Не са малко примерите за това, но доста­тъчно е да споменем само един — Леонардо да Винчи. Него­вите съвременници са възприемали идеите му като чудаче­ства, а за нас те са гениални.

Полиграфията днес не е съвсем това „утре“, което са прогнозирали вчера. Развитието й може да се охарактеризира с фразата (макар и с леко фатална окраска): „Ако нещо трябва да се случи, то със сигурност ще се случи. И ако разглеждаме развитието като натрупване на случайности, то случайнос­тта е форма на проявление (реализация) на необходимостта въобще и вътрешна потенция на процеса в частност“.

Превод от руски език инж. Стефан Славчев