Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Друпа, моя любов



От години насам за една голяма група хора споменаването на „Друпа” е свързано с позоваване на един особен авторитет. Всички си спомняме времето, когато беше немислимо да не отидеш в Дюселдорф, дойде ли Друпа. Много ясно помня първото ми посещение там, защото това за мен беше събитие от изключителна важност. Несъмнено една от предпоставките за изключителност е идеята изложението да се провежда веднъж на четири години. Разбира се, че тя е продиктувана от прагматичното разбиране, че и за иновациите е нужно технологично време, но това допълнително внася напрежение у заетите с печатни технологии специалисти.

Ето така в течение на няколко десетилетия професионалното изложение на една съпътстваща индустрия като печатарската, наименувано простичко Друпа (от немското Druck und Papier), се превръща в световен форум с голяма значимост, който диктува тенденциите и модата не само в печатните и хартиени производства, но и в производството на машини, технологиите, довършителните процеси, материалите, иновациите, workflow и какво ли още не.

Когато се появи Интернет, много хора счетоха, че времето на изложенията е свършило. Поставяйки въпроса в плоскостта „или-или”, те решиха, че световната мрежа ще обезсмисли изложенията и ще ги замени напълно. Дали затова, или по друга причина някои изложения наистина отстъпиха мястото си. Друпа обаче не само не залиня, но напротив – в последните си издания стана по-силна, по-интересна, а що се отнася до Друпа’2008 – направо еуфорична. Годините след 2008 обаче донесоха в бранша униние и минорни настроения. Външна причина затова се оказа кризата, а вътрешни причини – преминаването на част от периодиката и книгите от книжен в електронен формат, както и настъплението на дигиталния печат.

Преди настоящата Друпа във въздуха витаеше известна несигурност, известно съмнение относно успеха на начинанието, скептицизмът нерядко взимаше връх. Това важеше с особена сила за българските фирми и колеги. Много мнения от типа на „Какво да й гледам на Друпа?”, „Няма смисъл да се ходи” или „Това е излишно харчене на пари” чувахме от всички страни. Разбира се, всеки е прав за себе си и има грижата сам да управлява както финансите си, така и инвестициите си. Забелязал съм, че българинът ходи по изложения само за да реализира инвестиционните си намерения. Какво да се прави, малцина могат да си позволят лукса да ходят ей така, просто за да видят какво ново или да проследят тенденциите, пък и те всичките ще ви убедят, че са в състояние да го направят без дори да стават от бюрото си. Виж онези, които се канят да купят поредната машина намират за нужно да видят и пипнат желязото. Тук вече Интернет е безсилен да помогне.

Интернет, интернет, всичко се върти около него. Той беше ключовият фактор и на тази Друпа. Не говоря само за това, че благодарение на мрежата се реализират възможностите от типа web-to-print или print-to-web, за това, че във всяка машина и програма е внедрена вече web-поддръжка, за това, че всички го използват като инструмент за реклама, комуникация, обратна връзка и пр., а за това, че по въздействието на Интернет върху индустрията бяха структурирани групите, отношенията, очакванията, страховете, намеренията, бизнес-плановете на основните фигури, представени в изложението или поне така го почувствах аз.

Преди години сравних самата Друпа с Интернет, считайки, че в нея има всичко, но не е толкова лесно да го откриеш. Може би тогава не съм търсил правилно – за търсене и в Интернет, и в Друпа трябва определен опит и верен подход. Този път по-лесно откривах подобието и инстинктивно типологизирах онова, което беше представено. Затова ми помогна и фактът, не вече не страдам от амбицията да видя всичко...

За онези, които никога не са ходили на Друпа, се налага да обясня, че Düsseldorf  Messe (панаирното градче, където се провежда Друпа) е разположено на площ 306 декара на брега на Рейн. То разполага с 262 декара закрити площи в 19 палати. Годишно в Düsseldorf  Messe преминават 1,5 милиона посетители на търговски изложения и още около милион участници в 2800-те форуми и конгреси, които се провеждат там. И всичко това се случва в един 590-хиляден град, където изложенията са се превърнали в индустрия. Нещо повече, в тази индустрия се включва и цялата Рурска област, чийто център е градът, защото по време на едно голямо изложение като Друпа или Интерпак в областта пребивават (хранят се, спят, пътуват, пазаруват и пр.) по 300-400 хиляди човека, посетители и изложители...

За настоящото издание на Друпа сухата статистика сочи следните данни: 1844 изложители, експонирани на 165988 м2 изложбена площ, 314248 посетители, от които 60% чуждестранни. Макар най-многобройни да са били посетителите от Индия - 8%, Европа печели първенството по отношение на другите континенти с 46% от гостите. За нас и другите източноевропейци би трябвало да е стряскащ фактът, че цяла Източна Европа е била представена с едва 4% от посетителите на изложението.

Няколко групи фирми се забелязваха в многообразието, представено ни в деветнадесетте палати на изложението. Представителите на добрия стар офсет ни посрещаха с широки усмивки и ни канеха на широките си щандове. Едно по-внимателно вглеждане обаче навеждаше на мисълта, че усмивките са малко пресилени. Широките щандове пък се оказа, че са били по-тесни, отколкото тези на предишната Друпа, при това чувствително. Показаното на щандовете от своя страна далеч не беше революционно и лично аз си тръгнах от повечето места с чувството, че домакините всъщност са в задънена улица. Тук, разбира се, изключваме manroland, предвид случилото се през последната година. От техните щандове си тръгнах с убеждението, че честно и почтено са споделили с нас действителното състояние. Посланието им беше недвусмислено: макар и вече да са три, фирмите съществуват и по всяка вероятност, че ще ги има и в бъдеще, но в нов формат.

За сметка на това, един от основните виновници за буксуването в офсетовия сектор – дигиталният печат, демонстрираше новите висоти, достигнати през последните години. Постиженията на технологията й дават възможност да завоюва нови територии, които традиционно бяха приоритет на офсетовия печат. Става дума за по-високите скорости, по-атрактивната цена, новите приложения на дигиталните машини. Повишеното самочувствие на фирмите от тази група си личеше от големите щандове, многото нови модели машини, демонстрациите на иновативни продукти...

Обвързаните с производството на опаковки естествено демонстрираха спокойствие. Необезпокоявани кой знае колко от дигиталния печат през последните години, фирмите от този сектор живяха в относителен комфорт. Не че кризата не ги засегна, но поне не се притесняваха много от Интернет, защото знаеха, че опаковките трудно могат да бъдат „качени” там... В последно време обаче дигиталния печат дава заявки за създаване на алтернатива на флексото. Сигурен съм, че това в недалечно бъдеще ще се превърне в притеснение и за тях, но за момента в сектора е относително спокойно. Не беше нужно да си кой знае какъв специалист, за да разбереш, че в отредените им в Друпа палати няма чак толкова нови решения.

Разбира се, като говоря всичко това, нямам предвид, че във владенията на офсета или флексото нищо не се случва, изобщо няма нови продукти или нищо интересно не се демонстрира. Напротив, много са фирмите, свързани с тези технологии, които имаха какво да покажат. В палатите, където бяха ескпонирани, заинтересованите намираха достатъчно на брой интересни неща, купуваха се машини, правеха се демонстрации, кипеше живот. Думата ми е за тенденциите, които се наблюдаваха и за причините, които стояха в основата им.

Според мен, никога толкова интензивно не са се извършвали промени в техническо и технологично отношение, както сега. Свидетели сме на революционно прегрупиране на силите в световната полиграфия. Няма да е пресилено, ако кажа, че да си в час с промените е почти непосилно. Новостите са толкова много и така всеобхватни, че понякога трябва посредник, за да държиш под око новото, да осмислиш детайлите, да претеглиш потенциала на онова, за което получаваш информация. При това новото буди крайни реакции – от възторг, до презрение, от превъзнасяне, до отхвърляне или омаловажаване.

Преди време Бени Ланда, когото обикновено наричат „баща на дигиталния офсет”, предрече, че „всичко, което може да стане дигитално, ще стане и печатът не прави изключение”. Неговата прогноза вече се сбъдна и това обърна почти изцяло положението в печатните технологии. И докато в началото дигиталния печат допълваше другите технологии, сега вече не крие амбициите си да завзема територии от тях... Но на тази Друпа Бени Ланда пусна нова „бомба”. Нейното име е NanoprintTM. Настоящото описание няма да е пълно, ако премълчим „случаят Ланда”. Затова ще му отделим подобаващо внимание.

Неговият принос към развитието на новите технологии е несъмнен. Създаването на „цифровият офсет” се определя като революционно от всички, които следят развитието на печатните технологии. По време на последното издание на IPEX той бе избран за един от 12-те „шампиони в печата” – личности, оставили траен отпечатък върху съвременното развитие на печатните технологии. Ето защо появяването му на Друпа’2012 само по себе си не учуди никого. Учудващ беше по-скоро начинът, по който го направи. За да засили въздействието Ланда беше подготвил аудио-визуален спектакъл, в който участва и самия той. Явно е, че поне маркетинговата работа беше перфектна, защото Бени Ланда, Нанопечатът и неговият спектакъл бяха в центъра на много от разговорите в изложението.

В посланието на екипа му нанопечатът беше определен като втора революция след създаването на дигиталния офсет. На щанда бяха показани четири листови и три ролни машини, с формат на листа до 790/1050 и ширина на платното до 1020 mm; скорост на печат до 13000 листа/час и до 200 m/min; цветност 4-8 цвята; резолюция от 600 до 1200 DPI. Всички тези машини бяха показани на щанда, но те ще бъдат запомнени най-вече с това, че никой не ги видя да работят...

Специална част от диалога между екипа на Ланда и посетителите на щанда беше въпросът за универсалнстта на печата, подходящ за всички приложения и субстрати, както и неговата абсолютна екологичност. Последната се доказваше с факта, че мастилата са на водна основа, но опитът сочи, че това невинаги е предпоставка за екологосъобразност. Самата технология се състои в нанасяне на изключително тънки слоеве мастило, съдържащо пигментни частици с наноразмери, върху трансферно платно, което се нагрява, за да се изпари водата, а след това мастилния слой се пренася върху подложката. За нанасяне на мастилото върху трансферното платно Ланда използва така наречените „ink ejectors”, вместо познатите ни „inkjet heads”. Ключов фактор за технологията е тънкият мастилен слой (500 nm). Според Ланда, качеството ще се определя от това, че няма да се наблюдава „разпръскване” на мастилото в субстрата, а това ще помогне на цветовъзпроизвеждането.

Макар и с нежелание, бяха показани (зад стъкло) отпечатъци, за които бе специално обяснено, че „още не са готови за пазара, но демонстрирали широката цветова гама, резолюцията и възможностите за печат върху хартия и полимерни повърхности”. Обясненията бяха крайно необходими, понеже за тези отпечатъци никой не би дал и стотинка...

От корпорацията обявиха, че ще доставят мастилата в концентриран вид, а клиентът ще ги разрежда с вода от чешмата. Това, според тях е предпоставка за снижаване на експлоатационните разходи.

Ланда Корпорейшън обяви и първите си стратегически пртньори – manroland (не е уточнено коя от трите фирми), Heidelberg и Komori. Ланда обещава скоро да обяви и други партньорства, включително и с фирма от областта на гъвкавите опаковки. От Корпорацията съобщават, че ще бъдат продавани брандирани с логото на фирмата машини на директни клиенти, но успоредно с това партньорите ще имат свободата да интегрират нанопечата върху собствените си платформи. От Heidelberg вече обявиха, че са избрали именно този подход.

Ако всичко, което от Ланда Корпорейшън твърдят се окаже вярно, новата технология ще разполага с очевидни предимства:

-          Печат върху всякакви повърхности;

-          Икономия на мастило, обусловена от тънкия мастилен слой;

-          Екологосъобразност;

-          Скорост, сравнима с тази на офсета;

-          Ниски експлоатационни разходи;

-          Бърза настройка на печата;

-          Лесно опериране;

-          Ефективно сушене;

-          Способност за печат върху нетретирани повърхности;

-          Абразивна устойчивост;

-          Ниска консумация на енергия;

-          Нулеви емисии.

Все пак без отговор остават въпроси като:

-          Каква е всъщност цената?

-          Какви са възможностите за рециклиране на мастилата и субстратите?

-          Какво е сервизното обслужване на машините?

-          Какво ще е качеството върху различини материали (непромазани хартии, полимери, други трудни за печат материали, например алуминиево фолио)?

Но, докато времето и Ланда дадат отговор на тези въпроси, дискусията около представянето на Ланда Корпорейшън на Друпа продължава да тече интензивно. Още на изложението се оформиха крайни становища. Колегите от „българския лагер” също реагират диаметрално – едни правят авансова вноска, която след около 2 години да им осигури една от първите произведени машини, други са категорични, че не биха дали и стотинка, докато не видят работещи машини и качествени отпечатъци.

По време на разговорите с колеги беше отбелязана и друга интересна тенденция – увеличаване броя на изложителите от Китай. Някой ще кажат, че едно подобно китайското присъствие не ги изненадва изобщо и това е така, като се имат предвид икономическите резултати на Дракона през последните години. Това обаче явно ни заварва неподготвени, щом го отбелязваме с изненада...

Можем да кажем с основание, че българската група, обединена и организирана от СПИБ, се радваше на достатъчно голям интерес. В натоварената й програма присъстваха срещите на Балканския печатарски форум и PrintSity, презентации на щандовете на Kodak, X-Rite, Xeikon, Heidelberg и др. Тези и други интересни срещи изпълваха забързания ритъм на всеки от нас. В кратките минути на отдих на чаша кафе българските полиграфисти се отдавах на страстни обсъждания на видяното и чутото в Друпа. Вероятно тези теми ще се пренесат и в дискусиите ни поне за година напред, защото Друпа е събитие от изключителна важност, даващо отправни точки за развитието на цялата индустрия за няколко години.

Но ето, че и тази Друпа е в историята. С това започва обратното броене на следващото издание. А дотогава остават само 4 години...

 
14.06.2012.
Автор: Атанас Джажев
0 Коментари
Таг :

Събития, Печатни технологии

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар