Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

drupa 2012 впечатления



Какви са общите Ви впечатления от drupa 2012?

Стефан Вълев: За manroland shetfed drupa беше много важно събитие и голям успех. Само 3 месеца след смяната на собственика ние имаме голямата възможност не само да представим нашите най-нови разработки, но и да покажем на света и на печатното общество, че компанията се завръща и „легендата продължава”. Компанията също така потвърди, че ще продължи да продава и развива цялата си продуктова гама, и добави, че няма да намалява определени печатни формати, въпреки прогнозите на някои коментатори от бранша.

Чавдар Дишков: Впечатленията ми са като от отдавна очаквано световно изложение, най-значимото събитие в печатарския бранш през последните 4 тежки кризисни години. За drupa всички изложители се подготвят отдалече, за да покажат най-новото и най-доброто, създадено от тях след последното изложение. Иновации, нови технологии, системни дигитални и хибридни решения са в светлините на прожекторите във всяка изложбена зала и на щандовете на всеки от големите производители.
Като цяло лично на мен ми направи впечатление видимо намалелият брой посетители, но един внимателен анализ на регистрационните анкетни карти със сигурност ще отчете качествен скок, тъй като броят на професионалистите сред посетителите този път по мое мнение чувствително надхвърляше броя на обикновените зяпачи и събирачи на шарени плакати и безплатни сувенири по щандовете.

Филип Доминов: Лично за мен drupa 2012 беше един много успешен панаир. Специално щандът на KBA се радваше на изключителен интерес и вярвам, че постигнахме целта си. Дори смятам, че надминахме първоначалните очаквания.

Цанко Комаров: Тазгодишната drupa като че ли не се различаваше много от предходната от гледна точка на иновациите и възможностите на различните технологии. Както и при предишното издание на панаира, сега също се наблюдаваше силно присъствие на компании, занимаващи се с дигитален и офсетов печат. Направи ми впечатление засиленото азиатско присъствие. Нямаше как да не забележим и 32-те турски компании. Присъствието им ясно показва активната държавна политика в този сектор и целенасоченото финансиране, което има за цел да развие експортно отрасъла. Интерес предизвика и Бени Ланда, който представи печатни машини с изключително широко приложение.
Ако искаме да обобщим какво се случи на тази drupa, можем да откроим два акцента: единият – компаниите се бяха ориентирали към представяне на гъвкави решения в печата, и другият – силното, дори агресивно участие на производители от Близкия и Далечния изток.

Деян Манолов: Общите ми впечатления от drupa са за едно наистина вълнуващо събитие, свързано с областта, на която сме се посветили в „Саванто“ – печата и печатните технологии. Независимо че за мен това е второ посещение, отново ме впечатли всичко, свързано с изложението – започвайки от немската организация на транспорта от и към панаира, мащабите му, броя на посетителите и участниците, многобройните бизнес възможности, които форумът предлага, стига човек да има ясни идеи и виждания за развитие.
Едно истинско световно първенство за печатни технологии.
Към общите впечатления бих искал да добавя и едно конкретно – майсторският маркетинг. Способността една добра идея или откритие да бъде облечено с модерна и красива визия и умението да се въздейства по уникален начин върху публиката могат да доведат до успешни продажби на идеята, дори тя все още да не е осъществена напълно.

Валентин Вачков: За нас това е четвъртото издание на drupa, на което присъстваме като изложители. Тази година щандът ни беше най-голям в сравнение с предишните. Това, което много ме впечатли, е вниманието, което беше обърнато на опаковъчната индустрия. Знаете, традиционно drupa e 80% печатни технологии, и дори повече, а останалата част е за опаковането. Но на това издание на изложението се усещаше повишено внимание към опаковъчната индустрия и това е лесно обяснимо – наблюдава се постоянен ръст в сектора, което не може да се каже за останалия печат.
Специално за нас това беше успешно изложение, тъй като успяхме да направим много нови контакти.
След като на drupa 2000 стартирахме партньорските си взаимоотношения с Heidelberger Druckmaschinen AG, на това издание установихме полезни контакти с големи производители на цифрова печатна техника като Oce-Canon, Xerox, Fujifilm, Landa включително.
Към днешна дата можем да кажем, че EngView е част от цялостното решение на Oce за DGS (Dysplay Graphic Systems) заедно с Oce Arizona и Zund G3. 
Видно е, че производителите на оборудване вече обръщат по-сериозно внимание на опаковането и по-специално на софтуерните решения за проектиране. 
Разбира се, на drupa имаше и много други интересни неща, като например нанографията на Бени Ланда.

Марин Вълканов: За всички е ясно, че тази drupa беше дигитална. Изложителите се надпреварваха да показват дигитални машини, убеждавайки клиентите, че това е бъдещето.
В последните години всички разработват свои варианти без ясна визия дали те ще имат приложение, какъв е пазарът им, има ли кой да ги купи. В тази връзка аз смятам, че съвсем скоро ще стане, както някога е било със СtР-тата – накрая ще останат две-три фирми, които наистина имат визия за това, което произвеждат. За разлика от рекламните послания на някои производители, че ни очаква дигитална революция, аз имам малко по-различно виждане по въпроса. Особено що се отнася до българския пазар. Нашите действия и мнение като фирма винаги са пречупени през призмата на родната действителност. В Западна Европа, където цената на труда е висока и консумативите са скъпи, е по-оправдано да инвестираш в дигитална машина. У нас обаче работната ръка е сравнително евтина. Да не говорим за консумативите. Постоянно излизат варианти за оптимизация на разходите за подготовка, като се използват пластини без химия и други. Затова дигиталният печат не е панацея. Да, той е решение, но за него трябва да изкараш 30–40 хиляди и питането е имаш ли пазар. Тази drupa показа, че браншът е изпаднал в някаква истерия и е залят от дигитални решения, но никой няма точна визия какво трябва да стане.

Какви тенденции се откроиха по време на drupa 2012?

Стефан Вълев: Ден преди да бъде отворено шоуто новият manroland sheetfed извади още един коз от ръкава си с обявяването на това, което се превърна в сензация на drupa 2012 – Benny Landa и техните Nano Digital технологии. Сделката беше формално подписана по време на шоуто.

Чавдар Дишков: 
• Нови революционни технологии – невижданият интерес около представянето за пръв път пред широката публика едновременно на 6 модела от серията нанографски печатни машини Landa и поредното обявяване от страна на създателя на дигиталния печат Бени Ланда на „смъртта на офсета“ като водеща печатна технология.
• Дигитализация, дигитализация и пак дигитализация – в крак с времето цифровите технологии превземат рубеж след рубеж и обръщат с главата надолу традиционните представи за печатарството и книговезството като занаят и за крайния продукт като произведение на изкуството.
• От храна за ума и духа – към храна за тялото. Безвъзвратно загубени територии от страна на традиционните печатни медии – хартиените вестници, списания, книги и учебници. Печатарската индустрия по неволя се преориентира от производство на храна за духа и ума към печелившия сектор на комерсиалния печат и опаковките, следвайки тенденциите в развитието на консуматорското общество.

Филип Доминов: По отношение на офсетовия печат няма изненади – той продължава да гарантира най-високо качество на печат върху различни медии и тираж. Специално в областта на опаковането офсетовият печат остава водещ като възможности, като скорост и като облагородяване на продукцията.
Направиха ми впечатление и технологиите – на Kodak, HP и нанографията на Бени Ланда, но смятам, че ще са му необходими поне още 4 или 5 години, за да успее да усъвършенства технологията и да покажат наистина качествен отпечатък. За момента това, което Ланда демонстрира, е една много добре замислена и отлично реализирана маркетингова стратегия.
Цанко Комаров: Ясни тенденции за оптимизация и хибридизация на машинния парк. Целите са фокусирани върху съкращаване на разходите, по-бърз старт и намаляване на макулатурите в печата, конфекциониране на продукцията. Това са естествени процеси в условията на криза. Все повече внимание ще се обръща и на опаковките.

Деян Манолов: Основната тенденция, която се открои според мен, е настъплението на дигиталния печат на всички фронтове. Някои коментари дори нарекоха това настъпление революция. Направи ми впечатление стремежът на всички производители на печатни системи, дори и на тези, свързвани доскоро повече с офис техниката или с офсетовия печат, да предложат под една или друга форма производствени решения за дигитален печат, способни да се доближат максимално или дори да изместят като производителност и качество офсетовите технологии (чрез комбинирано ноу-хау, корпоративни обединения и сливания и др.). За отбелязване е фактът, че почти всички производители наблегнаха на високоскоростните мастиленоструйни системи, в които явно виждат огромен потенциал.
Към тенденциите бих искал да добавя и още по-масираното присъствие на азиатските производители.
В някои от халетата на изложението, особено в тези, посветени на довършителните операции, броят на азиатските компании се открояваше.

Валентин Вачков: Както вече казах, според мен ще се обръща все по-голямо внимание на опаковъчните технологии и свързаните с тях софтуерни и хардуерни решения.

Марин Вълканов: След drupa аз съм убеден, че в България тези фирми, които оцелеят, логично ще инвестират във флексопечатни машини. Смятам, че ние успешно предусетихме тази тенденция и вече работим по нея, като съвсем скоро създадохме високотехнологично и висококачествено студио за предпечат за флексото.
Световните производители също се развиват в тази посока. И това е другата – за мен положителна, тенденция, която открих на изложението. Все повече усилия се хвърлят във флексопечата. Сменя се самата технология. Разработват се нови видове валове и печатни форми, което е свързано с качеството на печат. Всички фирми, с които работим – Screen, Esкo, се стремят да доближат флексото до офсетовия печат. И определено им се получава, поради няколко причини. Screen и Fuji, на които сме дилъри, са компании, които оперират на различни пазари. Те не са профилирани само в полиграфията, а разработват медицинско оборудване, соларни панели и какво ли още не. Такъв вид компании са страхотен партньор, защото могат да пренесат ноу-хау и идеи от различните си звена. Разполагат с мощен ресурс, за да направят по-качествени и иновативни продукти от компании, които са фокусирани само в това. 

Screen вече са номер едно в офсета и няма какво да покажат. Затова те насочват усилията си именно към флексото, стремейки се да изместят съществуващите фирми. Машините им засега са скъпи за българския пазар, но са уникални сами по себе си. Например Jet SX, която е 50/70, може да работи с различни видове и грамажи хартия – за опаковки, за книги и рекламна дейност.
Тя печата лице и гръб и вече има много инсталации в Европа. Втората им машина е ролната, която е уникална, но скъпа. За да приложим все пак тези изобретения на родния пазар, ние решихме да предлагаме второупотребни ролни печатни машини.

Очаквате ли по някакъв начин полиграфическата индустрия да промени своя курс на развитие след drupa 2012?

Стефан Вълев: Решенията на манроланд за опаковките предизвикаха голям интерес сред купувачите. Този участък все още се разраства и ние очакваме по нататъшно развитие в тази област за в бъдеще.

Чавдар Дишков: Лично аз не очаквам революционни промени в обозримо бъдеще, а по-скоро постепенно навлизане на хибридните технологии и системи, съчетаващи предимствата на модерните дигитални и на традиционните печатни и довършителни процеси.

Филип Доминов: В световен мащаб мисля, че в средните и големите тиражи офсетовият печат ще остане водеща технология, но в малките тиражи може би дигиталните машини ще намерят своята ниша.
В България все още имаме свръхкапацитети на пазара. Имаме прекалено много инсталирани мощности и прекалено малко работа за тях и според мен единственият начин за развитие на българския пазар е не свалянето на цените от отделни печатници, за да запазят крайните си клиенти, а печатарите да опитат, първо, да са поефективни, второ, да са по-производителни и, трето, да започнат да изнасят продукция в чужбина.

Цанко Комаров: Не, drupa 2012 бе по-скоро един информационен форум, където специалистите от бранша можеха да си сверят часовниците и да надзърнат докъде е стигнало технологичното развитие, както и възможност за някои от тях да закупят опредени машинни и съоръжения на по-атрактивни цени.

Деян Манолов: Очакванията ми за промяна са свързани именно с основната тенденция за настъпление на дигиталния печат във високопроизводителните сегменти.

Във връзка с все по-нарастващите нужди от къси тиражи, от гъвкавост и бързина при изпълнение на поръчките, от оптимизация на складовите наличности, от добавяне на стойност към продукта чрез персонализирана информация, инвестициите за ново оборудване ще се пренасочат от офсетовите към производствените дигитални преси. Очаквам в най-скоро време процентът на дигиталната продукция да се изравни или дори да задмине офсета в световен мащаб.
Интересно ще е да се проследи развитието на тази тенденция на българския пазар, където винаги има забавяне поради една или друга причина при навлизането на световните нововъведения. На база на лични впечатления мога да спомена, че големите ни печатни компании, концентрирали добри обеми, все по-често обръщат внимание на тази алтернатива, но и все още трудно се престрашават да направят големите инвестиции в най-високите класове дигитално оборудване.

Валентин Вачков: Мога да кажа, че предстоят „по-светли“ години пред полиграфията. Всички видяхме какво се случи с някои от компаниите в бранша в световен мащаб, но като че ли нещата вече започват да се стабилизират.
В технологичен план за мен ще представлява интерес развитието на нанотехнологиите в печатарската индустрия... Да видим какво ще се случи след грандиозното шоу на Бени Ланда.

Марин Вълканов: Вече споменах, че българският пазар съвсем не е съпоставим с европейския, затова тук не очаквам някакви сътресения. Аз лично обаче взех някои решения, които са продиктувани от видяното на изложението и най-вече от разговорите, които проведох там с настоящи и бъдещи партньори и клиенти. Ние ще трансферираме добрия имидж и взаимоотношения, които вече имаме в предпечата, към дигиталния печат.
Но съвсем не по начин, за който говорят всички. Това, което решихме, е да предлагаме low-cost машини и второупотребни дигитални системи. Предвид добрия сервиз, който имаме, това е най-разумното решение, което можем да вземем. Защото, например, печатането на книги трябва да мине изцяло на дигитален печат. В производството на една книга имаш страшно много подготовки, а у нас все по-малко хора четат и тиражите падат, затова не е обосновано да се печата на офсет. В този смисъл решенията на Konica Minolta вече работят много успешно и ние имаме няколко продадени машини само за тази година. Другото, съвсем иновативно решение е да монтираме дигитални печатни глави. Те могат да бъдат поставени на всяка стара офсетова или флексо печатна машина без значение дали е ролна, или листова. Така клиентът с минимална инвестиция получава преимуществата на дигиталния печат. Защото добрата дигитална машина струва над 100 000 евро, а това е десетки пъти по-малко със същия ефект.
С такива глави може да се прави и офсет, и дигитален печат, може да се персонализира, да се лакира и всичко останало. Това решение е идеално приложимо за българския пазар. В този смисъл опитите на някои фирми да обяснят как опаковките ще минат на дигитален печат са абсурдни. Опаковка в малък тираж не е бизнес. Не можеш да обосновеш инвестиция от хиляди левове за 20–50 бройки. Затова и тук решението е в монтирането на inkjet глави на съществуващата флексо машина. Тогава, ако се наложи персонализация или допечатване, то ще мине само през тези глави и не е нужна толкова голяма инвестиция.

Оправдаха ли се Вашите очаквания от drupa 2012? Открихте ли отговорите, които търсехте?

Стефан Вълев: Задачата на manroland shetfed на drupa 2012 беше твърдо постигната. Компанията отбеляза около 3000 посетители и обяви добри продажби на машини – или потвърдени, или договорени на панаира, които представляват около 30% от плануваната продукция за 2012 г. Заедно със съществуващите поръчки преди drupa, фирмата обяви, че очаква да достигне или да надвиши целите за тази година и след голямата реконструкция по време на периода на Administration е възможно да се стигне до печалба в настоящата година.

Чавдар Дишков: Не съм имал някакви специални очаквания към изложението, за мен то по-скоро е форумът, който поставя въпросите, на които всички ние ще трябва да търсим отговор във времето до следващата drupa.

Филип Доминов: Очакванията ми за drupa да голяма степен се оправдаха, имахме доста клиенти на нашите щандове.

Цанко Комаров: В сектора на производителите на хартия много от компаниите просто бяха решили да не участват, а представянето на тези, които все пак присъстваха, бе слабо. В сферата на печатните технологии и опаковъчната индустрия имаше определени технологични решения, които заслужаваха внимание.

Деян Манолов: Според мен, ако съществува място, на което човек, свързан с печатния бизнес, може да си отговори максимално на вълнуващите го въпроси, това е drupa. Очакванията ми, свързани с изложението, се оправдаха почти на сто процента, като единственото леко разочарование предизвика стремежът на повечето производители да наблегнат на красивия и ефектен дизайн на машините за сметка на повече нови идеи и технологии. Пластмасовите обшивки, наподобяващи кожа, ефектните дисплеи и множеството сигнални зелени и лилави светлини са наслада за окото и нищо повече.

Валентин Вачков: Мога да кажа, че drupa 2012 надхвърли очакванията ни. Да, бяхме добре подготвени. Ние отделихме сериозен бюджет и това ни позволи да подготвим хубав щанд, на който да демонстрираме възможностите на нашия софтуер.
Смятаме, че тази drupa е най-успешната за нас досега. Към днешна дата потенциалът все още не е използван напълно, въпреки че първите резултати вече са налице.

Марин Вълканов: До известна степен останах разочарован от изложението. Например, известната нанография на Landa според мен се оказа много повече реклама, отколкото нещо реално. На drupa машината беше в една клетка и не печаташе в реално време. Отпечатъците, които видяхме, не бяха кой знае колко добри. Така че ние сме скептични на този етап. Освен това китайските изобретения още са доста далеч от създаването на добър продукт. Трябват им поне 3–5 години да направят нещо наистина качествено както в консумативите, така и в оборудването. Ние бяхме първата фирма на българския пазар, която започна партньорство с Китай, но и първата, която го прекрати именно поради тези несъвършенства в техните продукти. Считаме, че може да се постигне икономическа ефективност не само с китайски машини, но с подходящ подбор на консумативи, материали, оборудване.

Статията е публикувана в брой 3 / 2012.

 
23.07.2012.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Изложения, Новини, Събития, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар