PolyGrafia

В края на юни 2007 г. Хайделберг България отбеляза своята 10-годишнина. Във връзка с празничното събитие, гости на фирмата бяха ръководители и специалисти от Heidelberger Druckmaschinen AG, предвождани от председателя на Управителния съвет на концерна – Бернхард Шрайер.

Г-н Шрайер посети две от водещите софийски печатници, оборудвани с печатарски машини и техника на Heidelberg – п-ца „Спектър“ и п-ца „Фатум“, след което присъства на празничната вечеря за клиентите и партньорите на Хайдел­берг България, пристигнали за случая от цялата страна.

Ето какво сподели, специално за читателите на сп. По­лиграфия, г-н Бернхард Шрайер, по време на краткото си посещение у нас, в присъствието на г-н Наско Кръстанов, управител на фирма Хайделберг България ЕООД.

Г-н Шрайер, добре дошли в България! Току-що се завръщате от посещение в п-ца „Спектър“, която наскоро закупи няколко нови машини с марка Heidelberg. Какви са Вашите впечатле­ния от тази печатница?

Бернхард Шрайер: Изключително съм въодушевен от това посещение, защото видях може би най-хубавата печатни­ца в България. Техниката, която г-н Тодоров е инсталирал в своето предприятие, е своеобразен шоу-руум за Heidelberg. Убеден съм, че неговата концепция за развитие ще има го­лям успех.

През 2006 г. Heidelberger Druckmaschinen AG откри свой завод в Китай. Какво е интересно­то там и можем ли да очакваме разкриване на производства и в други страни?

Бернхард Шрайер: За нас Китай е първият случай, в който изнасяме производство в чужбина. Досега не сме имали производство на листови машини извън Германия, така че най-важното засега е да съберем опит. В момента имаме екип от 105 човека в Китай, които работят много успеш­но. Стартирахме с производството на сгъвачки – това е предходният модел на този, който в момента се продава и е актуалният за Европа. Започнахме с машини, които наричаме „модели за начинаещи“ и до края на годината се надява­ме да стигнем до производството на първия PrintMaster 74. Нашите намерения са там да произвеждаме такива модели машини, с които се започва печатарският бизнес, както и тези, които са атрактивни за техния пазар.

Означава ли това, че машините, произведени в Китай, няма да бъдат продавани в трети страни?

Бернхард Шрайер: Да, точно така. Производството на на­шия завод там ще обслужва единствено нуждите на китай­ското печатно производство.

В Китай има около 100 000 печатници, от които ние обслужваме едва 5000. Това означава, че за нас съществува потенциал за обслужването на около 95% от китайските пе­чатарски предприятия, повечето от които обаче не могат да си позволят да закупят машини на Heidelberg, произве­дени в Германия. Като добавим и факта, че критериите за качество там не са високи, ние заложихме на „моделите за начинаещи“.

Не се ли опасявате от кражба на ноу-хау, както често се случва с китайските производители?

Бернхард Шрайер: Всичко, което може да се изкопира, вече е изкопирано на пазара. И тази тенденция не е от днес, а от последните 10 години. Ако посетите специализирано из­ложение в Китай, ще видите многобройни копия на машини Heidelberg. За щастие, копието не е толкова добро, колко­то е оригиналът. Това, което ние използваме като ноу-хау в сглобяването и настройката на машините, трудно се копира. Резултатът е, че нито едно копие на машините Heidelberg не може да произведе отпечатъци с толкова високо качество. Още по-трудно е за голямоформатните машини, при които и самите ние все още сме в процес на развойна дейност. Ето защо съм спокоен, че те няма да бъ­дат изкопирани в Китай.

Източна Европа атрактивна ли е като въз­можност за изнасяне на производството на тези машини?

Бернхард Шрайер: Не е атрактивна, тъй като близостта до Германия е голяма и няма да има икономическа изгода.

През 2004 г. Heidelberg се оттегли от областта на дигиталния печат. Но при прогнозираните високи темпове на развитие в тази посока, очаква ли се завръщане към този сегмент?

Бернхард Шрайер: Не, ние нямаме намерение да се завръща­ме към това. В края на 90-те години започнахме с цифровия печат, защото клиентите го изискваха. Те смятаха, че в бъдеще ще трябва да заменят офсетовата технология с дигиталната и изискваха от нас високопродуктивни цифро­ви машини, които да имат капацитет поне колкото офсе­товите. Това ние направихме с NexРress, Xerox направиха с IGеn3, а Indigo – с Indigo 5000. След като дойде кризата беше установено, че толкова високопродуктивни цифрови маши­ни не са необходими, защото те няма да могат да заменят офсета. Затова беше решено да се изготвят по-малки ма­шини с гъвкави възможности за персонализация. За да започ­нем отново в тази област, Heidelberg трябва да инвестира милиарди евро в развойна дейност. Тогава бихме имали кон­куренция не само с Xerox, Kodak и Indigo, но и с Canon, Toshiba, Konica Minolta и всички, които вече са на пазара с машини, произвеждащи по 50-70 стр. в минута. Стигнахме до извода, че нашата стъпка беше правилна за това, че сме се концентрирали върху листови офсетови машини с предпечат и довършителна обработка. Това, което можем да направим днес, е да предоставяме производствен работен поток (workflow), в който може да бъде включена всяка една диги­тална машина. Затова сме сключили споразумения с различ­ни производители на цифрови машини и съм сигурен, че съв­местната ни работа с тях ще става все по-интензивна. Но ние самите няма да произвеждаме цифрови машини.

Коя беше най-успешната и най-продаваната машина на Heidelberg за 2006 година, в свето­вен мащаб?

Бернхард Шрайер: Като брой печатни секции, засега CD102 е най-напред. Но нашата XL105, която въведохме едва преди две години, през последната година вече направи оборот от 400 млн. евро – и това е резултат само от един единствен продукт. Тъй като делът на XL машините ще продължава да расте, аз съм убеден, че следващата година ще надхвърлим общото количество продадени машини на някои наши кон­куренти.

Голямоформатните машини са ново поколение машини, които имат 40% по-голяма производителност от досегаш­ните. Те вече са много популярни в индустриализираните държави на Централна Европа и Северна Америка. Всяка мо­дерна печатница трябва да притежава една такава маши­на, затова ние се намираме в много добра ситуация.

Всички се радваме на предстоящото изложение drupa, защото там ще покажем машината XL105 с обръщателен механизъм, но също така и нашите голямоформатни маши­ни XL142 и XL162. Паралелно и всичко, което принадлежи към тях – CtP и довършителни процеси в този формат. По този начин ние предлагаме комплектна продуктова линия и в един съвсем различен формат, което отново е революционна по рода си технология.

В такъв случай може ли да се каже, че бъдещото развитие на Heidelberg ще бъде съсредоточено най-вече в областта на широкоформатния пе­чат?

Бернхард Шрайер: Има два основни пазарни сегмента, ко­ито са важни за нас. Единият е акцидентният печат (ре­кламните материали), а другият е печатът на опаковки. Делът на печата на опаковки ще нараства все повече. Само за няколко години очакваме съотношение 50 на 50 между ак­циденцията и опаковките. Ето защо днес ние инвестираме много в развитието на по-нататъшната обработка при опаковъчния печат, както и в довършителната обработка на опаковките – затова разработваме лепачки, плоски щан­ци и др. В скоро време ще можем да предложим и работен поток специално за печата на опаковки.

В световен мащаб тенденцията е към големия формат. А3 форматът ще намалява дела си в офсетовия печат и ще става все по-често използван в дигиталния, където и в мо­мента той е най-популярен. Който иска повече производи­телност и по-високо качество, ще се насочи към големите формати. Тази тенденция ще продължава с бързи темпове в бъдеще и съм сигурен, че скоро ще се наложи и в България.