Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Ролята на словото при зараждането на социума



Огънят и човекът

Човекът се отделил от животинския свят, когато се сприятелил с огъня. Само при човека огънят е обединяващо звено. И днес хората се събират около огъня и домашното огнище, а нощем тръгват към мигащите светлини на огъня, уверени, че там ще открият себеподобни.
Само човекът прекарва с наслада свободното си време около камината. Крачката към огъня е била навярно първата и най-голяма на човека към създаването на социума. Човекът се отделил и обособил в Природата, създавайки изкуственото: изкуството, науката и производството с прилагането на различни технологии. Преди всичко с огъня при човека е свързано и едно от първите му изобретения – технологията за запазването и поддържането му, а по-късно и за добиването му.

Човекът се превърнал в Бога на Земята, създавайки редица цивилизации: европейската и американската, буквената и йероглифната, азиатската и африканската, будистката и християнската.

В ХХ век човекът създава Интернет, изобретява лазера и технологиите за „запалване“ и управление на атомния огън, правейки първата крачка към синтезиране на изкуственото вещество (мечтата на алхимиците) и към обединение на цивилизациите на Земята.

Отделяйки се от животинския свят, човекът е почувствал необходимост от общуване и така се появяват обединения от нов тип – все още тълпи, но при управлението на тълпата към инстинкта се добавил и разум и масата от хора постепенно се преобразувала в група с общ интерес – да оцелееш сред дивата природа. Вече не е стадо, ято, рой, мравуняк, пасаж или прайд, изграден върху инстинкти. Това обединение от хора вече е племе със своя структура и разумно управление.

Жаждата за общуване и обмяна на информация става настойчива необходимост. Животните също общуват чрез звуци, крясъци, чуруликане, пози и поведение. Но това общуване е само „в момента“ и „сега“. В дадения случай миналото се запазва само за индивида и може да прерасне в инстинкт за вида.

И когато крясъците, писъците, свиренето и виенето били разделени от човека на отделни звуци, тогава човекът вече изобретява словото. Първите думи (слова) са по-скоро емоционални и изразяват болка (ох), страх (олеле), обръщение (хей) или възпроизвеждат като дума крясъците на животни и птици. Например, на кучето (бау-бау) или на петела (кукуригу), като някои от тях са запазени и до наши дни.

Организиращата и обединяваща роля на словото

По-нататък обаче информационният канал рязко се разширява. Хората могат да общуват помежду си, като обменят опит, да създават история, като предават устно на бъдещето поколение житейската си мъдрост и събитията в своя живот. Историята обединява най-малко три поколения – предишното, сегашното и бъдещето, в рамките на племето. Възниква зародишът на социума и Цивилизацията. Човекът, обединявайки се със себеподобните, създавайки социума, се променя и все повече се отделя от дивата природа.

Възниква необходимостта от създаване на собствен изкуствен свят, за да се отдели от околната агресивна среда и да се труди не само за собствените си нужди и тези на децата му, но и за другите членове на племето.

Човекът е творил за собствено удоволствие и за благото на най-близкото си общество. Появява се гордостта и удовлетворението от създаденото, от извършената дейност. Личността е била призната от човешкото обкръжение. Възниква необходимостта да бъдат споделени не само знанията и опитът във вид на устни текстове, не само любовните и родителски чувства. Ражда се скалната живопис, танците, песнопенията и примитивната религия (митологията), а също философията за живота на племето – обобщено с една дума – изкуството. Живописта предизвиква към осъществяването на цветовете и оцветяващите вещества като безпредметен и безкраен продукт, от който може да се създават щрихи и петна и да се сътворява изкуственият свят – светът на графиките, живописта и орнамента.

Потенциалът на словото

Потенциалът на словото е в човека. Словото се заражда спонтанно, отвътре, може да се каже – от Бога. Да си припомним първите редове от Евангелието на Йоан: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.“ Словото „Бог“ е най-великото и съдържателно слово, създадено от човека. То означава и Природа, и Вселена, и Космос – поотделно или взети заедно. За всички Бог е различен, но това е нашата индивидуална природа, нашата същност и съдържание. Това сме самите ние. И доказателството е, че отделни и независими групи хора са разделили природата на отделни обекти, определяйки ги с почти еднакви свои думи (присвоявайки им имена). Езиците на отделните групи се обединяват териториално, създавайки националните езици и по-късно отделните нации. Разбира се, разделението на света на отделни обекти чрез присвояване на имена (слова за обозначение) за всяка нация не съвпада на сто процента с другите нации.

В това непълно съвпадение на еднозначността на обозначението на обектите в околния свят се състои цялата трудност на превода от един език на друг. Особено в изкуствено създадените от човека обекти на отделните нации. Най-нагледни са примерите в кулинарията. Затова съществува и терминът национална кухня.

Словото е велико изобретение на човека (ако може така да се изразим). Всяка дума (слово) е пълна с история, с настоящо и бъдеще време. Например словото „автомобил“. С появата на автомобила и неговото обозначаване с дадената дума са създадени множество модификации и разновидности, които се съдържат в тази дума, и само уточнението отличава обекта: лек, товарен, собствен, американски, стар и не само. Дори създадените нови думи веднага придобиват история, например словата „комсомол“, „пиксел“, „лазер“.

Ролята на писмеността за историята

В зависимост от пътя на развитие на езика и неговото изграждане напълно естествено възниква необходимостта от образно изразяване на езика и възпроизвеждане на тези образи на материален носител, т.е. възниква необходимостта от създаване и развитие на писмеността като знакова система на речта и общуването. Писмеността е породена от необходимостта за предаване на мислите на личността и речта на големи разстояния, когато не е възможно да се чуе гласа; на големи интервали по време, когато не е достатъчен един човешки живот или когато е за голямо количество хора и не стига нито едното, нито другото. За да бъдат съхранени информацията, опитът и практиката за бъдещите поколения, са изобретени рисунките, графиката на йероглифите, повече напомнящи пиктограми – стилизирани рисунки с малък формат, но с еднакъв мащаб. Това е било началото на писмеността върху камък, дърво, глина, папирус. Словото функционално устно се разширява и става и писмено.

Писмеността е сбито средство за изобразяване на мисълта и речта, въздействайки в продължение на векове и на самата човешка мисъл. Навярно е достатъчно да споменем колко нелеко е било ръчното преписване на книгите, което довело до идеята за книгопечатането и до това, което днес се получава в информационните потоци.

На определен етап от развитието на обществото, приблизително във второто хилядолетие преди нашата ера, в Китай и Египет като първоизточници на двете цивилизации – Източната и Западната, потребността на хората от общуване е престанала да се побира в рамките на обикновена звукова реч. Това предизвикало необходимостта от записване на речта и мислите на човека върху материален носител за препредаване в пространството и времето.

Постепенно най-голямо разпространение получават образно начертаните знаци за записване на съобщения – йероглифната писменост. Египетската йероглифна писменост се трансформира през финикийската, еврейската, древногръцката и латинската писменост в азбучна писменост, която днес се използва в Европа, Америка и Мала Азия, а китайските йероглифи стават основа за създаване на йероглифната писменост на народите от Централна и Източна Азия, включително Япония. На базата на гръцката и латинската писменост е създадената от братята Кирил и Методий славянска писменост (славянското писмено слово). Така, в резултат на писмеността, днес на Земята се отличават две цивилизации – Източна и Западна, включително и славянската.

Изобретявайки писмеността, човек е намалил своята индивидуална памет и е увеличил във времето и пространството паметта на човечеството и на създадените от него цивилизации.

Човечеството създава цивилизациите, ограничени в неголямо пространство – в местата за обитаване, но неограничени във времето със своята история на миналото, творящи историята на настоящето и с мечта и надежда за бъдещето. Традициите стават основа на Цивилизацията. Цивилизацията е история на опита, културата, науката, техниката и събитията, свързани с тези истории.

Шрифтът – най-консервативното изкуство

Шрифтът в печатния текст е предназначен да създава съответстващите асоциации, особено в текстовата реклама. Шрифтовете в текста са образите на звука, в съчетание в словата са образът на понятията и мислите, на емоциите и асоциациите. Приказките, напечатани с шрифт, стилизиран като старославянски, се четат и възприемат по-иначе, отколкото ако са отпечатани с Times New Roman.

Шрифтът има своя красота и е необходимо да притежаваш усет към нея. Ян Чихолд, познавач на съвременния дизайн на книгата и шрифта, казва, че „всички ние се раждаме с очи, но те много бавно откриват красотата, твърде по-бавно, отколкото е прието да се мисли.“

Изучаването на света на шрифта изисква търпение. Казват, че за да се научиш да усещаш и да чувстваш красотата на буквите, да забележиш и видиш пропорциите, са необходими не по-малко от шест години. След като се потопиш в този свят, може с учудване да откриеш, че изкуството на шрифта е най-консервативното от всички видове художествено творчество. Промяната във формите на буквите е поразително бавна във времето.

Например, преходът от ренесансовата антиква (стар серифен шрифт) в новата класическа антиква (по-нов серифен шрифт) е отнел повече от два века.

Тук е мястото да споменем библейската история за Вавилонската кула. Какво означава това? Само едно: ако шрифтът започне кардинално да се променя, то една сутрин ще си купим вестник, списван на родния ни език, и не ще можем да го прочетем. Пример от нашата действителност – търговските марки KIA и SAMSUNG. Дизайнерският замисъл диктува латинската буква А в тези слова да бъде без хоризонтален щрих (засечка, отсечка). И ето че ние четем КIЛ и SЛMSUNG (за нас латинската буква А се превръща в кирилската буква Л).

Често говорим за „красив почерк“, но много рядко казваме „красиви букви“. Буквите имат своя собствена лаконична красота, която ние сме се научили да не забелязваме.

Електронното, печатното и ръкописното слово в социума

Полиграфията създава печатното слово, Интернет – електронното. Те имат един и същ предмет на производство – информацията, но ролите са различни и задачите – противоположни по ефект в социума.

Книгопечатането започва от момента, когато е нанесено оцветяващото вещество на релефния пръстен (печатната форма) и е направен отпечатък. Това е първата крачка към тиражирането и разпространението на информацията, способстваща ускореното развитие на националните езици, формирането на нациите, занаятите, индустриите, културите, интернационалната науки и техника. Предаването на знанията е станало възможно вече не само в рамките на непосредственото общуване на хората от едно поколение. Печатните издания се превръщат в средство за комуникация не само между хората, но и между нациите.

Изобретяването на Интернет става възможно след широкото разпространение на компютрите. Те се обединяват в откритите и разрастващи се мрежи в началото в рамките на корпорациите, след това – в отделни региони и в целия свят. Така възниква световната компютърна мрежа, образно наречена „паяжина”.

Печатните издания са много по-евтини и удобни за четене в сравнение с ръкописните. Книгопечатането способства ускореното разпространяване на информацията, нейното бързо размножаване и използване независимо от източника. Занаятът прераства в промишленост. Печатното издание от продукт се превръща в стока. Авторството на книгите прераства в значителен фактор.

В Интернет процесът е обратен. Всички могат да ползват информацията и да я откриват почти с мигновено, на много по-ниска цена. Същевременно всички потребители могат да създават нова информация, да допълват и размножават, да копират файлове на други сайтове или, разпечатвайки ги за лично ползване и за близкия кръг от приятели, да преобразуват електронното слово в печатно. Интернет започва да изпълнява и функциите на печата, без авторите, печатарите и разпространителите. Авторството губи своя смисъл, защото текстът, попаднал в Интернет, става достояние на всички потребители и неговата промяна или присвояване не изискват съгласието на автора, а само желанието на потребителя. С това са чудесно запознати и умеят да го използват студентите, когато пишат курсовите и дипломните си проекти.

Книгопечатането, а по-късно полиграфията, способстват не само за развитието на занаятите и индустриите. Книгопечатането превръща езика и словото от средство за възприемане, познание и комуникация в стока. Печатната книга става първата унифицирана, възпроизводима масова стока и образец на унифицираната стокова култура след XVI век.

Книгата в Интернет губи класическата си форма. Остават титулът, съдържанието и все още – името на автора. Няма коректори, издатели, тиражи и даже оформител – дизайнер, художник, художествен редактор. Всеки може да напише – макар и с грешки, да оформи – както сам го разбира, без да има професионални и практически знания и навици, или да постави своето име под чужд текст. Това е добре известно на потребителите в Интернет, които понякога виждат други имена под своите текстове или еднакви текстове, но с различни автори.

Днес книгата, брошурата или буклетът в електронен вид се отличават само по обема и всички са обединени от един термин – електронно издание. Това, че ги наричат електронни книги, е само по навик от миналото. В електронен вид няма нито книги, нито брошури, защото няма корици, форзац, подвързии, разделители, обложки и суперобложки.

Интернет е средство за съхранение, автоматизация на търсенето и намирането на информация, или, ако се изразим образно – световна библиотека, където всеки може да бъде и библиотекар, и автор, и читател. С една особеност – читателят не е ограничен по отношение на достъпа. По-възрастното поколение помни опашките за книги и записването за ред – кога ще се освободи даденото списание или книга, за да ги вземем и прочетем. Интернет не е промишлен продукт и повече наподобява радиото, киното, телевизията и самата полиграфия в една опаковка.

Книгопечатането поражда и създава граматиката, унифицира и превръща националните езици в средство за масова комуникация, в затворени системи, и с това създава съвременния патриотизъм в мащабите на нациите като централизираща сила. По този начин книгопечатането изважда от употреба латинския език като език на науката и способства за създаване на националната наука. Книгопечатането става могъщ фактор за формиране и стабилизиране на националните езици, като прави нацията еднородна, а държавата – централизирана. Книгопечатането поражда авторството, авторите и... световните войни. Патриотизмът прераства в национализъм, територията на държавата е нейна собственост, която тя страстно желае да разшири, политическият език е експортна стока при разширяването на зоните на влияние и пазарите.

Понастоящем – в края на ХХ и началото на ХХI век, полиграфията се връща към своето начало, но на ново ниво в спиралата на развитието си. Цифровите печатни технологии променят основните принципи на полиграфията и позволяват изданията да бъдат персонализирани.

По такъв начин промишлените полиграфически технологии, развивайки се, достигнаха до своята противоположност – от множество идентични екземпляри на даденото издание към безкрайното разнообразие от варианти в тиража на едно издание.

В началото на ХХI век – века на цифровите технологии и компютърното „мислене“, Интернет обединява в едно цяло автора, издателя и потребителя на информация. Интернет има ред силни страни – автоматизирано и бързо търсене на информация, бързо размножаване и постоянна корекция на информацията онлайн. Обединявайки се с полиграфията и използвайки нейните отработени технологии, вече няма смисъл и от печат на тиражите. Във всяко кътче на земното кълбо е възможно да се отпечатат няколко и даже един екземпляр от електронното издание.

Интернет размива границите на националните езици (появи се езикът на Интернет) и премахва границите между отделните държави. Той е интернационален и общодостъпен за грамотните хора. Някога компютърно безграмотните хора на базата на логиката създават компютрите и компютърната грамотност. Компютърната грамотност създава нова религия и нов интернационален бог, към когото можеш да се обръщаш без посредници и по всякакви въпроси. Интернет обединява отделни те хора, но не и държавите. Той способства за бързото разпространение и търсене на информация и обединява хората около различни идеи и каузи в борбата за техните права.

Това добре усещат работещите в силовите министерства, чиновниците и правителствата. Интернет много рязко понижи вероятността от възникването на световна война. Локалните войни или завършват бързо (петдневната война в Грузия) или тлеят дълго, ако са с местно значение (Афганистан). Бързият обмен на информация и информационните войни в интернет и телевизиите станаха значителни. Днес обаче имаме и развит тероризъм. И никаква информация не е фактор в борбата с него. Информацията може да бъде придобита само с разузнаване и внедрени осведомители. Тероризмът е черната дупка за информацията. Ползвайки информационните системи, тероризмът не обменя информация със социума. За борбата с него са необходими не само информационните технологии, а и визуалните, техническите и личностно-контактните, както е било преди да бъде изобретено словото, когато хората са воювали лице в лице или в малки групи без думи – устни, писмени, печатни или електронни. Само с емоционални крясъци (викове) или с тиха внезапност.

Хората винаги ще общуват помежду си

Всяко изобретение започва емоционално от художественото, научното или техническото откритие. От пробива на новото се създава нов подход, който нарушава статуквото. Новият подход започва да се приема и прилага повсеместно, завладявайки нови интелектуални пространства. Той не заменя, а само допълва, ограничавайки с това съществуващото статукво и сам става водещо и развиващо се статукво.

Чуват се мнения, че изложенията и полиграфията загиват. Според мен това са по-скоро маркетингови подходи. Традициите не умират.

Хората си остават хора: карат велосипед, возят в колата си бейзболна бухалка, хвърлят копие, стрелят с лък и арбалет, купуват си домашна аудио-видео система.

Хората си остават хора, докато общуват. За хората е свойствено да общуват, получавайки от това наслада, а не само информация. Информацията по-бързо и целенасочено може да се получи от интернет. Но устното слово, което е създало социума, е жизненоважно за човека. Устното слово и писменото слово носят отпечатъка на индивида, печатното слово – емоциите и стила на автора, а електронното слово е просто информация. С информация само не можеш да се заситиш. Самият обмен на информация е и творчески процес, и радост от общуването, и творчески пориви, и особено личностно чувство.

Не е възможно да се прогнозират последствията в бъдещето. Затова е трудно да бъдат оценени промените, които стават днес в социума. Това могат да направят само времето и нашите потомци. „Който предвижда последствията, няма да сътвори велико откритие“ (арабска пословица). Утре никога няма да настъпи. Утре са само нашите мечти, надежди и желания. Утре винаги остава утре.

Превод от руски: инж. Стефан Славчев

Статията е публикувана в брой 1 / 2012.

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар