Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Основни тенденции в полиграфическото производство, показани на „Принт’80“, Чикаго, САЩ



През м. април т. г. в Чикаго, САЩ, се състоя по­редното изложение на полиграфически машини — „ПРИНТ—80“. Това изложение е второто по големи­на в света и се организира веднъж на шест години.

Представени бяха около 600 фирми за полиграфи­ческа техника — производствени и търговски, — пре­обладаващата част от САЩ, а също така и основните фирми от 20 страни от различни континенти (включи­телно и ГДР със сравнително голям щанд). Изложени­ето зае всички зали на най-големия в САЩ изложбен център „Маккормик“. На общата изложбена площ от 100 000 м2 бяха показани над 2000 действуващи екс­поната. Броят на посетилите изложбата специалисти бе около 80 000.

Изложението показа основните тенденции в раз­витието на научно-техническия прогрес в световната полиграфия. Тези тенденции може да се формулират накратко така: ако 70-те години бяха период на елек­тронизация и химизация на полиграфическото про­изводство, то 80-те и следващите години се очертават като период на ускорена и комплексна компютъризация на този отрасъл и навлизането на лазера в техниката и технологията на полиграфията във всичките ù аспекти.

Приложението на компютрите (ЕИМ) в полигра­фическата промишленост на САЩ е придобило изключително широки мащаби. Ако през 1973 г. 12 пе­чатарски фирми са използували ЕИМ, то през 1977 г. те вече са 600, а сега са над 1000 фирми и печатници. Компютрите намират приложение при решаване на всякакъв вид задачи — управленчески, производстве­ни и чисто технологически. Препоръката към печа­тарите на симпозиума по компютъризация е: „Всеки печатар, всяка фирма — да се компютъризира. Който не въведе ЕИМ в близките години — ще загине.“

Докато през периода 1974—76 година лазерът и лазерната техника бяха повече в науката и мечти­те — то днес те са навлезли в широката практика. „ПРИНТ—80“ показа, че лазерната техника навлиза все по-силно и в полиграфията — фотонаборни ма­шини, производство на печатни форми (за офсетов и дълбок печат) и на матрици, в цветоотделянето, при преброяване и отчитане на продукцията и др.

На фона на тези две тенденции (компютъризация и лазерна техника) ще направим кратък обзор на тех­никата и технологията в две направления:

— техника и технология за производство на вест­ници, като най-актуални за нашата страна във връзка с изграждането на новия редакционно-полиграфиче­ски комплекс „Работническо дело“;
— техника и технология за книги, списания и дру­га печатна продукция.

ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ВЕСТНИЦИ

В областта на набора „горещият“ метален набор е вече отминал етап. Никоя фирма не произвежда и не показва линотипна и друга техника от „класически тип“. Причините за това са няколко: висока себестой­ност, недостатъчна производителност, неблагоприят­ни условия за работа, което затруднява привличането на кадри. Повсеместно се преминава към фотонабор в различни варианти.

През 70-те години преобладаващата част от вест­ниците, особено в САЩ и Европа, преминаха към техника от преходен характер — набор на перфолен­ти и използуване на оптически устройства („четящи машини“). От изложбата обаче пролича, че и този междинен етап, особено в САЩ, също се изживява.

Преобладаващо средство за набор стават виде­отерминалите. Тези апарати външно съчетават екран на телевизор и клавиатура като на линотипна машина.

Написаните материали се съхраняват в паметта на редакционния компютър и могат да бъдат „извикани“ за контролно прочитане и нанасяне на нови поправки. При необходимост вложената в апаратурата информа­ция може да бъде получена в напечатан вид.

Втори вид видеотерминали, свързани с компютър (ЕИМ), се използуват за графично обработване на така вложената информация. Машината автоматично извършва сричкоделението на текста и формирането на редовете. Образуваните в резултат на това колони се получават в „разпечатан вид“ на фотохартия за по-нататъшното графично оформяване и производство на вестника.

Все още обаче не е решен окончателно въпросът за автоматично свързване (макетиране) на страниците на вестника. Показани бяха системи от междинен етап — макетиране на страница върху видеотерминал в ума­лен мащаб (1:2, 1:3). Очаква се този сериозен проблем да бъде решен от редица фирми в близките две години.

Що се отнася до печатането на вестниците, и из­ложбата, и посетените печатници показаха, че САЩ са на първо място по броя на изданията, преминали към най-перспективната в момента техника — офсе­та, който гарантира по-високо качество на отпечатва­нето. Но това са преди всичко вестниците с по-малък тираж. Един от пионерите в тази област е партийният всекидневник „Дейли уърлд“. Засега най-големите всекидневници използуват модерни печатни техники от преходен тип, като фотополимери и тънък микро­цинк (централната печатница на „Ню Йорк таймс“) или дори метални отливки за висок печат („Чикаго трибюн“). Това се дължи на обстоятелството, че са направени големи капиталовложения за високо-пе­чатна техника, която още не е амортизирана. Но нови­те печатници (големият филиал на „Ню Йорк таймс“ в Ню Джързи) са от офсетов тип. В САЩ активно се използува многоцветна илюстрация за вестници, ма­кар нейното качество при вестникарска хартия да не е особено високо.

В областта на експедицията налице са тенденции към внедряване на автоматизирани линии, към пълно премахване на ръчния труд, към предварително про­грамиране на експедиционните работи с помощта на компютри. Всичко това осигурява максимално нато­варване на техниката и строго спазване на графика за разпространяване на вестниците.

Съществена техническа новост е използуването на лазерни установки за дигитализиране на страници, т. е. за тяхното електронно записване и оттам изработ­ване на печатна форма. Въвеждането на лазера значи­телно ускорява производствения процес. Такава една система е „Лазерайт“ на фирмата „Еокон“, която вече функционира в над 100 печатници и филиали в САЩ.

ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КНИГИ, СПИСАНИЯ И ДРУГА ПЕЧАТНА ПРОДУКЦИЯ


Наборни процеси. Не само не бяха демонстрирани машини за метален набор, но и в никакви проспект­ни материали тази техника не фигурираше. Явно за САЩ класическият метален набор е вече минал етап и е оставен на доизживяване.

Над 20 крупни концерни и фирми демонстрираха фотонаборно оборудване и системи. Показана бе из­ключително широка гама от оборудване — от отдел­ни машини с ниска стойност до цялостни системи за бърз и висококачествен набор за книги и периодика.

С приложението на ЕИМ при дигитализирания фо­тонабор понятието образ (буква) повече не съществува. Вече има всички видове електронни способи, с които традиционният набор въобще не може да се сравня­ва — всякакъв размер на шрифта, всякакви манипула­ции — свивания, разширявания, вертикално разтягане и др. не представляват проблем. Възможните варианти се изчисляват от специалистите до 10 милиона.

Информационният носител е от всякакъв вид: перфолента, магнитна касета, магнитна лента, дискет („флопидиск“), дискови пакети. По всяка вероятност бъдещето принадлежи на последните два информаци­онни носителя.

При огромното разнообразие от фотонаборна тех­ника и системи особено труден е проблемът за пра­вилния ù избор. Интересни са следните препоръки на специалистите към печатарите:

— направете повече разходи и вие няма да се за­трудните при разширение на производството; качете се няколко системи по-високо от това, което ви тряб­ва, и ще постигнете икономичност и ефективност в перспектива;

— в бъдеще се очаква изравняване на технико-технологическите качества на системите от отделни­те производители и решаване на въпроса за тяхната съвместимост, вкл. и на информационните носители;

— новите устройства за страниране и връзване на терминали не се препоръчва да се закупуват в момен­та; очаква се след една-две години новите технологии рязко да подобрят тяхното качество.

Особено внимание при фотонабора се отделя на про­грамното осигуряване на системите, на възможността за предварително коригиране на екран (видеотерми­нали) на набор от най-висока сложност, включително математика, химия и смесване на различни шрифто­ве: латиница, кирилица, китайски, арабски.

Най-силно, с голямо количество техника и значи­телни площи бяха представени фирмите, които вла­деят американския пазар: „Айтек“, „Компюграфик“, „Аутолоджик“, „Мергенталер — Ли-нотайп“, „МЗ къмпани“. Чисто европейските фирми или тези с ограничени представителства в САЩ - „Монатайп“, „Вобст“, „Хел“ бяха представени по-слабо.

Що се отнася до фотоматериалите, засега ще трябва да се продължи с тези на сребърна основа, защото все още няма прогрес в разработката на фотома­териали на безсребърна основа.

Подготвителна и формна техника. В сравнение с изложението „ДРУПА—76“ няколко неща направиха по-силно впечатление.

Най-голям интерес от всички експонати на излож­бата предизвика компютърната система за цветоотде­ляне „Респонс 300“ на фирмата „Скай-Текс“ —Изра­ел, Чрез пълна дигитализация на образа през сканер и запис на магнитни дискове се извършва: цветоотде­ляне, ретуширане, корекции на точката, „пробен“ пе­чат (налагане на цветовете на екран) и едва след това експониране на филм чрез лазерна установка.

Фирмата „Климш“ — ГФР, показа усъвършен­ствуван вариант на системата „Колорджейт“, нарича­на „първата в света напълно автоматизирана система за цветоотделяне на дневна светлина“.

Фирмите „Кодак“ и „Дюпон“ демонстрираха про­явителни машини с пълна автоматизация, многовари­антност и електронен контрол на технологическите процеси.

Печатни процеси и техника. Показаната техника демонстрира преимущественото развитие на офсе­товия печат — над 75% от рекламираните и демон­стрираните машини на изложбата. Ограничено бяха представени дълбокия и ситовия печат. Високият печат бе представен само чрез фотополимерни фор­ми. Остава се с впечатление, че фотополимерите се очертават като преходни, осигуряващи доизживява­нето на съществуващата високопечатна техника. За в бъдеще фотополимерите сигурно ще се запазят само за особено много-тиражни черно-бели изработки и акциденция.

Много сериозни стъпки са направени за предва­рително програмиране на цветния печат, което рязко съкращава времето за подготовка за печат, повишава качеството и намалява разхода на хартия за макула­тури (брак).

Продължава тенденцията на развитие и разши­ряване гамата на машини за оперативна полиграфия (малък офсет). Удивително голям брой фирми бяха из­ложили малки офсетови машини, осигурени с качест­вено и достъпно по цена спомагателно оборудване.

Най-представително с печатни машини бяха пред­ставени фирмите „Хайделберг“, „Харрис-Маринони“, „Рокуел-МГД“, „МАН-Роланд“.

Книговезки (завьршителни) процеси. Основните тенденции са: разширяване гамата от отделни маши­ни и съоръжения, съобразени с характера на печатна­та продукция (тираж, обем, вид скрепване на книж­ното тяло), разработка на съоръжения, свеждащи до минимум тежкия физически труд и ръчно подаване (особено при обработка на хартия цял формат), разра­ботка на пооперационни или автоматизирани линии съобразно с мащабите на производството. Трябва да се отбележи, че в САЩ са разработени редица видове лепила за безшевно скрепване (топло и студено) при много висока здравина на книжното тяло.

Най-представителни бяха щандовете на „Мю­лер-Мартини“ и „Колбус“. Слабо бяха представени „Смайт“, „Шеридан“ и „Камерон“.

Общо взето, книговезката техника бе представена по-ограничено, тъй като през последните години разви­тието ù не показва съществени качествени изменения.

Специфични материали и съоръжения за полиг­рафическия отрасъл. На „ПРИНТ—80“ много фирми демонстрираха и рекламираха огромно количество най-разнообразни материали и суровини, предназ­начени за печатното дело: филм за фотонабор и фо­торепродукция с голяма разрешаваща способност и бърза обработка, офсетови и фотополимерни плаки с различно предназначение, мастила за всички видове печат за машини от различен тип и скорост и за разно­образна печатна продукция, най-съвременни лепила, платна, фолия, които дават възможност за производ­ство и на масова, и на висококачествена продукция.

Показани бяха и редица спомагателни съоръже­ния за подобряване условията на труда, механизиране на трудоемки операции при изработка на специални книговезки поръчки, агрегати за тетрадки, специали­зирани машини за ценни книжа и други.

В организационно отношение може да се напра­вят два основни извода за фирмите — производители на полиграфически машини: американските фирми все повече се обръщат с лице към европейския пазар и тенденцията е да се създават крупни международни концерни, дори чрез обединяване на довчерашни кон­куренти. Такива крупни неотдавна създадени концер­ни са: „Маргентален -Линотайп“ — САЩ и Европа, „Харрис — Маринони“ — САЩ и Европа, „Айтек“ — САЩ, „МАН—Роланд“ - Европа, и други.

В заключение може да се каже, че получената информация от изложбата „ПРИНТ—80“ и от посе­щенията на печатниците на водещите американски ежедневници в Чикаго и Ню Йорк ще бъде изключи­телно полезна както за проектирането и изграждане­то на комплекс „Работническо дело“, така и за цялото бъдещо развитие на полиграфическия отрасъл у нас.
УДК 061.4:65 5/73/

Мъдростта на архива


Вече две години по желание на читателите публикуваме отделни статии от архива на списание полиграфия. В първата година изборът падаше най-вече на статии с обществена значимост. Може да се каже, че това беше линията, подета в юбилейния брой от 2009 година, къде­то подборът беше продиктуван от желанието да се по­каже как през годините се е развивало списанието и как се е превърнало в обединител на печатарската гилдия.

През настоящата година се постарахме да подберем статии с подчертано технологична насоченост – пър­во, за да припомним ключови моменти от развитието на технологията, и, второ, за да покажем на по-младите ко­леги, че професията по времето на нашите предшестве­ници е била по-различна, по-трудна и посвоему интерес­на – иначе казано, че занаятът ни винаги е бил изкуство.

Изтупвайки праха от старите броеве, имахме въз­можност да се почудим, посмеем и поучим от грешки­те на миналото, да маркираме онова, което е актуално и днес, да покажем процесите в развитие... Дали успява­ме в подбора и дали вие успявате да извлечете максимум знания и да стигнете до нашето послание при прочита, ми е трудно да преценя, но едно е сигурно – в архива е на­трупана много мъдрост, стига да имаме очи да я забеле­жим, уши да я чуем и сърце да я усетим. „Който има уши да слуша, нека слуша!“1

 
24.01.2012.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар