Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

ІІ-ро издание на сп. полиграфия (1967 – 1970 г.)



Международната изложба - панаир на книгата 1968 година

Ст. Николов

От 6 до 13 октомври в София се проведе Първата международна изложба-панаир на книгата. Нашатастолица стана петият град домакин на международна изложба на книгата.

Тази изложба-панаир е един от най-големите празници на нашето книгоиздаване и книгопечатанеот 9. IX. 1944 год. досега.

Само за 23 години народна власт българскотокнигоиздаване успя да завоюва такива успехи,които седем дни бяха тема за разговор както напосетителите на изложбата, така също на вестниците, радиото и телевизията. Последните годининашето книгоиздаване успешно се представина редица международни изложби на книгатав чужбина и много български книги бяха награ-дени.

Пресен пример за признаване големите успехи набългарското книгоиздаване и книгопечатане беприсъждането в гр. Лайпциг на голямата международна награда „Йоханес Гутенберг“ за 1968 г. нанашия изтъкнат художник и книгооформител лауреат на Димитровска награда Васил Йончев за кру-пни постижения в областта на изкуството на книгата и шрифтовото дело. За 25 години творческаи организаторска дейност в областта на книгоиз-куството Васил Йончев е работил върху повечеот 3000 книги.

За този кратък период от 9 септември 1944 до1967 год. у нас са издадени 61536 книги в общтираж 546 550 000 екземпляра. В сравнение с до-военната 1939 год., когато са излезли 2169 загла-вия в общ тираж 6 486 000 екземпляра или поедна книга на глава от населението, през 1967 г.са излезли 3301 заглавия в общ тириж 40 850 000екземпляра или по 4,8 книги на човек.На изложбата издателствата участвуваха с повечеот 2500 книги. Участие в изложбата взеха и над400 издателства и издателски къщи от 18 страни,представени от около 42 издателски организациии книготърговски фирми, много от които със световна известност. Бяха изложени общо около13 000 книги. При аранжировката на изложбатана централно място в залата бяха подредени в триколективни щанда най-добре оформените и поли-графически изпълнени книги. Първият от тях бе

посветен на юбилейните издания във връзка с 50-годишнината от Великата октомврийска социали-стическа революция ; 150-годишнината от рожде-нието на Карл Маркс ; 100-годишнината от рожде-нието на Ленин ; 90 години от освобождението на България ; 25-години от победата над хитлерофашизма и др.

Вторият щанд показваше книги, получили национални и международни награди за художествено итехническо оформяване и полиграфическо из-пълнение на ежегодния конкурс за „Най-ху-бавата книга“, „Националната изложба на илю-страцията и изкуството на книгата“, международниизложби и др. Изкуството на книгата придобивавсе по-голямо значение, тъй като читателите пред-явяват все по-големи изисквания не само към съдържанието на книгата, но и към нейното офор-мяване и полиграфическо изпълнение.

Третият щанд бе посветен на българската книга,преведена и издадена в чужбина.

Книгите от този щанд ще участвуват в конкурса;„За най-добре оформена и полиграфически изпъл-нена книга“, представена на Международната изложба-панаир на книгата в София, като най-добрите от тях ще бъдат наградени. Към българскитеавтори се проявява в последните години все по-голям интерес. От 9 септември 1944 год. до краяна 1967 год. са преведени 1592 заглавия на българ-ски автори. Сега годишно се превеждат около 70творби на наши автори.

Голямо участие в международната изложба на книгата взеха външнотърговските организации на со-циалистическите страни, които представляват националните си издателства.

Всесъюзното обединение „Международная книга“ —Москва, изложи книги на повече от 50 съветскииздателства, предимно художествена, обществено-политическа, научна, детска и учебна литератураБяха представени издателства като „Лениздат“,„Политиздат“, „Художественая литература“ ; „Изку-ство“ ; „Съветски писател“ и „Московски работник“ ;„Съветски художник“ ; Детская литература“ ; „Наука“„Прогрес“ и др.

Почитателите на съветската книга у нас са много.Обемът на разпространяване на нашата страна в съветската книга ежегодно расте. Докато за периодаот 9 септ. 1944 до 1948 год. са внесени 2 500 000книги, това число бързо нараства, за да достигнесамо за 1960 год. до 2 529 552 екземпляра, а в1967 г. до 2 940 203 екземпляра. За изминалите23 години доставените у нас съветски изданиядостигнаха внушителната цифра 46 240 904 книги.Заглавията, които се внасят ежегодно, стигат до-15 000 от различните литературни групи. За периода 1946—1966 год. в Съветския съюз са били издадени 615 произведения от български ав-тори на 20 езика в общ тираж 22 638 000 екзем-пляра.

За любовта и високата оценка на българския читател говорят тиражите на книги от съветски авто-ри, издадени у нас в периода от 1944 до1967 год.: М. Горки — 71 издания с 370 000 тираж;М. Шолохов—40 издания с 621 000 тираж ; В. Ка-таев 25 издания с 231 000 тираж ; Н. Остров-ски — 19 издания с 381 000 тираж и многодруги.

„Дойчер Бухекспорт“ — Лайпциг, представи експо-нати на повече от 70 издателства на Германскатадемократична република. Безспорно със своетопроизводство на книги ГДР заема едно от челнитеместа в света. Само на Лайпцигския панаир тазигодина издателствата на ГДР изложиха 7000 кни-ги, от които 1320 нови издания. Външнотъргов-ското предприятие „Картимекс“ — Букурещ, бепредставило около 800 заглавия. На щандовете на

„Картимекс“ бяха изложени книги от всички лите-ратурни групи. От българската литература презпоследните 23 години в Румъния са изаадени 87заглавия в общ тираж 1 220 000 екземпляра.Външнотърговските предприятия „Артия“ — Прага,„Арс Полона“ и „Рух“ — Варшава, представихакниги от издателствата на страните си.От Социалистическата федеративна републикаЮгославия участие в панаира взеха издателствата„Югославия“ и „Нолит“ — Белград“, „Младинскакнига“ — Любляна; „Просветно дело“, „Македонскакнига“ и „Култура“ — Скопие.

Общо външнотърговските филми от социалистиче-ските страни представиха книги на повече от 200издателства.

Швейцарската фирма „Сокопринт“ — Женева, пред-ставляваше известните френски издателства „Ла-рус“ (енциклопедии, речници), „Атие“ и „Л’Екол“(учебна литература), „Дюно“ и „Готие Вилар“ (тех-ническа литература), „Делпир“ (книги по изкуството);световно известното швейцарско издателство „Ски-ра“ (книги по изкуството); издателството „Уфичи“от Италия и др.

Със самостоятелни щандове участвуваха:

от Белгия книготърговските фирми „Либрери Юни-верситет“ и „Дю мон антие“ ;

от Англия книготърговските фирми „Колет’с“ и„Вистула“, известните издателства „Кембридж Юни-върсити Прес“, „Прентис Хол“ и „Мак Гроу Хил“.„Колет’с Холдинг“ представи книги на 46 издател-ства, между които „Оксфорд Юнивърсити Прес“,„Джордж Алън“, „Ван Ностранд Къмпани Лон-дон, и др. ;

от Германската федерална република самостоя-телни щандове имаха издателствата за научна ли-тература „Паул Парей“, „Валтер де Гройтер“, „Ур-бан & Шварценберг“, „Вилхелм Ернст“, „Георг Кал-вей“ и др.

„Гросхаус Вегнер“ — Мюнхен, като експортьор ипредставител на голяма част от научните издател-ства в Германската федерална релублика изложикниги от 52 научни издателства, между които„Брокхаус“ от Висбаден, „Фердинанд Енке“, „ГуставФишер“, Хипократес“ от Щутгарт, „Алфред Хю-тиг“ — Хайделберг, „Георг Тиме“ — Шутгарт, „Ар-хитектур“ — Мюнхен ; „Вернер“ — Дюселдорф, и пр.Австрийската фирма „Глобус“ представи книги на13 австрийски издателства. Със самостоятеленщанд участвува и известната австрийска фирма„Антон Шрол“.

От Италия участие на панаира взеха известнотоиздателство „Фратели Фабри Едитори“ — Милано,и книготърговската фирма „Co. Ко. Либри“ — Рим.Със самостоятелни щандове се представи извест-ното швейцарско издателство за медицинска лите-ратура „Каргер“ и издателската къща „Кхаят Бук-сельрс“ от Бейрут.

Общо участвуващите фирми и издателства от тезистрани представиха книги на повече от 200 изда-телства.

Нашето книгоиздаване и книгопечатане е младо —малко повече от един век.

Първото българско издателство е основано в1858 год от неуморния радетел за народна прос-вета и култура, родолюбеца Хр. Г. Данов в гр. Пловдив. Първата българска печатница е самоковскатапечатница, създадена през 1835 год. в гр. Самоков.Възрожденецът Софроний Врачански поставя нача-лото на нашето книгопечатане, като издава през1906 год. своя „Неделник“ — първата книга, напи-сана на новобългарски език.

Още в IX век България е била център на богатаславянска култура. Оттук е тръгнала славянскатаписменост на братята Кирил и Методи, станалаписменост на многолюдното славянство.

В условията на народната власт под ръководствотона Българската комунистическа партия се създа-доха всички благоприятни условия за всестранноразвитие на българското книгоиздаване и книго-печатане.

Българската литература, наследница и продължи-телка на богатите традиции на Черноризец Храбъри Кирил и Методи, на Паисий Хилендарски и Соф-роний Врачански, на Христо Ботев и Иван Вазов,Христо Смирненски и Никола Вапцаров, продължа-ва успешно да се развива.

Първо място в българското книгоиздаване заемаоригиналната художествена литература. От 3301книги, излезли през 1967 год., 2866 са от българ-ски автори. Само съчиненията на народния поетИван Вазов са претърпели 156 издания в общ ти-раж 3 009 200 екз. Произведенията на Ангел Ка-ралийчев са претърпели за 23 години 106 изданияв тираж 2 467 000 екземпляра, на Георги Кара-славов — 99 издания в тираж 1 391 200 екземпляра.През годините на народната власт най-голямо раз-витие бележи обществено-политическата литера-тура — общо 14 924 издания в тираж 93 764 618екземпляра.

Съчиненията на Карл Маркс и Фридрих Енгелс сапретърпели 105 издания в тираж 1 300 000 екзем-пляра. Над 156 превода на произведения на КарлМаркс и Фридрих Енгелс са издадени в 17 страни, наВ. И Ленин. — 161 издания в 2 402 000 тираж,Д. Благоев — 37 издания в 404 000 тираж, Г. Ди-митров — 139 издания в 2 675 000 тираж, В. Ко-ларов — 28 издания в 742 000 тираж, Т. Живков —120 издания в 3 118 300 тираж.

Най-добрите произведения на нашата литература,наука и изкуство са известни далеч зад пределитена страната. Преведени са вече творби на повечеот 800 български автори. На повече от 60 езикав милиони тираж е преведена и отпечатана худо-жествена българска литература, издадена у нас ив чужбина.

Най-четеният български автор в чужбина е народ-ният поет Иван Вазов. Неговите произведения саиздадени досега в 178 тома, отпечатани на 33 ези-ка. А „Под игото“ е най-известната, най-четенатабългарска книга в чужбина — 69 издания на 31 езика, Христо Ботев — 50 тома на 25 езика, „БайГаньо“ на Ал. Константинов има 20 издания на 15езика, Любен Каравелов — 14 тома на 8 езика,Захари Стоянов — 15 тома на 10 езика, Елин Пе-лин — 9 издания на 25 езика, Йордан Йовков —55 издания на 18 езика, Георги Караславов — 76тома на 22 езика, Ангел Каралийчев — 56 тома на26 езика, Никола Вапцаров — 39 тома на 25 ези-ка, Христо Смирненски — 13 отделни книги на 5езика и много други.

Цялата продукция на българските автори, издаденана чужди езици, е 5246 тома, от които 1859 томаса издадени 8 чужбина и 3387 тома са издаденив България.

През годините на народната власт в България сапреведени и отпечатани над 12 000 книги в 150милиона тираж. Ежегодно у нас се превеждат кни-ги от около 35 национални литератури.

На първата международна изложба бяха наградении книги на български автори, представени от дру-гите страни и издадени в тях. Като най-добре офор-мени бяха наградени следните книги :

1. „Гореща земя“ (Антология на българската поезия),издателство „Людове Сполджиелна Видовица“, гра-фическо оформление от Януш Щанк.

2. „Чифликът край границата — Йордан Йовков,издателство „Европа“ — Будапеща, илюстраторЕндре Сес.

3. „Татул“ — Георги Караславов. издателство „Ин-зел“ — Лайпциг — ГДР.

4. „Време разделно“ — Антон Дончев, издателство„Уйлям Морроу — Къмпани“ — Ню Йорк, 1968 г.

5. Антология на българския разказ“, издателство„Хорст Ердман“, гр. Тюбинген — ГФР.

На Международната изложба-панаир на книгатабеше най-широко демонстрирано високото качествона полиграфическото изпълнение на книгата. С многомалко изключения почти всички страни, издателстваи отделни фирми бяха изложили книги, от коитосе виждаше нивото от полиграфическото изпълне-ние. Това особено силно бе подчертано в книгитепо изкуството.

Кое бе най-характерно в полиграфическото изпъл-нение на изложените книги и какво още не достигана нашата книга в полиграфическото изпълнение?Много характерна за почти всички изложени книгибеше голяма прецизност в изпълнението на набора,печата, печата на илюстративния материал, билтой черно-бял или цветен, а така също и на раз-личните видове техники, безупречната книговезкаобработка, лепенето на приложенията, особено на

книгите по изкуството, и всички производствениоперации при подвързията. Това показва голямотомайсторство и традиции на отделните процеси вкнигопечатането.

На всички правеше голямо впечатление чистотатапри изпълнението на манипулациите в полиграфи-ческото изпълнение. Книгите бяха просто като сръка не пипани. Това говори за високата произ-водствена култура на производството, строгоспазване на технологията и производствената дисци-плина.

На изложбата масово бяха изложени най-различникниги, подвързани по способа „безшевно скреп-ване“, и то с меки корици — целофонирани, с хро-молукс или лакиран картон. Може би това щебъде книгата на бъдещето, удобна за четене, лекаи практична. По този начин бяха подвързани книгиот 48 до 1600 страници, и то много по-здраво дажеот класическата подвързия. С този вид подвързиябяха изложени от най-обикновени прочитни книгидо големи научни трудове и речници. Струва ми се,нашите издателства веднага биха възприели тозиначин на полиграфическо оформяване, но за съжа-ление полиграфическите предприятия засега немогат да го изпълнят. Налага се да се внесе та-кава техника, за да започнат и нашите печатници даправят книги от този род.

На изложбата чрез книгите бяха демонстрираниярко разнообразието на шрифтовото стопанство вотделните страни, комбинирането на една техникас друга при полиграфическото изпълнение на кни-гите, разнообразието във форматите на книгите,голямото богатство на различните видове хартии иматериалите за подвързия. Особено силно впеча-тление правеше лекотата на книгата, а това идваот леките по грамаж хартии и материали. Имашеречници и книги от по 1500 страници, които те-жаха като една неголяма наша книга.

В най-общи черти това бяха основните неща, коитолипсваха на нашата книга в международната изло-жба-панаир.

Международната изложба на книгата даде възмо-жност на нашите полиграфически работници да сепоучат от опита на другите страни и да подобрятполиграфическото изпълнение на българската книга.Да се надяваме, че за следващата международнаизложба на книгата ръководствата и колективитена българските полиграфически предприятия щенаправят всичко възможно за по-качествено поли-графическо изпълнение на нашата книга и още по-доброто ни представяне на изложбата през1969 година.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар