Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

„Печатар на 2006 година“



Г-н Петков, от името на целия полиграфически бранш — честито отличие „Печатар на 2006 година“! На какво смятате, че дължите това отличие?

Пламен Петков: Благодаря ви. Радостно и приятно е, когато колеги те отличат с такова звание. Смятам, че то до голяма степен е отправено към Полиграфическия комбинат, към неговите позиции в гилдията и отрасъла. Преди години ПК „Димитър Благоев“ беше най-голямото предприятие в България, но макар и вече да съществуват по-големи печатници в отрасъла, ние имаме своето твърдо място и професионални постижения, които ни дават самочувствие. Според мен, тази награда е оценка за позициите на предприятието в бранша.

Разкажете ни, моля Ви, накратко историята на предприятието и Вашия професионален път. Как стигнахте дотук?

Пламен Петков: Полиграфическият комбинат „Димитър Благоев“ е емблематично полиграфическо предприятие за нашата страна. Неслучайно софиянци го наричат просто „Полиграфията“. Преди три години чествахме неговата 50-годишнина.

Той е открит на 5 декември 1954 г. като най-голям полиграфически комплекс на Балканския полуостров. В началото е обхващал печат на вестници, висок печат, офсетов печат, твърда и мека подвързия, цинкография и други спомагателни производства. В него са се печатали всички централни ежедневници и основни издания на държавата — около 2,5 млн. екземпляра вестници, 13 млн. книги и около 30 млн. брошури. Заетите са били около 2000 човека. През 1985 г. вестниците бяха пренасочени към ИПК Родина и Комбинатът стана предимно издателска печатница, за производство на книги, и с много малък обем вестникарско производство.

През 1998 г. той беше приватизиран от работническо-мениджърско дружество (РМД) „Полиграфически комбинат“ АД, в което днес членуват около 300 човека, собственици на 97,08% от предприятието.

Моята професионална кариера започна като групов майстор в печатницата във Враца, където постепенно достигнах до длъжността зам.-директор по производствено-техническите въпроси. По-късно, на същата длъжност работих в Държавната печатница, днес „Образование и наука“. От 1995 г. съм в Полиграфическия комбинат.

Тази година правя 30 години в гилдията. Вие сте един от випускниците на Московския полиграфически институт...

Пламен Петков: Да, през 1977 г. завърших Московския полиграфически институт, а през 1987 г. завърших и УНСС, специалност „Икономика на промишлеността“.

Когато през 1995 г. започнах работа в Комбината с моя екип, предприятието беше загубило своите позиции в гилдията. Затова трябваше да хвърлим доста усилия за възстановяването на тези позиции.

Вече мога да кажа, че няколко години поред имаме около 1500 издания на година, като за миналата те са над 1600. На какви други постижения в работата на Комбината се радвате през последните години?

Пламен Петков: Като постижение отчитаме тиража на книгите с твърда подвързия, който за 2006 г. е 1,120 000, с изпълнени най-високи критерии за качество. С радост мога да заявя, че в последните години наши книги има във всички библиотеки по света. Работим за Англия, Франция, Белгия и други страни. Книгите ни за износ са не повече от 10%, но важното тук е, че ние не правим разлика в качеството на продуктите за износ и за вътрешния пазар.

През 2003 г. въведохме стандарта за управление на качеството ISO 9001:2000. Разработваме внедряването и на ISO 12647. Това е стандарт, който, с влизането на България в Европейския съюз, ще се превърне в единствен критерий за качество в полиграфията.

Винаги съм защитавал позицията, че „Да се прави книга е изкуство“ и това е мотото на работата ни в Комбината.

Какви са обичайните тиражи на книгите, които изработвате и какъв оборот има предприятието за миналата година?

Пламен Петков: Основните ни издания в твърда подвързия варират между 1000 и 3000 екземпляра, но изпълняваме поръчки и с тираж между 40 000 и 100 000. Оборотът на групата дружества „Полиграфически комбинат“ за 2006 г. е около седем милиона лева.

На територията на Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“ се намират бизнес-салоните на едни от най-големите издателства в България. В книжните борси при нас е съсредоточена 80% от търговията на едро с книги.

Предлагате ли на клиентите си цялостната верига на изпълнение на печатни продукти — от предпечатната подготовка, през печата, до различните видове довършителни процеси?

Пламен Петков: Нашата цел, върху която изградихме цялостната си инвестиционна програма, е да можем да предложим на клиента „всичко за книгата“. Предлагаме комплексно обслужване по целия технологичен процес, съпътстващ създаването на една книга — от идеята до крайния продукт като всяка от услугите предлагаме както в пакет, така и самостоятелно.

Опаковките са незначителна част от нашата дейност. Ние сме специализирани в производството на книги, а в тази област наистина можем да предложим всякакъв вид услуги. Мисля, че сме единствените в България, които предлагат специфичната екстра „златна порезка“. Предлагаме и печат с ароматизирани мастила, но това вече не е уникална услуга за България.

По отношение на консумативите имаме търговско дружество „ГРУППА“ ООД, но ползваме и услугите на доставчиците в гилдията.

С какви машини разполагате и какви са последните инвестиции в оборудване, които сте направили?

Пламен Петков: В момента изпълняваме втория етап от нашата инвестиционна програма. Първият етап включваше обновяване на листовия офсетов печат — преди 5—6 години закупихме две машини на Koenig & Bauer. Инвестирахме и в предпечатните технологии — закупихме Computer-to-Plate на Basys Print, което работи с конвенционални пластини. Чрез него се реализира on-line връзка между експонатора и печатните машини, което гарантира пълното възпроизвеждане на растеровия полутон, зададен в оригиналните файлове. За да осигурим директна връзка между предпечатните и печатните процеси, нашите листови офсетови машини са свързани със CtP системата ни чрез протокола CIP3. Така
машинистите ни получават информация за намастиляването по целия печатен формат на изданието. Работим при пълен контрол на цвета. Нашите специалисти печатари контролират намастиляването на основните цветове с денситометър по време на целия процес.

Инвестициите ни продължават по цялата технологична верига — особено в довършителните процеси. За твърдите подвързии разполагаме с нова концева шивачка — Aster 160 OS, отговаряща на всички изисквания за бързина и качество. Тя е производство на италианската фирма Meccanotecnica. Инвестирахме в машина за скачване на корици — BDM Compacta 45, на немската фирма Horauf; в поточна линия за подлепване Stahl BL 250; както казах вече — имаме линия за златна порезка; предлагаме качествен голдпечат и други.

Последната ни инвестиция е в закупуването на поточна линия от Muller Martini — Acoro A5, която предлага безшевно скрепване с два вида лепила — термолепило и полиуретан, а също така и качествена обработка на книжен блок.

Всичките ни инвестиции са насочени към автоматизиране на процесите, за да елиминираме колкото е възможно субективния фактор, който е една от най-честите причини за грешки при изпълнението на поръчките.

До есента ни предстои монтаж и на нова, петцветна, листова офсетова машина Heidelberg, която ще спомогне за увеличаване обема на продукцията ни и за заздравяване позициите на Комбината на пазара на висококачествения печат.

Колко човека работят в предприятието и как се справяте с квалификацията на кадрите?

Пламен Петков: В Комбината работят около 170 човека. Проблемите ни са както в повечето фирми — изпълнителските кадри обучаваме сами. При усвояване на нова техника изпращаме наши специалисти за обучение и в чужбина — в учебните центрове на фирмите-производителки. Надявам се в бъдеще, с помощта на Съюза на печатарската индустрия в България (СПИБ), да намерим решение на този проблем. Мисля, че едно сътрудничество в тази насока с Баварския съюз, който разполага със собствен център за обучение, би дало добър резултат за нас.

В България има достатъчно учебни заведения, обучаващи специалисти за бранша, но за съжаление, явно не успявамеда привлечем тези млади хора, защото, доколкото съм запознат, едва 10—15% започват работа по специалността. Освен това, мисля, от тях инвестираме повече, отколкото би следвало в тези кадри, защото те не са достатъчно добре практически подготвени и периодът на тяхната адаптация във фирмата е голям.

Съществува ли нелоялна конкуренция между работодателите по отношение на кадрите в бранша и мислите ли, че СПИБ може да наложи норми на бизнес етика?

Пламен Петков: Да, съществува. Много често тези предложения са некоректни и подвеждат работниците. Този проблем е обсъждан в Съюза неведнъж, но според мен браншът не разполага с необходимите лостове, за да се справи сам с него — той трябва да бъде решен най-напред на държавно ниво. Имам предвид условията за излизане на фирмите от „сивата икономика“, което поставя много от нашите предприятия в неравностойни условия на конкуренция.

С нарастването на броя на членовете на Съюза, се нуждаем и от опознаване. Ако се познаваме и имаме общи интереси, решението ще се намери по-лесно.

Какви са Вашите бъдещи амбиции за предприятието?

Пламен Петков: Инвестиционният ни план датира от времето на приватизацията на Комбината през 1998 г. Той се обновява периодично, с изпълнението на задачите. Инвестирането е безкраен процес, който не може да бъде ограничен, защото пазарът непрекъснато изисква нови решения.

Бъдещите цели на Комбината са да утвърждава позициите си в отрасъла. Ще разширяваме дейността си според търсенето на пазара, а бъдещето ще покаже в каква посока ще продължим да се развиваме.

 
01.10.2011.
Автор: Десислава Брайкова
0 Коментари
Таг :

Браншова информация

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар