Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Не е напразно...



Повод за настоящото ми даде едно мнение на многоуважавания от мен, както и от повечето читатели на списание „Полиграфия“, г-н Васил Василев, озаглавено „ПринтКом. Десет години по-късно“ и отпечатано в тазгодишния бр. 4 на списанието.

Разбираемо е огорчението на меч­тателя, инициирал идеята за създа­ването на подобно изложение, с ви­зията за превръщането му в една „мини drupa“. Разбираемо е огорчени­ето на всеки, генерирал работеща идея, която се e развила в разрез с възможната перспектива. Разбирае­мо е огорчението от неразбирането и недооценяването на една създадена вече традиция и принизяването ù до нивото на комерсиалното... Всъщ­ност комерсиализирането не означа­ва непременно обезценяване, прини­зяване, проза и т.н... И светлите при­мери на Васко Василев (drupa, IPEX и пр.) го доказват.

Ако правилно съм разбрал, огорчението на г-н Василев — разминаване­то ни с „Празника ПринтКом“ е имен­но онова, което не ни достига, за да се гордеем с едно подобно изложение.

Не бива обаче да забравяме, че през десетте години на съще­ствуването си ПринтКом се пребо­ри успешно с конкуренцията на дру­ги изложения като ExpoPrint&Pack, BalkanPackи други. За него днес спо­койно можем да кажем, че е „изложе­нието на полиграфистите“.

Ще ми се да отбележим и това, че имено през тези години полигра­фическият бранш у нас превъзмог­на в голяма степен изоставането си и от водещите полиграфисти в европейски и световен мащаб и днес може да се похвали не с единични об­разцови предприятия, рожба на по­литическата конюнктура, които да ни отсрамват, когато потрябва, а с множество съвременни „полиграфи­чески комбинати“, които са на (а по­някога и над) нивото на аналозите си в други страни.
Компютърната революция даде криле на много производства, вклю­чително и на полиграфическите. Днес българският печатар реализи­ра немечтани мечти и го прави със завиден успех. Чини ми се, че Принт­Ком е една от причините за това.

Нека не се заблуждаваме, че всич­ки заети с полиграфически дейно­сти са били на drupa, IPEX, FLEXO, LabelExpo или дори на TUYAP. Все още в България съществува „гаражна“ или „оборна“ полиграфия. И за да изле­зе тя от това си състояние, тряб­ват знания, машини, технологии и... пари, разбира се.

По мое мнение, ПринтКом е един­ствената възможност за определен тип специалисти и фирми поне от­части да вдъхнат от атмосферата на модерното полиграфическо мисле­не, за да надмогнат ежедневните си проблеми и да спрат да смятат, че достиженията на полиграфията не ги касаят...

При все това, до създаването на устойчиви традиции, истинска по­лиграфическа школа, дори на един­на терминология, има много вода да изтече. Разбира се, че за да се реа­лизират тези неща са нужни усилия­та и съпричастността както на ор­ганизатора на ПринтКом, така и на браншовата организация СПИБ, а и на всички нас като ангажирани и от­говорни за бъдещето на полиграфи­ята в България. Но нека не забравя­ме, че ПринтКом е само на 10 години, СПИБ — само на 6, а и опитът ни в условията на свободната пазарна ко­нюктура (и то не в съвсем чист вид) е само 15-ина години...

Скромното ми мнение е, че с го­дините всичко ще си дойде на мястото. Естествена е припряността ни да видим как всичко тръгва „по мед и масло“, как лесно и бързо се реализи­рат идеите ни. На всички ни омръзна да се взираме в неясното бъдеще и да оставяме за последователите си удоволствието да изживеят щасти­ето от реализираните ни мечти, да се съмняваме дали наистина ще им се насладят и да се питаме ще зна­чат ли те нещо за тях... По-важно е спокойствието, че сме направили онова, което сме могли и сме счели за нужно да направим.
Старите хора казват: „Бедева работи, бедева не стой!“.

Уважаеми г-н Василев, уважаеми колеги, не е напразно съществуване­то на изложение от типа на Принт­Ком. Не са напразни усилията ни за осъществяването и запазването му. Не са напразни усилията ни да изве­дем българската полиграфия на нови равнища!

Да, не става лесно. Много хора не вярват в мисията на полиграфията и в бъдещето й и я принизяват до рав­нището на амбулантна търговия, но да не забравяме, че българинът е подозрителен, та той и на Бога не вяр­ва безрезервно, че в някаква полигра­фия ли? Други прогнозират, че с раз­витието на компютърните и въоб­ще на информационните технологии полиграфията ще отмре, ще изчез­не, полиграфическите продукти ще бъдат заменени от електронни та­кива... Това, разбира се, е вярно, но само отчасти.

Вярвам, че има бъдеще както за българската полиграфия, така и за изложението ПринтКом. Вярвам, че ще се помнят инициаторите и пио­нерите му. А дали изложението ще се провежда през година, дали ще е жалко или грандиозно, дали ще ста­ва още по-полезно, богато на съби­тия и дали ще се превърне в „Праз­никът ПринтКом“, зависи най-вече от нас.

 
09.10.2011.
Автор: Атанас Джажев
0 Коментари
Таг :

Браншова информация

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар