Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Какво да очакваме през 2007



Г-н Кънев, как ще се отрази, според Вас, влизането ни в Европейския съюз върху полиграфическия бранш?

Петър Кънев: Не по-различно от начина, по който ще се отрази на цялата ни икономика.

Големите компании в бранша вече чувстваме промяната, тя започна от първите дни на януари — усещаме невероятно облекчение в обмитяването на стоките. Знаете, че 99% от полиграфическите предприятия в България работят с вносни продукти, като според мен, не по-малко от 80% от тях са внос от Европейския съюз. Като собственик на една от големите печатници в България, мога да кажа, че почувствахме това голямо облекчение, когато материалите, с които работим, започнаха да пристигат направо в предприятието, без големите проблеми по митниците.

Почувствахме облекчение и в обратната посока — когато ние експедираме продукция, вече липсват усложнените процедури в митниците при доказване на износ на ДДС и т.н. А всичко това спестява време, нерви и средства.

Засега не съм забелязал някаква „масова експанзия” на европейски фирми в областта на полиграфията, които да искат да навлязат на нашия пазар още от първите дни на присъединяването ни към Евросъюза. Мисля, че с времето обаче, когато и пазарът поукрепне, те ще се появят тук и ще търсят, естествено, най-големите „играчи” в него.

Западните производители се страхуват от нашите по-ниски цени, ние се страхуваме от тяхното по-високо качество. Как ще коментирате това?

Петър Кънев: Пазарът сам ще покаже накъде ще тръгне българската полиграфия. Проблемите на нашия бранш, т.е. балансът между качество и цена, са проблеми на цялата ни икономика. Погледнете на площад „Славейков” — вече имаме достатъчно сериозни книги у нас, които са с много добро полиграфическо качество, на европейско ниво, но и на съответната европейска цена — 10-15 до 20-30 евро — и за тях има купувачи!

Същото ще стане и със заплатите — в момента цените ги изпреварват. Но неминуемо ще настъпи моментът, в който пазарът ще наложи промяна и в другата посока. Не е нормално нашите заплати да са толкова ниски в сравнение с европейските. Когато видим, че започваме да си губим кадрите, ще вдигнем заплатите. Ако вдигнем заплатите, ще трябва да вдигнем и цените — това е една спирала, по която минаха всички европейски страни, ние също ще минем. Не бива да бързаме с изводите си, доколко отварянето на границите ни от 1 януари ще предизвика някакви трусове — убеден съм, че няма да ги предизвика, поне в близко време.

Като председател на Съюза на печатарската индустрия в България, можете ли да кажете какви ще бъдат приоритетите в дейността на Съюза за тази година?

Петър Кънев: Бих изтъкнал един основен приоритет — обучението на кадри и помощта на членовете на Съюза за учебните заведения в страната, които създават специалисти за полиграфията. Първите стъпки в тази насока направихме през миналата година, когато с помощта на фирми-членки на Съюза оборудвахме техническата база в някои от учебните ни заведения.

Но вече трета година пред нас стои един много сериозен и нерешен проблем — въпросът за преквалификацията на нашите специалисти — хората, с които работим в момента. Все още не можем да „излезем от черупката си” — всеки се оправя с този проблем по свой начин. А истината е, че като Съюз, ние трябва да обединим усилията си в тази посока и да инвестираме в създаването на преквалификационен център за нашите кадри, защото няма кой друг да ни го направи. Надявам се през настоящата година нещата да се раздвижат и в тази посока.

При посещението Ви, заедно с колеги от бранша, преди повече от година в Баварския съюз за печат и медии сте станали свидели как е решен този проблем там... Каква е тяхната схема?

Петър Кънев: Тяхната схема, доколкото помня, е с годишен бюджет от седем милиона евро, който се събира от членовете на този Съюз — те не получават държавни дотации. Баварският съюз е създал четири търговски дружества, едно от които се занимава с преквалификация на кадрите. Ние, като Съюз, ще разберем, че сме длъжни да работим в тази насока, когато кадрите ни започнат да стават много скъпи. Ако един служител ти струва 200 или 300 евро месечно, ти не се интересуваш особено какво е неговото ниво. Но в Германия, например, където един подобен специалист взима между 3000 и 5000 евро месечно, той почти задължително преминава такъв курс за преквалификация (който, да речем, е на стойност 1000 евро), защото работодателят иска да е сигурен, че той ще си струва парите. Засега това е въпрос на ценови разлики, но с времето тези неща ще се утвърдят и тук.

При изоставащото ниво на полиграфическото образование у нас, смятате ли, че за един такъв образователен център ще могат да се намерят достатъчно квалифицирани за съвременните световни технологии български преподаватели, които да обучават кадрите?

Петър Кънев: Водихме разговори по този въпрос с Баварския център, които са готови да ни изпратят техни лектори, но ще трябва да си платим за това „удоволствие”, а то е доста скъпо. По тази причина още нищо не е направено у нас. Надявам се тази година да успеем да намерим някакво решение на този проблем.

 
29.09.2011.
Автор: Десислава Брайкова
0 Коментари
Таг :

Браншова информация

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар