Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Бъдещето на печата, радиото, телевизията и новинарските сайтове в интернет - част 1



Този материал е подготвен на базата на въпроси, задава­ни на Василий Гатов — вицепрезидент на Гилдията на из­дателите на периодичен печат, и отговорите му във фо­рума на Лента.ру. Акцентът е върху редица проблеми на печата, телевизията, радиото и интернет, журналисти­ката и блогърството, бъдещето на медиите и морала на пишещите.

Лента.ру е водещ руски новинарски сайт, основан през 1999 г. Работи денонощно, отразявайки световни­те и вътрешните новини. Официалното му име е Елек­тронно периодично издание „Лента.ру“ интернет-вест­ник (lenta.ru). Изданието е собственост на холдинга Rambler Media Group.

Рамблер е първата търсачка на рускоезичния сег­мент в интернет. Създадена е през 1996 г. от разработ­чици в Пушчино, малко градче в Московска област, един от научните центрове на Руската академия на науки­те. С времето, добавяйки търсачки, електронна поща и други сервизи, от локална градска мрежа Рамблер ста­ва един от лидерите в предоставянето на медийни и ин­тернет услуги на рускоезичната аудитория в интернет. През 2009 г. Рамблер печели наградата на Рунет1 в разде­ла „Култура и масови комуникации“.

Има ли бъдеще печатът върху хартия?

В началото на 2011 г. Националната тиражна служба об­вини лъскавите списания в безогледно завишаване на ти­ражите (средно над три пъти). По данни на Роспечат тиражите на хартиените медии (в оригинал СМИ — сред­ства за масова информация)2се понижават средно с 2% годишно. Освен това Асоциацията на разпространите­лите на печатна продукция упреква руската поща за не­способността да осигури разпространението на вест­ниците и списанията до абонатите. Състоянието на руската полиграфия е такова, че болшинството издате­ли на лъскави списания предпочитат да печатат в чуж­бина. В същото време бурните събития в Северна Афри­ка отново ни принудиха да говорим за растящата роля на „новите медии“ в разпространението на информация и самоорганизацията на обществото. Означава ли всичко това, че пресата върху хартия няма никаква перспекти­ва? Струва ли си да се борим за нейното запазване? Как­ви ще бъдат медиите на бъдещето? На въпросите на читателите на Лента.ру отговори вицепрезидентът на Гилдията на издателите на периодичен печат, членът на управителния съвет на WAN-IFRA (Световна вестникарска асоциация за медия технологии), медийният експерт Василий Гатов.

За тиражите и печата

Въпрос: Нашият век е век на цифрите. Всичко, кое­то е на хартия, отмира — не само пресата, но и па­рите, фотографиите, даже паспортите. Струва ли си да се противопоставяме на това? Посочете макар и две-три предимства на печата върху хартия?

Въпрос: Има ли днес печатът върху хартия някакви предимства, освен че е по-евтин?

Въпрос: Защо печатът върху хартия все още е жив? Какво го държи?

Василий Гатов: Фундаменталното предимство на отпе­чатаните върху хартия издания е тяхната портатив­ност. Вие не сте вързани нито към източник на данни, нито към източник на електричество. Портативност­та предопределя и затвореността на формата. Тоест, когато купувате вестник или списание, вие знаете, че ще получите точно толкова информация, колкото са страниците. За някои групи читатели това е от прин­ципно значение — те се осъзнават като медийни потре­бители с ограничени възможности и желания.

И още едно предимство на изданията върху хартия — в повечето случаи вътрешно. Хората, създаващи печат­ните издания, в преобладаващо си мнозинство имат по-сериозни изисквания към качеството и авторитет­ността на това, което пишат, отколкото хората, рабо­тещи за цифровата среда. Това в никакъв случай не озна­чава, че всеки пишещ, снимащ или „туитващ“ (от twitter) в интернет твори само грешки. Просто установеният днес принцип „написаното остава“ е по-действен на хар­тия, отколкото в цифров вид.

Въпрос: Считате ли, че печатната журналистика има сили да се конкурира с радиото, телевизията и ин­тернет? И защо? Какво е Вашето мнение за медийна­та конвергенция — полезна или вредна е тя?

Въпрос: Защо едва сега се заеха с Федералната анти­монополна служба и историята със завишените ти­ражи на периодичните издания? Тези мерки за борба ефективни и полезни ли са за печатните медии? Всич­ко за издигане на ново ниво на печатната журналис­тика ли се прави?

Въпрос: Смятате ли, че има някакви други причи­ни за съществуването на хартиената печатна пре­са (хартиените медии), освен че все още е налице недос­татъчна компютърна грамотност сред населението и има недостатъчно собственици на компютри в мре­жата? По-просто казано, вестникът на хартия вре­менно компромисно решение ли е за тези, които засега не са си купили iPad?

Въпрос: Смятате ли, че вестниците ще съществу­ват след 50–60 години? Аз мисля, че ще ги сменят елек­тронните носители във вид на вестници и списания, в които пресата ще се зарежда (сваля). Мисля, че хар­тиените медии постепенно ще преминават на нови носители.

Василий Гатов: Ще се постарая да игнорирам думата „конвергенция“, защото често я използват без особено основание.

Нашето общество, не само руското, но изобщо, се ръководи от хора, родени в друга епоха. Хора, за кои­то досега традиционните канали на медиите са по-ва­жни, по-значими и по-социално отговорни от всички дру­ги. Според класическата американска теория на Уилбър Шрам за пресата, съществуват четири вида преса: ли­берална, тоталитарна, социално отговорна и социалис­тическа (не в смисъл, че изповядва социалистически въз­гледи — това е пресата на СССР, рудименти от която и досега има в цял свят). Аз бих искал да обърна внима­ние на факта, че с времето практически всички традици­онни медийни канали се изместиха в зоната на социално отговорната преса. Телевизията, радиото, вестниците и ранният интернет поеха върху себе си повишени ан­гажименти пред обществото по отношение на социал­ната релевантност на това, което правят. Както е из­вестно, това още не означава, че тези ангажименти се изпълняват, но те са поети. Хората, управляващи обще­ството, тоест изпълняващи друга социална функция, се отнасят по-сериозно към традиционните канали за ма­сова информация, защото те достатъчно добре (макар невинаги правилно) си представят аудиторията на хар­тиените или традиционните електронни медии. За опре­делен период от време практически във всяко общество ще продължи съвместното съществуване на старите и новите медии (медии в реално време, интернет, Twitter, Facebook или техните професионализирани аналози). Въз­можно е даже това съвместно съществуване да затег­не бавния си ход и да продължи.

Имам хипотеза, че ние недооценяваме демографския фактор, когато предсказваме срока на смъртта на „хар­тията“. Поколението, родено в средата на XX век, ще живее много дълго. В развитите страни то е израсло с качествено хранене, с прилично потребителско образо­вание, сравнително рано се оказва под въздействието на концепцията за здравословен начин на живот. Мисля, че при поколението на късните бейби-бумъри на Амери­ка или при поколението на „затоплянето“ в Русия количе­ството на дълголетниците ще бъде огромно. Те ще жи­веят още 20–30, даже и 40 години. Имено те и ще бъдат източникът на търсене на хартиената преса, на харти­ените книги. Те ще формират търсенето и към съвърше­но остарялата форма в този момент на класическа ин­тернет комуникация (към която принадлежи и Лента.ру).

Това е единият момент. Вторият е, че зад традици­онните медии стои не само носител, не само дистрибу­ция, но и редакционен метод. Това е много могъщ инстру­мент, един от първите, създадени от човека колективни алгоритми, който позволява да се решават задачи с ви­сока степен на сложност под натиска на времето, иконо­миката и други обстоятелства.

Въпрос: Завишаването на тиражите не е ли правено с цел привличане на рекламодателите?

Въпрос: Може ли да се твърди, че повечето от съ­ществуващите лъскави списания не са за удовлетворя­ване потребностите на читателите, а за измъкване на пари от рекламодателите?

Въпрос: Има множество обществено-политически из­дания, чийто абонамент се ограничава само за Мос­ква и Питер. Често се сблъсквам с това, че не можеш да се абонираш за тях, а да купиш броя в будките на Роспечат (и други подобни) не винаги е възможно. Как­ва е причината за географските ограничения в абона­мента?

Въпрос: За сметка на какво могат да оцелеят (и да се развиват) хартиените медии? Ще имат ли свои ре­кламодатели?

В целия цивилизован свят е развита практиката на ти­ражния одит, с други думи мониторинг и верификация от независими одиторски структури на тиражите на пре­сата. Причините са две: първо, рекламодателят има пра­во да знае в какво количество копия е размножено него­вото рекламно съобщение; второ, не всяко издание е в състояние да заплаща и поддържа изследванията на ау­диторията, които са много скъпи. Без да се впускам в детайли, мога да кажа, че присъствието в златния спи­сък на TNS (компания за поръчкови изследвания) струва на издателя десетки хиляди евро на година, което невина­ги се изплаща. Това се отнася особено за първата годи­на от съществуването на изданието. Тиражният одит предлага не само стратегическа алтернатива на изслед­ване на аудиторията, а и по-евтина и по-бърза такава, защото адекватният одиторски резултат е възможно да бъде реализиран примерно на третия-четвъртия ци­къл на измерванията. Понеже TNS Gallup Media предоста­вя данните на тримесечие, това означава, че за да се на­учи тиражът на едно или друго издание, се налага да се чака цяла година.

Тиражният одит за състоянието, примерно след три месеца, дава отговор за фактическия тираж и продаж­ба на всеки брой, ако издателят иска да знае тази ци­фра. Тиражният одит е измислен преди десетилетия за лекуване на болестта на завишените тиражи, от коя­то боледуваха всички медийни култури с изключение на протестантските, за които беше просто неприлично да лъжат. Издателят завишава тиража, за да създаде у рекламодателя впечатление, че плаща адекватна цена за контакта с получателя на рекламата. Ако предполо­жим, че тиражите съответстват на декларираните, то стойността на контакта във вестниците трябва да бъде три-четири пъти по-висока от тази на теле­визията, а в списанията — десет-дванадесет пъти. Ако разгледаме фактическите тиражи на едни или други из­дания, то средната цифра е увеличена за вестниците примерно осем пъти, а за списанията — до двайсет. Съ­ответно, да се конкурират с продукти, които в действи­телност не се отличават принципно, при такава разлика в цените, е много трудно. Това е причината за завишава­нето на тиражите.

Дали това не е опит за преразпределение на реклам­ния пазар? Тук аз не съм много обективен, тъй като съм един от инициаторите за създаване на Бюрото за ти­ражния одит, което се появи в качеството си на алтер­натива на Националната тиражна служба (НТС). То се появи преди всичко защото крупните издатели не бяха удовлетворени от прозрачността на дейността на са­мата служба, която, провеждайки мероприятия за увели­чаване прозрачността на другите, трябваше самата да бъде извън подозрения. За съжаление имаше основания за подозрения, и то не само във връзка с истинността на тиражите, които НТС сертифицираше, а по-скоро в частта искреност на намеренията и адекватност на уп­равлението от страна на мениджмънта на НТС.

Най-големите издатели пробваха, ползвайки се от де­мократичните процедури, които не бяха в нарушение на устава на НТС, да въздействат на процеса и да получат по-голяма прозрачност. В отговор бяха обвинени от ге­нералния директор на НТС г-н Яковенко в опит за агре­сивно присвояване на неговия бизнес, въпреки че НТС по презумпция е нетърговска организация и партнира на из­дателите и обществените организации, в това число и на Съюза на журналистите. И няма никакъв бизнес на оди­торската компания, занимаваща се с такава специфична зона, като тиражния одит — това е обществена функция. В цял свят тиражният одит съществува във вид на об­ществена организация, обикновено на съвместна дота­ция от рекламния пазар и издателите.

Създавайки Бюрото за тиражен одит, ние се пос­тарахме — и в бъдеще ще се стараем, да осигуряваме максимална прозрачност на операциите. Още повече, поради определени ограничения, които налага руското законодателство, ние бяхме принудени формално да съз­дадем търговска организация, но тя ще се управлява, отчита, ще представя своята дейност като публична компания и даже като абсолютно прозрачна нетърговска организация.

За истината в медиите и за цензурата

Въпрос: Съществува мнение, че интернет е по-мал­ко подложен на цензура, така ли е? По-високо ли е влия­нието на цензурата върху хартиения печат? Струва ли си да я поставяме редом със „зомби-телевизията“?

Василий Гатов: Аз бих формулирал нещата така: влияни­ето на цензурата върху хартиения печат е съществено по-малко, отколкото върху телевизията, но то има абсо­лютно една и съща природа, защото е смес от контрол и самоконтрол. Истината е, че контролът е много слаб. Често неговата степен на действие се преувеличава, при това и от контролиращите органи, и от контроли­раните медии. В много по-голяма степен това е самокон­трол и автоцензура на редакторите и издателите, ос­новани на тяхната, по мое мнение, достатъчно лъжовна представа за потребностите на действащата власт — да чува само това, което е приятно, да дискутира само с онези, които са удобни, и т.н.

Струва ми се, че редакторите в периода на пиково­то медийно могъщество на предишния президент така се изплашиха от съдбата на НТВ — от една страна, и Ходорковски — от друга, че прекалиха. Това доведе до съществено намаляване на способността им да фор­мулират темата на деня и да предоставят дискусион­ни студиа и трибуни за харизматични демонстрации. Именно затова интернет днес ни се струва значител­но по-свободен. Преди седем-осем години интернет ре­сурсите имаха микроскопична аудитория, тяхната реал­на власт на комуникация беше равна на нула, ако до тях достигаше нещо, това беше през втора-трета ръка. В интернет достъпността на личната медия непрекъс­нато нарастваше. Дори ако човек не разполагаше с ни­какви фактически основания да бъде медийна фигура, с малко усилия той все пак се превръщаше в такава. За­това днес в интернет е съществено по-широк спектъ­рът от хора, изказващи своето мнение, даващи оценка за темите на деня, отправящи своите съобщения към обществото.

За горещите новини в интернет и в хартиените медии

Въпрос: Терористичното нападение в Домодедово на­гледно показа, че „горещите“ новини се появяват в ин­тернет в рамките на 5–10 минути, в телевизията — в течение на 1–2 часа, а в хартиените медии — едва на следващия ден. Аз, например, престанах да купу­вам автомобилните списания, защото всичко, за ко­ето пишат, отдавна вече съм го прочел в интернет. Във връзка с този въпрос — как хартиените медии ще се конкурират по скорост на подаване на информаци­ята с интернет?

Въпрос: Как виждате бъдещето на печатните ме­дии? Как отчитате и използвате предложенията на редовите граждани за вдигане рейтинга на печатна­та продукция?

Василий Гатов: Отговорът е твърде лесен: всички, кои­то се готвеха да се конкурират, вече отдавна изчезна­ха или спряха да се конкурират. Невъзможно е да си в кон­куренция със средствата за доставка на информация в реално време. Даже и за информационните агенции това е почти нерешима задача. В Домодедово РИА Новости имаше късмет, че в този момент техен кореспондент имаше полет или пристигаше, затова получиха информа­ция от първа ръка за своя видеорепортаж практически едновременно с началото на разпространението на ин­формацията в LJ – LIVEJOURNAL (б.пр. ЖИВОЙ ЖУРНАЛ – страница на руски. Излиза в руска версия, която е извест­на като ЖЖ) и в Twitter. Но подобен „късмет“ далеч не е сигурно, че ще се повтори. Това е по-скоро изключение, по­твърждаващо правилото.

Често в събитие на деня се превръща не нещо на­истина значимо, което се е случило, а това, на което е бил свидетел човек, имащ в този момент достъп до ско­ростни канали за предаване на информация. Това е харак­теристика на света, в който фактът на присъствието означава повече, отколкото реалната значимост на съ­битието. Този медиакратичен модел беше създаден след 2000 г. в Русия. Взаимният интерес, да речем, между пре­зидента и журналистите е построен върху медиакратич­ната увереност, че ако събитието не е отразено, не го е имало. В някакъв смисъл безкрайното мелене в новините какво днес е направил Путин, къде е бил Медведев, как­во е казал Гризлов — е своеобразен „туитър за големите“.

Въпрос от Лента.ру: Ако е невъзможно да се конку­рират със скоростта на подаването на информация, остава ли ниша за хартиените медии?

Василий Гатов: Разбира се, че остава. От новинарски ме­дии те се превръщат в медии, които анализират и комен­тират новината. И хартиените медии ще вървят все по­вече в тази посока.

Следва продължение

превод: инж. Стефан Славчев


1Рунет е интернет домейна .ru — за рускоезични ресурси.
2 Навсякъде в материала СМИ (средства за масова информация) е заменено с медии.

 

 
26.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Актуално, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар