Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Новини

Живот, отдаден на печатарското изкуство...

„ …трудно е да се започне. А кой ще ни научи как да завършваме, как да приключваме започнатото, било то от самите нас, или станалото даже без наше пряко участие. Самите ние, приближавайки се към финала на нашата права на дните си, знаем ли какво трябва да направим?... Прекалено често в живота си казваме, че има време! А надали е така. Точно дефицитът на време в нашето всекидневие е нещо много страшно и с напредването на възрастта той става по-голям, докато не ни погълне безвъзвратно, докато не настъпи самият край на нашето време.“

Откъс от книгата „Сегашно Минало“ на Васил Василев

На 23 юни 2017 г. на осемдесет и една годишна възраст почина Васил Василев.

Васил Маринов Василев е роден на 3 март 1936 г. в София.

От най-ранните си детски години с полиграфията го свързва Държавната печатница, където работи неговият баща Марин Василев. В определяната като „една от най-импозантните сгради в София“ са и първите му съприкосновения със словослагателските регали и печатните машини.

Шестгодишен Васил постъпва в XIV народно училище „Г. С. Раковски“, където завършва прогимназиалното си образование. Годините, в които расте, а и след това са свързани с основни моменти от историята на Царство България и НР България: войната, смъртта на цар Борис III, бомбардировките, евакуацията, 9 септември 1944 г., възстановяването на изгорялата Държавна печатница (с която задача се заема Марин Василев), реформата на правописа, референдумът за република, национализацията (в която активен участник за полиграфията отново е неговият баща).

Времето, в което завършва училище (1949), съвпада със създаването и публикуването на първия брой на сп. „Полиграфия“ от неговия баща Марин Василев. Есента на същата година Васил Василев постъпва във Втора софийска мъжка гимназия „Г. С. Раковски“ в паралелка с разширено изучаване на немски език, която завършва със сребърен медал през май 1953 г. Още като ученик в гимназията по време на ваканциите той работи на печатни машини. Пристрастието му към магията на „черното изкуство“ го отвежда в аудитория 222 на Софийския университет, където през юни същата година успешно полага кандидатстудентски изпити за специалността „Полиграфия“.

От 1953 г. до 1958 г. е студент във втория „български“ випуск на Московския полиграфически институт.

Под ръководството на своя научен ръководител (и участник в проектирането от съветска страна на Полиграфическия комбинат в София) – А. Д. Ермаков, разработва дипломен проект за ново предприятие – Литография „Балкан“, а през юни 1958 г. вече е дипломиран инженер полиграфист.

Първото му назначение е като сменен ръководител в цех „Дълбок печат“ в Държавната печатница в Лозенец. Там вече са направили първите си стъпки и инженерите от първия випуск на МПИ Недко Милчев и Никола Динеков.

През 1960 г. В. Василев отбива военната си служба в Школата за запасни офицери в Силистра, след което като първенец на випуска със званието старшина-школник отпътува за София в химическата рота в поделението на Цариградско шосе 4-ти км. Година по-късно (1961) служи в Държавно военно издателство, след което преминава на редовна военна служба като старши лейтенант в специално поделение. Оттам е командирован на Лайпцигския панаир и на изложението drupа 1962 г. в Дюселдорф, където осъществява контакти с представители на основните производители в полиграфията.

На 15 октомври 1962 г. преминава в запас. Тогава започва и истинската му професионална кариера като главен инженер в Литография „Балкан”. По това време прави и първите си посещения в Agfa и Roland.

През есента на 1966 г. е назначен за директор на ДП „Балкан“. Същата година свързва живота си с Маргита Емануилова, която го дарява с дъщеря Веселина.

През 1969 г. по линия на ДО „Българска полиграфия“ заедно с Косьо Иванов В. Василев посещава изложението IPEX. Следват редица професионални посещения в Германия, Австрия и Италия във връзка с реализирането на проекти за ДП „Балкан“ и агенция „София Прес“.

Две години по-късно (1971) заема поста директор в новооснования Научноизследователски институт по книгоиздаване и полиграфия, преименуван на „Научен център към Комитета за печата“ през 1972 г. Същата година посещава drupа, която поставя официалния край на високия метален печат. Като директор на „Научния център към Комитета за печата“ участва в множество международни разработки и проекти основно по линия на научното сътрудничество между държавите – членки на СИВ. Дава своя принос и за разговорите при предварителните разработки за модернизацията на вестникарското производство.

През 1974 г. започва кариерата му на преподавател в Софийския университет. Година по-късно (1975) се разделя с НЦ. Същата година е и началото на новото му поприще в Комитета за печата, където полага основите на Инвеститорска дирекция „Комплекс Работническо дело”.

През 1980 г. вече е ръководител направление „Технически прогрес и международно сътрудничество“ в ДО „Българска полиграфия“. Един от приносите на това направление е възраждането на сп. „Полиграфия“ през 1980 г.

Отдаден на професията и загрижен за българската полиграфия, той прозорливо работи за обединение на бранша и е един от инициаторите за създаване на Съюза на печатарската индустрия в България.

През 1984 г. заема поста заместник-генерален директор по техническите въпроси на ДО „Българска полиграфия“. Година по-късно (1985) преминава на работа като съветник на председателя на Държавно творческо и стопанско обединение „Българска книга и печат“.

През 1986 г. свързва живота си с Люба Василева.

През юли 1990 г. с оттеглянето на държавата от регулирането на печата заедно с Живко Станкулов и Росица Велкова създава фирма, която става официален издател на сп. „Полиграфия“. В годините от 1980 до 2005 той не само успява да запази списанието, но го превръща в институция, която задава тенденциите в бранша. Отдаден на професията и загрижен за българската полиграфия, той прозорливо работи за обединение на бранша и е един от инициаторите за създаване на Съюза на печатарската индустрия в България. Негови са идеите за изложението „Принтком“ и за учредяването на наградите „Печатар на годината“, „Търговец на годината“ и „Бронзов лъв“ за най-добро издание.

С негова помощ са изградени и много нови печатници, технологично обновени са редица вече съществуващи и е постигнато качество на продукцията, съизмеримо с нивото на водещите в света.

Високо ерудиран и отличен специалист, Васил Василев беше изцяло посветен на професията, раздаваше се за развитието на бранша и заслужено спечели уважението и доверието на колегите. Признанието от тях бе единодушното му избиране за първия Почетен член на СПИБ.

Васил Василев е символ на цяло едно поколение полиграфисти. До последните си дни беше активен член на нашата общност и остави дълбока следа в родната полиграфия. Ние ще го помним с благодарност за делата му, за безценните съвети, за международното признание за българската полиграфия, за инициативите в СПИБ, за развитието на сп. полиграфия.

Дълбок поклон пред светлата му памет!

 
28.06.2017 16.32ч.
автор: Polygrafiа Magazine
0Коментари
Категория:

Новини


Таг :

Браншова информация, Новини

Сподели в: Share Tweet

Новини от същата категория

Добави коментар